Земята под ударите на геомагнитна буря G2-NOAA алармира

Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) издаде предупреждение за геомагнитна буря от ниво G2 (умерена), която се очаква да засегне Земята на 3 юли. Причината е коронално изхвърляне на маса (CME) от Слънцето, което може да доведе до засилена геомагнитна активност.

Според Центъра за прогнозиране на космическото време към NOAA, короналното изхвърляне на маса представлява изригване на слънчева плазма и магнитни полета. Когато този поток достигне Земята, той може да предизвика геомагнитна буря. От агенцията отбелязват, че предупреждения от подобно ниво не са необичайни.

Специалистите очакват повишена геомагнитна активност, като силата на бурята ще зависи от ориентацията на магнитното поле, пренасяно от изхвърления слънчев материал. При благоприятни условия явлението може да достигне умерено ниво (G2).

Очакваните ефекти са сравнително ограничени. Възможни са незначителни смущения в част от технологичната инфраструктура, но те се считат за управляеми. В същото време съществува вероятност полярното сияние да стане видимо в по-южни райони на Северна Америка – от щата Ню Йорк до Айдахо. NOAA препоръчва на желаещите да наблюдават явлението да следят актуалните прогнози на Центъра за космическо време.

Геомагнитните бури се класифицират по петстепенна скала – от G1 (слаба) до G5 (екстремна). Нивото G2 се счита за умерено и обикновено не води до сериозни последствия, но при определени условия може да причини временни смущения в електропреносните мрежи, радиовръзките и работата на някои спътникови системи.

• Повече за геомагнитната буря

Геомагнитна буря е временно, но интензивно смущение на магнитосферата на Земята. Това явление се причинява от взаимодействието на земното магнитно поле с облак от заредени частици и магнитно поле, изхвърлен от Слънцето. Основните източници на такива смущения са изхвърляния на коронална маса (ИКМ) или високоскоростни потоци слънчев вятър, които произхождат от коронални дупки на слънчевата повърхност. Когато тази слънчева плазма достигне Земята, тя компресира и нарушава магнитосферата, предизвиквайки бързи промени в магнитното поле и генерирайки редица ефекти както в Космоса, така и на земната повърхност.

Последствията от геомагнитните бури са разнообразни. Един от най-видимите и красиви ефекти е появата на ярки полярни сияния (aurora borealis и aurora australis), които при силни бури могат да се наблюдават на много по-ниски географски ширини от обичайното. По-сериозните въздействия обаче са свързани със съвременната технологична инфраструктура. Силните геомагнитни бури могат да повредят сателити в орбита, което засяга глобалните комуникации, телевизионното излъчване и системите за навигация като GPS. Те също могат да прекъснат високочестотните радиовръзки, използвани в авиацията. На Земята бурите индуцират силни електрически токове в електропреносните мрежи и тръбопроводите, известни като геомагнитно индуцирани токове (ГИТ). Тези токове могат да претоварят и повредят трансформатори, водейки до мащабни и продължителни прекъсвания на електрозахранването.

Интензивността на геомагнитните бури се измерва с различни индекси. Най-често използваният е Kp-индексът, който оценява смущенията на земното магнитно поле в скала от 0 до 9. Въз основа на него Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) е създала G-скала (от G1 до G5) за класифициране на бурите според тяхното потенциално въздействие. G1 представлява слаба буря, докато G5 (екстремна буря) може да причини широко разпространени проблеми с електропреносните мрежи и сателитните системи.В историята са регистрирани няколко изключително мощни геомагнитни бури. Най-известната е Събитието Карингтън от септември 1859 г., най-силната регистрирана буря досега. Тя предизвиква полярни сияния, видими дори в тропически райони, и причинява масови сривове в телеграфните мрежи. В по-новата история, геомагнитната буря от март 1989 г. причинява срив на цялата електропреносна мрежа в провинция Квебек, Канада. Тези събития подчертават уязвимостта на съвременното общество към екстремното космическо време.

Източник: spaceweather