Памет или провокация? Новата плоча на Гоце Делчев в Баница разпали старите балкански рани

Само пет дни бяха нужни на една мраморна плоча, поставена сред руините на заличеното сярско село Баница, за да извади от летаргията дипломатическите кабинети в София, Атина и Скопие и да докаже, че призраците на миналото на Балканите никога не спят.

На 18 юни нашата медия „Топ Преса“ бе една от първите, които  разказаха за едно събитие, което бързо прерасна от местна родолюбива инициатива в международна новина. Сто двадесет и три години след трагичната гибел на Гоце Делчев, в полуразрушената камбанария на някогашното българско село Баница (днес Кариес, Гърция), активисти от фейсбук групата „Куберовъ воинъ“ поставиха паметен знак.

Върху мрамора, под лика на революционера, ясно е изписано: „Български революционер и воевода, възпитаник на Военното училище в София. Живя и се бореше за свободата на българите в Македония и Адрианопол. Вечна да е паметта му!“

Реакцията на балканските съседи обаче не закъсня и превърна тишината на планинските склонове край Серес в бойно поле на интерпретации.

Предисторията: Кръвта, която роди легендата
За българската историческа памет Баница не е просто географска точка на картата на днешна северна Гърция. Това е свещено място — там, където на 4 май 1903 година, в неравен сблъсък с османски части, угасва животът на човека, превърнал се в знаме на борбата за свобода.

След 1913 г., когато районът влиза в пределите на Гърция, българското население е прогонено, а селото е преименувано на Кариес и постепенно запустява. Днес от него са останали само самотната камбанария и части от старата църква. Но както отбелязаха организаторите на инициативата в социалните мрежи:

„Можеш да рушиш паметници, можеш да заличиш селата, да прогониш хората, да фалшифицираш историята, но не можеш да убиеш паметта. Били сме. Има ни. И ще ни има! Вчера, днес и утре – българи!“

Отзвукът: Защо Атина и Скопие се събудиха?

Днес, дни по-късно, медиите на Балканите буквално пламнаха, а гръцката платформа LionNews официално обяви, че присъствието на плочата е „предизвикало сериозни реакции“ и отново е насочило вниманието към една от най-оспорваните фигури в региона.

Новината веднага бе подета в Скопие, където официалната доктрина продължава да претендира за изключително право върху наследството на Делчев, въпреки неоспоримите исторически факти за българското му самосъзнание и образование в София.

Интересен детайл, който гръцките медии припомнят, е историческият спор за костите на войводата. Макар по-голямата част от останките му да бяха предадени на Скопие след Втората световна война, редица изследователи твърдят, че част от тях все още почиват в пръстта на заличеното село Баница. Това превръща руините в постоянна дестинация за поклонение, която обаче гръцките власти наблюдават под лупа.

Дипломатическият шахмат

Поставянето на плочата от „националистическа активистка група“, както я определят в Гърция, идва на фона на дългогодишни и неуспешни опити за официално уреждане на въпроса. Още през 2022 г., по време на визитата на тогавашния гръцки президент Катерина Сакеларопулу в София, Румен Радев публично поиска Гърция да разреши издигането на официален паметник на Гоце Делчев в Баница.

„България и Гърция днес са образец и пример за стратегическо сътрудничество и разбирателство. Не виждам никакъв проблем Гърция да предостави възможност за издигането на такъв паметник“, заяви тогава Радев.

Четири години по-късно официално разрешение все още няма.

Един паметник, две реалности
Случаят с плочата в Баница оголи старата рана на Балканите — страхът от историческата истина. Докато за българското общество и медии като „Топ Преса“ това е чист акт на признателност, мост между поколенията и дълг към корените, за съседите ни акцията се тълкува като политическа провокация.

Едно обаче е сигурно: сред камъните и тръните на забравеното село Баница българската памет отново проговори. И този път гласът ѝ се чу силно в целия регион.