Държавата на „нашите“ и „вашите“ самолети

Гледате ли? Гледайте внимателно, защото това е класика. Това е учебник по хибридна пунктуация – къде да сложим удивителна и къде да замълчим като бити кучета.

Сега на мода е Пеевски. Пеевски летял с Деси Атанасова. Голям грях, голямо чудо. Веднага вадим тефтерите, мерим датите, пускаме двама от МВР визирам Дечев и Демерджиев министрите да се надпреварват кой е по-голям разследващ. Единият вика „не е вярно“, другият вика „абе, има едни разминавания“. Жълто, мазно, поднесено като последната истина на света. Оперативно мероприятие, гарнирано с малко компроматна гарнитура.

Ама чакайте малко. Нали сме за истината? Нали сме за прозрачността?

Къде са списъците за другите полети? Защо мълчим за Христо Иванов и неговите совалки до Брюксел? Човекът сам си призна в интервю – имал семейна къща там. Призна си го чистосърдечно. Но някой преброи ли колко пъти е кацал там, кой му е плащал керосина и дали държавната софра не е преляла в семейния уют в сърцето на Европа? Защо за неговата къща се говори като за „подробност“, а за други се прави панаир и сеир нищо друго?

Или да си говорим за истинския лукс – държавния „Балкан“. Кирил и Лена, хванати за ръце в огромния правителствен самолет, който разхождаха като лична таксиметрова компания. Това не беше ли престъпление? Или когато „нашите“ летят, това е „държавна нужда“, а когато другите летят – това е криминален сюжет?

А Руди Гела? Дубайските му одисеи някой ще ги опише ли в жълт вестник или там мастилото свършва? Къде и как си почива Ивайло Мирчев – някой ще извади ли неговия график, или за „демократичната съвест“ на нацията графити не се пишат?

Това, което виждате, не е правосъдие. Не е и журналистика. Това е старата, мухлясала школа на Държавна сигурност. Селективна памет. Едните ги тричаме, другите ги галиме по главиците, докато се качват по стълбичките на самолетите.

Справедливостта не е меню, от което си избираш само това, което ти е вкусно. Ако летенето е престъпление, вадете списъците на всички. От първия до последния. Кой, къде, с кого и за чия сметка.

Всичко останало е просто шум. Шум от двигатели, които ни превозват към една и съща дестинация – дъното на моралната ни нищета.

Да ви е честито „равенството“. Едни летят в бизнес класа на компромата, а вие… вие просто гледате от земята и плащате сметката.