СКАНДАЛНО ПОСЕГАТЕЛСТВО! Гръцки екстремисти оскверниха лобното място на Гоце Делчев в Баница! Докога държавата ще мълчи пред гаврата с българската памет?

Вандализъм, националистическа ярост и безпардонно потъпкване на историческата памет в непосредствена близост до нашата граница!

Гръцката екстремистка организация „Свещен батальон“ (самоопределяща се впоследствие и като Национално политическо движение „Свещеният отряд“) извърши безпрецедентен вандалски акт, като премахна и унищожи мраморната паметна плоча един от най-великите български революционери – Гоце Делчев, поставена на неговото лобно място в изоставеното сярско село Баница.

Докато българските институции спят дълбок дипломатически сън, чужди шовинистически формирования безнаказано вилнеят и разчистват исторически символи, дръзвайки да наричат българските национални герои „престъпници“ и „комитаджии“. Ние от „Топ Преса“ представяме пълната хронология на този безочлив акт и поставяме неудобните въпроси, които официална София умишлено избягва.

Наглостта на „Свещения батальон“: „Македония не е място за национални фантазии“

Акцията по заличаването на паметника е била планирана и изпълнена светкавично, а извършителите сами се похвалиха с престъплението си в социалните мрежи, обявявайки триумфално, че плочата „вече не съществува“. Радостта им от извършения вандализъм е отразена в официална позиция, пропита с агресивен тон и  внушения:

„Българите смятат, че могат да се появят на гръцка земя и да поставят свои символи и свои наративи, като са очаквали, че това ще остане без отговор… Македония не е място за национални фантазии и исторически ирационалности.“

Нещо повече, в публикациите си гръцките екстремисти правят скандален опит да пренапишат историята, лепейки позорни етикети на лидерите на ВМОРО. Според техните думи Георги Николов Делчев, роден през 1872 г. в Кукуш и убит през 1903 г. в Баница при сблъсък с османските сили, е бил просто водеща фигура на „българска паравоенна организация на комитаджии, действаща в Османска Македония и Тракия“. В наглия си пасквил те твърдят, че комитаджиите чрез „престъпни действия“ са се стремели към побългаряване на района за сметка на гръцкия елемент.

Организацията умишлено иронизира българската историография, отбелязвайки, че у нас той се смята за национален герой, докато същевременно Скопие също го претендира като „македонски“ революционер. Те обобщават, че дейността на Гоце Делчев се вписвала в рамките на т.нар. „Македонска борба“, в която гръцките сили са се противопоставяли на „българските иредентистки стремежи“.

Документирайки собственото си беззаконие, те допълват:

„След публикациите екип на Националното политическо движение „Свещеният отряд“ незабавно посети района. Там плочата, която беше показана в медиите, вече не съществува. Българите смятаха, че могат да навлязат на гръцка територия, да поставят собствените си символи и да наложат собствените си исторически разкази без никаква реакция. Грешка. Плочата беше поставена – плочата беше махната. Радостта им продължи по-малко от 24 часа.“

Отговорът на българските патриоти: „Няма да забравим, няма да простим!“

Реакцията от българска страна не закъсня. Патриотични организации и будни граждани изригнаха срещу проявената низост. В позиция, разпространена светкавично в мрежата, българските радетели за памет заявиха твърдо и непоколебимо:

„На тези вандали заявяваме ясно: Македония е една и тя е българска! Ще слагаме плоча на великия Гоце Делчев всяка година! Да се молят да не се засечем! Лесно е да чупиш плоча в изоставено село. Няма да забравим и няма да простим!“

Този сблъсък на позиции оголва един огромен, кървящ проблем: каква трябва да бъде незабавната реакция на българската държава, която за пореден път абдикира от задължението си да защитава паметта на предците ни зад граница? Докога Министерството на външните работи ще реагира с анемични ноти, вместо с твърда, реципрочна държавна политика?

Мера според мера: Българският отговор в Кресненския пролом

На заден план изпъква фундаменталният въпрос за реципрочността и цивилизования подход. В социалната мрежа Фейсбук общественикът Румен Симов публикува разтърсващ коментар, придружен със снимков материал, който показва крещящия контраст между българското достойнство и гръцкия шовинизъм.

Неговият апел е директен и разобличаващ:

„Неуважаеми гръцки националисти, знаете ли какво виждате на тези снимки?… Това е гръцко военно гробище, в което са погребани над 600 ваши войници, загинали в Битката за Кресненския пролом на 12 юли 1913 година. Знаете ли защо това гробище не прилича на нормално такова, а е обрасло с храсти, бурени и забрава? Защото вие се отнасяте с паметта на загиналите наши герои на ваша територия така… А може и по друг начин. Ако не бутате и трошите паметниците на нашите паднали герои, може и ние да погледнем с друго око на паметта за вашите войници, загинали в един грабителски поход.“

Симов отправя открито и безкомпромисно предизвикателство към самозваните „смелчаци“ отвъд границата, посочвайки им точното местонахождение на тяхното изоставено военно гробище – на входа на Кресненското дефиле, вляво от пътя за Солун:

„Елате бе, смелчаци, да се погрижите за вашето гробище. Намира се на входа на Кресненското дефиле, вляво от пътя за Солун. Не се страхувайте… ще ви посрещнем така, както вие посрещате нашите момчета, отишли да отдадат почит на загиналите за своя земя… Поетът го е казал – МЕРА СПОРЕД МЕРА.“

Ние от „Топ Преса“ питаме: Кога българското правителство ще спре да се снишава? Посегателството в село Баница не е просто изолиран хулигански акт – то е директен шамар срещу националното ни достойнство. Когато чужди организации си позволяват да разрушават български паметници под носа на гръцките власти, София е длъжна да реагира с цялата строгост на международното право и реципрочните мерки.

Ако гръцката държава не е способна да овладее собствените си радикални елементи и да защити историческите места, свързани с българската памет, то тогава българските граждани имат пълното морално право да приложат закона на реципрочността. Защото паметта за Гоце Делчев не е просто парче мрамор – тя е моралният фундамент на нашата нация. И всеки, който дръзне да я оскверни, трябва да знае, че рано или късно ще получи своя отговор: Мера според мера!