Лукс с вкус на руска рулетка: Колко от хотелите с минерални бани в Огняново и Гоце Делчев имат спасители „на хартия“ и спестява ли бизнесът от живота на децата ни?
- юни 25, 2026
Трагедията в Ахелой, при която в басейн на летен лагер се удави дете, отново отвори кутията на Пандора по една болезнена, но критично важна тема: безопасността на водните обекти в България. И макар този черен инцидент да се случи далеч от нашия регион, Топ Преса – като най-четената медия в Югозападния регион – сме длъжни да погледнем истината в очите и да зададем неудобните въпроси тук, на местна почва, преди подобно нещастие да е сполетяла и нашия край.
Нашият регион около Гоце Делчев е благословен с невероятна природа, а непосредствената близост до село Огняново и неговите прочути минерални извори превърна дестинацията в истински оазис за СПА туризъм. Покрай селото и в целия район буквално гъмжи от хотели, къщи за гости и затворени комплекси, които привличат хиляди туристи целогодишно с обещания за релакс и лековита топла вода.
Но докато се любуваме на пълните басейни, длъжни сме да попитаме: Колко от тези хотели в региона реално разполагат със сертифицирани водни спасители и оборудвани медицински пунктове?
Законът е категоричен: Няма „скрити“ басейни
Много собственици на хотели у нас живеят с илюзията, че ако басейнът им е частен или в рамките на затворен комплекс, правилата не ги ловят. Председателят на Националната комисия по водно спасяване Димитър Димитров обаче попари тези оправдания в ефира на БНР. Наредбата е ясна и важи за всички басейни за обществено ползване, независимо от собствеността им:
„Това важи включително и за така наречените затворени комплекси, защото наредбата е приложима за всички случаи на собственост… щом са за обществено ползване, т.е. от групи хора, тогава тези изисквания важат.“
Дори най-малките съоръжения не са освободени от закона. За басейни с дължина до 25 метра изискванията са ясни:
Минимум един спасителен пост с правоспособен воден спасител.
Функциониращ медицински пункт, в който задължително присъства поне един медицински специалист.
Дали обаче масовата практика в десетките хотели около Огняново и Гоце Делчев отговаря на тези критерии, или спасяването на давещите се е оставено в ръцете на самите давещи се?
Барман, сервитьор и… спасител? Абсолютно закононарушение!
Публична тайна в туристическия бранш е, че за да спестят разходи за персонал, някои мениджъри прибягват до абсурдни и опасни трикове. Нерядко момчето, което ви сервира коктейла на бара, или служителят от поддръжката е натоварен със „страничната“ задача да хвърля по едно око и на басейна.
Димитър Димитров дефинира това като абсолютно закононарушение:
„Това, че на спасителите възлагат някакви други действия и задължения, е абсолютно закононарушение… тези, които си позволяват подобни неща, за съжаление създават предпоставки за инциденти.“
Водното спасяване изисква секунда невнимание, за да се превърне почивката в траур. Спасителят не може да мие чаши, да събира шезлонги или да проверява резервации – неговата единствена и неотклонима функция е да наблюдава водната поврхност.
Ние подкрепяме бизнеса, но човешкият живот е над печалбата
Искаме ясно да подчертаем: Екипът на Топ Преса няма нищо против местния бизнес. Напротив, ние се гордеем, че Гоцеделчевският край и Огняново се развиват като водещи туристически центрове, които хранят стотици семейства и вдигат икономиката на региона. Инвестициите в СПА сектора са огромни и заслужават адмирации.
Но като медиен лидер и глас на хората в Югозапада, ние не можем да си затворим очите пред потенциалните рискове. Професионалният морал изисква да повдигнем въпроса сега, в разгара на летния сезон, а не тогава, когато вече пишем черни хроники. Сигурността на нашите деца, на жителите на региона и на гостите е безкомпромисен приоритет, който стои над всяка счетоводна сметка.
Къде е контролът и докога със символичните глоби?
Отговорността за това дали правилата се спазват е в ръцете на Регионалните здравни инспекции (РЗИ). Проверяващите са длъжни на място да изискват документите на правоспособния спасител и лично да се уверят в наличността на медицинското оборудване.
Големият проблем обаче остава в Закона за здравето. Когато нарушенията не са детайлно разписани там, глобите се оказват символични и за много собственици е „по-евтино“ да платят глобата, отколкото да наемат реален персонал за сезона.
Затова Националната комисия по водно спасяване вече настоява за спешни нормативни промени. Целта е:
Ясно дефиниране на отговорностите на контролния орган.
Планиран и структуриран контрол (без предварителни предупреждения към хотелите).
Драстично по-високи санкции, които да имат реален възпиращ ефект.
Време за проверка
Топ Преса ще следи темата изкъсо. Отправяме публичен апел към РЗИ и към ръководствата на хотелите в региона: Не чакайте инцидент, за да влезете в час. Нека превърнем нашия красив край в пример не само за лукс и гостоприемство, но и за абсолютна безопасност. Защото един човешки живот струва много повече от заплатата на един спасител.
