​Вяра, памет и задружност: Храмът „Св. св. Апостоли Петър и Павел“ в с. Попови ливади посреща своя храмов празник на 5 юли

На 5 юли 2026 г. живописната планинска местност и село Попови ливади ще се превърнат в средище на духовна радост, приемственост и споделена вяра. Църковното настоятелство на храм „Св. св. Апостоли Петър и Павел“, съвместно с Неврокопската митрополия и Община Гоце Делчев, отправя сърдечна покана към всички жители и гости на региона да се включат в тържественото отбелязване на храмовия празник. Събитието обещава да обедини миряните в един благословен ден, изпълнен с молитва, благодарност и надежда за бъдещето.

Тържествената програма и благотворителен устрем

Празничният ден ще започне точно в 12:00 часа с отслужването на традиционен водосвет и освещаване на благодарствена храна (курбан) за здраве и благополучие на цялата общност. В духа на християнското милосърдие и грижа за общия духовен дом, в програмата е включено и провеждането на благотворителен търг за набиране на средства, които ще бъдат изцяло вложени в поддръжката и благолепието на храма.

Организаторите са помислили с изключително внимание и за логистиката на празника, улеснявайки всички, които желаят да споделят събитието, но нямат възможност за собствен транспорт. Осигурен е организиран превоз за миряните, като началната спирка на автобусите ще бъде пред магазин „Екстра“ (Валан) в град Гоце Делчев.

Живата история на „Влашката черква“ – от номадския бит до европейското помирение

Зад красивата фасада на днешния обновен храм се крие вълнуваща, дълбока и малко известна история, преплела в себе си съдбите на няколко балкански народа. Сред местното българско население в Гоцеделчевско храмът от десетилетия е познат с разговорното наименование „Влашката черква“. Тази езикова подробност обаче крие исторически детайл: макар и наричани „власи“ поради сходния овчарско-номадски начин на живот, създателите на храма всъщност са били гръцкоговорящи каракачани.

В средата на XIX век тези улегнали овчари решават да преустановят номадския си живот и да създадат постоянно селище в местността Папаз чаир (днес с. Попови ливади). Водени от дълбоката си православна вяра, те издигат свой собствен молитвен дом, който е осветен през 1870 г. Годината съвпада с учредяването на Българската екзархия в Цариград – исторически акт, който новите заселници не признават, оставайки верни на Вселенската (Гръцка) патриаршия. Последвалите десетилетия на бурни геополитически промени на Балканите донасят тежки изпитания, белязани от конфликти и паническо бягство на жителите през 1913 г., които намират своя нов дом в с. Просочани (днешна Република Гърция).

„Днес храмът вече не е символ на минали разделения, а мост на приятелство, обединяващ общностите от двете страни на границата в голямото европейско семейство.“

Възкресение на светинята

Новата, светла страница в историята на светинята се отваря през 2002 г. По инициатива на тогавашния кмет на община Просочани, чийто баща е роден именно тук, на Папаз чаир, се поставя началото на мисия по възстановяването на забравения храм. Идеята получава горещата бащинска благословия на покойния Неврокопски митрополит Натанаил. Благодарение на общите усилия, през 2007 г. обектът е включен за мащабно финансиране по европейска програма.

През 2014 г. външният вид на църквата е напълно възстановен, а събитието е ознаменувано с паметен общ църковен събор, събрал миряни и духовници от Гоце Делчев и Просочани. Оттогава всяка година християните от Неврокопско честват този ден с признателност и радост.

Заповядайте със своите семейства, близки и приятели на 5 юли в с. Попови ливади, за да споделим заедно този благословен ден, да почетем паметта на предците и да продължим да градим нашето общо и мирно бъдеще!