СКАНДАЛ В КРАИЩЕ: ЛАПНАХА ЛИ ТЛЪСТАТА ПАЧКА ЗА STEM ЦЕНТЪРА на училището ПРЕЗ ЗАДНИЯ ВХОД? ИСПЕКЦИЯТА ГО ДОКАЗА!

Грандиозен скандал разтърси образователната система в село Краище, след като безпощадна проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) извади на бял свят стряскащи факти за това как се усвояват стотици хиляди левове от Националния план за възстановяване и устойчивост. В епицентъра на бурята е Основно училище „Св. Паисий Хилендарски“, където изграждането на модерен STEM център се превърна в пример за това как държавният интерес може да бъде поставен на заден план за сметка на бързи подписи и съмнителни процедури. Разследването, с което разполагаме, разкрива, че докато политиците се хвалят с модернизация, „на терен“ в Краище правилата се заобикалят с лекота, напомняща за най-мрачните времена на безконтролното харчене на обществени средства. Тук не става въпрос за обикновена административна небрежност, а за арогантно погазване на правилата, което мирише на предварително начертан сценарий, в който законът е просто досадна пречка по пътя към тлъстата държавна субсидия.

Всичко започва с една благородна на пръв поглед цел – децата в Краище да получат достъп до високи технологии, роботика и наука. За целта са отпуснати над 133 хиляди лева без ДДС. Процедурата обаче, вместо да бъде образец за прозрачност, се превръща в юридическо фиаско. Разследващите органи са установили, че директорът на училището, в качеството си на възложител, е действал в разрез с фундаментални принципи на правовата държава. Подписът под договора с мощната софийска фирма „Кооперация Панда“, известна с бранда си Office 1, е положен при пълно игнориране на законовите изисквания. Оказва се, че договорът е станал факт, без фирмата да е доказала, че е чиста пред хазната на общината. Това не е просто формална грешка, а грубо погазване на Закона за обществените поръчки, което повдига въпроса: защо някой е бързал толкова много да легитимира този конкретен изпълнител? Нима става въпрос за „специално отношение“, при което документите са само подробност, а парите трябва да потекат веднага към София?

Нарушението е конкретно и безспорно – нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 3 от същия закон. Тези сухи цифри и параграфи всъщност крият една много по-опасна реалност. Законът изрично забранява сключването на договори с лица, които имат задължения за данъци и такси към общината, където се извършва дейността. В случая в Краище, договорът е подписан „на честна дума“. Инспекторите от АДФИ са категорични, че към момента на сключването на сделката, документите, доказващи чистото досие на „Кооперация Панда“, просто не са съществували в преписката. Това е класически случай на поставяне на каруцата пред коня, което в нормалните европейски държави води до незабавни оставки и разтрогване на договорите. Тук обаче схемата е минала „между капките“, докато финансовият контрол не е почукал на вратата. Безочието е пълно, тъй като се прави опит нарушението да се маскира като маловажно, при положение че става въпрос за стотици хиляди левове публичен ресурс, който се разпределя с лекотата на селски пазар.

Съмненията за корупционен натиск и „топла връзка“ между училищното ръководство в Краище и софийските доставчици висят със страшна сила. Как е възможно ръководител на образователна институция да не знае, че липсата на удостоверение за липса на дългове е абсолютна законова пречка за харчене на публичен ресурс? Или може би знанието е било налице, но е било надделяно от други, по-силни аргументи, останали скрити под масата? Този акт на административна дързост създава опасен прецедент. Ако днес се подписва договор без документ за данъци, какво ще се подпише утре? Дали техниката, която ще бъде доставена, изобщо отговаря на високите критерии за качество, или и там ще се разчита на „добри намерения“? Инспекцията е открила, че са заложени високи изисквания за международни сертификати като ISO/IEC 20000-1, но след като фундаментът на договора е пропукан от незаконни действия, всяко следващо действие буди подозрение. В една прогнила от схеми система е трудно да повярваме, че подобен „пропуск“ е случаен. По-скоро изглежда като добре смазана машина за заобикаляне на правилата, при която крайният резултат е предизвестен, а конкурсът е само фасада за пред наивните данъкоплатци.

