ЕНЕРГИЙНА БОМБА В ЮГОЗАПАДА: ЕСО строи нова скрита мощност в Кресненското дефиле, РИОСВ-Благоевград я узаконява въпреки официалните нарушения в документите?! Скандално разследване на Топ Преса

Един инфраструктурен проект в зона, която вече работи на границата на своя капацитет!

В административна процедура, започнала с уведомление до РИОСВ – Благоевград, Електроенергиен системен оператор ЕАД предвижда реконструкция на 110 kV въздушна електропроводна линия „Гранит“, преминаваща между подстанциите „Симитли“ и „Кресна“ през дълъг участък от Кресненското дефиле.

На формално ниво проектът представлява техническо обновяване на съществуваща инфраструктура. На практика обаче той се реализира в един от най-натоварените и екологично чувствителни коридори в България – място, където всяка нова намеса има кумулативен ефект върху система, която от години функционира под постоянен стрес.

Проектът: реконструкция или разширяем капацитет?

Според представената документация, електропроводът включва 66 стълба, част от които ще бъдат подменени, а други – изместени в рамките на съществуващия сервитут. Трасето запазва основната си геометрия, но конструктивно се обновява чрез нови стоманено-решетъчни стълбове, антикорозионна защита и модернизирани проводници, включително оптични OPGW линии.

Ключовият технически детайл, който поражда сериозни въпроси и съмнения за скрити намерения, е формулировката, че стълбовете са проектирани за две трифазни електрически вериги, но в настоящата фаза се предвижда изтегляне само на една!

Това означава, че конструкцията е оразмерена за по-висок бъдещ капацитет, отколкото реално се реализира в момента. В документацията не е изяснено дали втората верига е бъдещо планирано разширение, резервен капацитет или част от стандартизирана конструктивна политика.

Този детайл е съществен, тъй като в екологичните оценки по линия на Natura 2000 се изисква ясно дефиниране на максималния реалистичен сценарий на въздействие, а не само на текущата експлоатация.

Територия под постоянен натиск: Кресненското дефиле като критичен транспортен коридор

Същият географски коридор, през който преминава електропроводът, е и основната транспортна връзка между Югозападна България и Гърция. Участъкът между Симитли и Кресна е част от международния маршрут Е-79 / I-1.

В летните месеци този участък редовно се превръща в зона на тежки задръствания, породени от комбинация от транзитен трафик, туристически потоци и ограничен капацитет на пътната инфраструктура. При инциденти или аварии движението може да бъде блокирано за продължителни периоди, което превръща трасето в система с ниска устойчивост на смущения.

Този хроничен транспортен натиск означава, че районът вече не функционира като нормален пътен участък, а като критично ограничен коридор, при който всяко допълнително натоварване – включително строително – има потенциал да засили нестабилността на системата и то през летния сезон.

Кумулативният ефект: когато инфраструктурата се наслагва върху инфраструктура

Реконструкцията на електропровода не засяга директно пътното платно, но строително-монтажните дейности включват движение на тежка техника, временни ограничения в сервитута и работа в непосредствена близост до вече претоварен транспортен участък.

Това създава класически случай на кумулативно натоварване, при който различни инфраструктурни системи – електропреносна и транспортна – се припокриват в една и съща географска и екологична зона.

В този контекст проектът не може да бъде разглеждан изолирано, тъй като попада в територия, обхваната от мрежата Natura 2000, както и от защитената местност „Кресненско дефиле“.

Административен дефицит: непълнота на ключови данни в екологичната фаза

Скандалното е, че в становището на РИОСВ – Благоевград изрично е отбелязано, че в представената документация има пропуски, които възпрепятстват пълната екологична преценка!

Основният проблем е липсата на конкретизация кои стълбове ще бъдат изместени в рамките на сервитута. Това не е технически детайл с второстепенно значение, а параметър, който пряко влияе върху локалното въздействие върху терена, включително достъп, изкопни работи и потенциално засегнати местообитания.

В чувствителни зони от европейската екологична мрежа подобна липса на детайлност може да ограничи възможността за пълна оценка на въздействието върху конкретни хабитати.

Европейският правен стандарт: оценка на реалния, не на частичния сценарий

Европейското право изисква проектите да бъдат оценявани не изолирано, а в комбинация с други дейности и при максимално предвидим сценарий на въздействие. Съгласно Директива 2011/92/ЕС (ОВОС), изменена с 2014/52/ЕС, компетентните органи са длъжни да разглеждат взаимодействието между проекта и съществуващи или планирани дейности.

Съдът на ЕС последователно потвърждава този висок стандарт с ключови дела:

• В делото C-127/02 (Waddenvereniging) се приема, че при наличие на разумно научно съмнение за значимо въздействие, проектът трябва да бъде подложен на задълбочена оценка.

• В делото C-258/11 (Sweetman) се подчертава, че дори частична загуба на местообитания в защитени зони може да бъде недопустима.

Тези решения формират висок праг на доказване, който е особено релевантен в зони като Кресненското дефиле.

Вторият контекст: АМ „Струма“ и дългогодишният системен проблем

Проектът за електропровод съществува в същия пространствен и екологичен контекст като дългогодишния спор около автомагистрала „Струма“.

Участъкът през Кресненското дефиле е обект на продължителни екологични и институционални процедури, като европейските институции и българската държава многократно са търсили решение за изнасяне на транзитния трафик извън дефилето. Това означава, че районът вече е официално признат като проблемен от гледна точка на транспортен и екологичен капацитет.

В този контекст всяка нова инфраструктурна намеса – включително енергийна – се натрупва върху система, която вече функционира в режим на пределно натоварване.

Заключение: не отделен проект, а система под брутален натиск!

Реконструкцията на електропровод „Гранит“ не представлява самостоятелен инфраструктурен скандал, нито отклонение от процедурните правила. Но поставена в реалния контекст на Кресненското дефиле, тя се превръща в част от по-широк системен въпрос – как се оценява и управлява кумулативният ефект от инфраструктурни проекти в райони, които вече са достигнали границите на своя устойчивост.

И докато отговорът на този въпрос остава предимно процедурен, а не стратегически, Кресненското дефиле продължава да функционира като място, където различни инфраструктурни решения не просто се реализират паралелно, а се наслагват едно върху друго – с ефект, който се измерва не в отделни проекти, а в системно натоварване!

„Топ Преса“ ще продължи да следи на кои точно стълбове ще се смени мястото и какво всъщност се крие зад втората „анонимна“ линия на ЕСО!

Пълният текст на инвестиционното предложение и съпътстващата административна документация, публикувани от РИОСВ – Благоевград, са достъпни тук:
https://www.riosvbl.org/index.php/2013-10-16-16-09-59/first-note/36973-pis-vaz-2026-cl5-63