Бюджет 2026: Винетките поскъпват с 30%, нови данъци и ограничения за овладяване на дефицита

Правителството представи мащабен пакет от мерки за стабилизиране на публичните финанси, включващ по-високи пътни такси, промени в осигурителния модел и ограничаване на разходите в държавния сектор

Правителството представи основните параметри на бюджета за 2026 г., който предвижда серия от фискални мерки с цел ограничаване на бюджетния дефицит и връщане към финансовата дисциплина, изисквана от европейските правила. Сред най-съществените промени са увеличението на цените на винетките с 30% от 1 август, разширяване на обхвата на тол системата, промени в осигурителния режим на държавните служители и нов данъчен режим за посредниците в хазартния сектор.

По-скъпи винетки и разширени тол такси

От 1 август винетните такси за леките автомобили ще поскъпнат с 30%, а обхватът на пътищата, за които се дължат тол такси, ще бъде разширен. Според разчетите на Министерството на финансите тези мерки ще донесат допълнителни 53 млн. евро приходи в държавния бюджет.

Финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев определи промяната като част от усилията за намаляване на дефицита, който към момента остава значително над допустимите европейски нива.

По-високи осигуровки и нови прагове

Друга ключова мярка е увеличаването на максималния осигурителен доход до 2300 евро от 1 август. Очакванията са това да повиши приходите в бюджета с над 90 млн. евро годишно.

Паралелно с това минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности ще бъдат повишени с 5%, което според финансовото министерство ще донесе допълнително около 40 млн. евро.

Нов данък върху посредниците в хазарта

Правителството въвежда 10-процентен данък върху възнагражденията на посредници, работещи за хазартни оператори. Мярката няма да засегне пряко лицензираните хазартни компании, а лицата и фирмите, които получават комисионни за привличане на клиенти и реализирани обороти.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че именно в този сегмент са установени значителни необложени приходи. Очакваният ефект за бюджета е около 100 млн. евро годишно.

Предвижда се също посредниците да подлежат на лицензиране, а банките да блокират плащания към нелегални хазартни оператори. Достъпът до нерегламентирани хазартни сайтове също ще бъде ограничаван. По данни на финансовото министерство близо 40% от пазара на хазартни услуги в страната остава в сивия сектор.

Борба със сивата икономика

Според правителствените оценки сивата икономика в България достига 34,6% от брутния вътрешен продукт. Най-засегнати са секторите туризъм, строителство, търговия, развлечения и земеделие.

Сред планираните мерки са въвеждане на задължително електронно фактуриране за вътрешните доставки от 2027 г., по-строг контрол върху електронната търговия и дигитализация на проследяването на стоки от вноса и производството до крайния потребител.

Промени за държавните служители

Една от най-коментираните реформи е свързана с осигурителния модел в публичния сектор. От 1 август държавните служители ще започнат да поемат 20% от своите осигурителни вноски, докато останалите 80% ще се плащат от работодателя. От началото на 2027 г. съотношението ще стане 40 към 60, каквото е в частния сектор.

Подобен механизъм впоследствие ще бъде приложен и за служителите в системите на МВР, отбраната и други специални администрации.

От Министерството на финансите уверяват, че нетните възнаграждения няма да бъдат намалени, тъй като служителите ще бъдат компенсирани чрез увеличение на брутните си заплати.

Ограничения върху възнагражденията в публичния сектор

Правителството планира да прекрати практиката за автоматично нарастване на заплатите, обвързано с ръста на минималната или средната работна заплата.

Ще бъдат ревизирани и механизмите за определяне на възнагражденията на изборни длъжности и ръководства на държавни предприятия. Заплатите на членовете на бордове в дружества с над 50% държавно участие ще бъдат ограничени до размера на възнаграждението на президента на републиката.

Според разчетите тези мерки ще намалят бюджетните разходи с около 564 млн. евро.

Дефицитът остава над европейския праг

Правителството си поставя за цел до 2028 г. бюджетният дефицит да бъде сведен до 3% от БВП. За 2026 г. се предвижда дефицитът да бъде намален от 7,4% на 5,7% от БВП, което се равнява на приблизително 7,2 млрд. евро.

„Ще преминем през труден период, но ще се справим“, заяви финансовият министър Гълъб Донев, сравнявайки ситуацията с домакинство, чиито разходи изпреварват доходите.

Премиерът Румен Радев също призна, че дефицитът ще остане „доста над 3%“, но подчерта, че основната задача е промяна на философията на бюджетиране и ограничаване на неконтролируемия ръст на публичните разходи.

Нарастващ държавен дълг

Според средносрочната бюджетна прогноза държавният дълг ще достигне 37,7 млрд. евро в края на 2026 г., или 30,1% от БВП. През 2027 г. той ще нарасне до 44,7 млрд. евро, а през 2028 г. се очаква да достигне 50,5 млрд. евро, което представлява 35,2% от БВП.

За финансиране на дефицита правителството ще продължи да емитира нов държавен дълг както на вътрешния, така и на международните пазари.

Социални плащания и пенсии

Наред с ограничителните мерки кабинетът предвижда и увеличение на социалните плащания. От 1 юли социалната пенсия за старост ще нарасне със 7,8% до 183,81 евро.

Повишението ще доведе до автоматично увеличение на редица свързани плащания, включително социални пенсии за инвалидност, персонални пенсии и добавки за чужда помощ. Очаква се над 163 хиляди души да получат по-високи доходи.

Синдикатите реагираха остро

От КНСБ изразиха сериозни резерви към намерението държавните служители да поемат част от осигурителните си вноски.

Президентът на синдиката Пламен Димитров заяви, че ако тази реформа бъде реализирана, трябва да се обсъди отпадане на Закона за държавния служител и преминаване към общия трудов режим, който предоставя повече права за колективно договаряне и стачни действия.

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов настоя за допълнително увеличение на възнагражденията в бюджетния сектор, което да компенсира инфлацията, както и за минимална работна заплата от 700 евро през 2027 г.

Баланс между фискална дисциплина и социален натиск

Бюджетът за 2026 г. очертава една от най-мащабните програми за фискална консолидация през последните години. Правителството залага на комбинация от повишаване на приходите, ограничаване на разходите и структурни реформи, за да намали дефицита и да стабилизира публичните финанси.

В същото време мерките поставят въпроси за тяхното социално отражение върху домакинствата, държавните служители и бизнеса. Именно балансът между бюджетната стабилност и обществената подкрепа вероятно ще бъде най-голямото предизвикателство пред кабинета през следващите две години.