Възможните наказания за подобни безобразия не са малки, макар че често в България те остават само на хартия. Директорът на училището в Краище е заплашен от сериозни административни санкции и глоби, които могат да достигнат хиляди левове. Но по-страшното е друго – подобни нарушения са директен път към налагане на финансови корекции от страна на Европейския съюз. Това означава, че ако Брюксел реши, че процедурата е опорочена, парите няма да бъдат възстановени на държавата и в крайна сметка сметката за „умните кабинети“ в Краище ще бъде платена от българския данъкоплатец, а не от европейските фондове. Това е пладнешки обир на бъдещето на децата, маскиран като технологичен прогрес. Гневът на хората в селото е напълно оправдан, защото докато те броят стотинките си, някой някъде раздава хилядарки без нужните бележки и сертификати. Това е дъното на образователния мениджмънт – да превърнеш светлата идея за STEM център в обект на прокурорско разследване и финансови санкции.

Освен административните нарушения, тук мирише и на престъпления по служба по смисъла на Наказателния кодекс. Когато едно длъжностно лице съзнателно нарушава своите законови задължения с цел да набави за другиго облага – в случая гарантиране на договор за 133 хиляди лева на конкретна фирма – прокуратурата трябва да бъде първата инстанция, която да се произнесе. Въпросът е дали разследващите ще стигнат докрай, или случаят ще потъне в архивите като поредната „техническа грешка“. Жителите на Краище и родителите на учениците заслужават да знаят дали техните деца са просто параван за усвояване на едни пари, или наистина някой мисли за образованието им. Недопустимо е публичните средства да се третират като бащиния, а законът – като пожелателен текст за наивници. Ако този акт остане ненаказан, това ще бъде ясен знак към всички останали директори, че могат да колят и бесят в институциите си, без да се съобразяват с държавната хазна.

Трябва да се запитаме и за ролята на самата фирма „Кооперация Панда“. Как е възможно такъв голям играч на пазара да допусне подписването на договор, без да е предоставил всички изискуеми по закон документи? Дали това не е признак за прекомерна самоувереност и усещане за безнаказаност, породени от дългогодишно присъствие в държавните поръчки? Когато бизнесът и държавата се прегърнат в нарушение на закона, резултатът винаги е за сметка на обществото. В Краище този танц е станал пред очите на всички, но е била нужна намесата на АДФИ, за да се развали „празника“. Оказва се, че механизмите за вътрешен контрол в училището са напълно парализирани или съзнателно изключени, за да не пречат на плавния превод на средствата.

Този скандал е само върхът на айсберга в усвояването на средствата по Плана за възстановяване в региона. Случаят в ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ е ясен сигнал, че контролът трябва да бъде безпощаден. АДФИ вече е свършила своята работа, изваждайки на светло документите, които уличават ръководството в беззаконие. Сега на ход са други институции. Ще има ли смелост държавата да удари през ръцете тези, които си позволяват да подписват договори „на тъмно“, или „Кооперация Панда“ и местните велможи ще продължат да се чувстват недосегаеми? Едно е сигурно – Top Presa няма да спре да рови в тази технологична яма, докато и последната стотинка не бъде отчетена пред закона, а не пред нечии лични интереси. Скандалът тепърва ще набира скорост, а оправданията от типа „ние не знаехме“ вече не минават.

Законът е ясен, нарушението е документирано, остава само въпросът: кой ще поеме отговорността за това безобразие? Време е за истинско разследване, което да разплете кълбото от зависимости и да покаже кой точно е наредил законът да бъде заобиколен в името на една тлъста доставка. Мълчанието на отговорните лица само засилва усещането за гнилоч и корупция, които са пуснали дълбоки корени там, където трябва да се възпитават следващите поколения на България. Колко още такива „грешки“ се крият в счетоводните книжа на учебните заведения? Дали децата в Краище ще получат своя STEM център, или проектът ще се превърне в поредния паметник на административната немощ и алчността? Едно е сигурно – ние ще следим случая до край и няма да позволим истината да бъде погребана под купчина безполезни оправдания. Бъдещето на българското образование не може да бъде заложник на фирмаджийски интереси и директорски своеволия. Време е за справедливост и за истински контрол върху всеки лев, предназначен за нашите деца.