Предлагат смяна на формулата за пенсиите

Искат премахване на максималния осигурителен доход

Необходима е промяна на швейцарското правило за индексиране, заяви президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов

Много пенсии са под линията на бедност

Формулата за определяне на пенсиите да бъде променена, поискаха от КТ “Подкрепа”. В момента формулата е напълно измислена и не е свързана с никакви реални показатели, като линията на бедност например, каза главният икономист на КТ “Подкрепа” Атанас Кацарчев. Самото индексиране на пенсиите става с голямо закъснение. От 1 юли на текущата година индексират пенсиите по швейцарското правило с 50% от инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход за предходната година. Така увеличението на пенсиите става много след реалното вдигане на цените.

Необходима е промяна и на самото швейцарско правило за индексиране на пенсиите, заяви президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов. Това правило е основната причина за ниските пенсии в страната, допълни той. Димитър Манолов обясни, че швейцарското правило за увеличение на пенсиите е въведено в периода, когато имахме ниска инфлация с цел да има по-малко увеличение на пенсиите. Тоест пенсиите да не нарастват според ръста на доходите, а да се вземе предвид и ниската инфлация. Всъщност увеличението на осигурителния доход съдържа инфлацията, заяви Димитър Манолов.

Наличието на таван на осигурителния доход прави данъчно-осигурителната система регресивна, колкото са по-високи доходите, толкова по-малък дял от тях са плащаните налози, обясни Димитър Манолов. Според него максималният осигурителен доход трябва да се премахне или, като междинна стъпка, да бъде повишен, така че да бъде изпълнено изискването в Кодекса за социално осигуряване максималната пенсия да бъде в размер 40 на сто от максималния осигурителен доход. В момента максималната пенсия е 1738,39 евро (3400 лв.). Това означава, че максималният осигурителен доход би трябвало да бъде 4346 евро. Същевременно при подготовката на редовния бюджет за 2026 г. от Министерство на финансите планират максималният осигурителен доход да бъде повишен на 2300 евро. В момента максималния осигурителен доход е 2111,64 евро, което означава, че планираното увеличение е с 8,9 на сто, при положение, че последните налични данни на НСИ показват увеличение на средната заплата за година с 12,9 на сто. Тоест предлаганото увеличение на максималния осигурителен доход изостава дори от повишението на средната заплата.

Максималният осигурителен доход беше въведен при прогресивно облагане на доходите, припомни Димитър Манолов. След това преминахме към пропорционално облагане на доходите – десет процента без значение какъв е размерът на доходите, което е довело до значително намаление на данъчно-осигурителната тежест за най-високите доходи.

В момента данъчно-осигурителната тежест за хората с ниски доходи е 28%, докато за най-високите доходи клони към 10%, колкото е размерът на данъка върху доходите, защото за суми над максималния осигурителен доход не плащат осигуровки, обясни Атанас Кацарчев.

Друг проблем на пенсионната система е, че за получаването на някаква пенсия за стаж и възраст са необходими поне 15 години действителен стаж, каза Димитър Манолов. Тоест, ако човек е работил 14 години и 11 месеца, няма право на пенсия, дори да е бил осигуряван на максималния осигурителен доход. А осигурителният принос на човек, който е плащал 14 години осигуровки на максималния осигурителен доход, е по-голям, отколкото на човек, който повече години е бил осигуряван, но върху минималния осигурителен доход.

Голяма част от пенсиите в момента са под линията на бедност. Затова се налага много хора от малките населени места да ходят до областните центрове, за да кандидатстват в Агенцията за социално подпомагане за социални помощи, каза Атанас Кацарчев. Това няма да се налага, ако минималната пенсия за стаж и възраст е на нивото на линията на бедност.

Настояват за прогресивно облагане на възнаграждения

Минималната заплата без данък върху доходите

Хората плащат повече налози от бизнеса

Да бъде въведен необлагаем минимум при плащане на данъка върху доходите, предлагат от КТ “Подкрепа”.

Да бъде въведен необлагаем минимум поне в размер на минималната работна заплата и прогресивно облагане на доходите, предлагат от КТ “Подкрепа”. България е с най-висок дял сред страните от ЕС на работещите бедни – 11,8 на сто, каза главният икономист на КТ “Подкрепа” Атанас Кацарчев. България е и с най-висок дял на работещите на минимална заплата – 26,8%, при средно 14,7% за страните от ЕС. Големи са диспропорциите при заплащането на труда. 33% от децата в страната са в риск от бедност, при 24,1 на сто средно за държавите от ЕС.

В селата 40,8 на сто от домакинствата са в риск от бедност, а в градовете – 20,9%, каза Атанас Кацарчев.
В България данъчните ставки върху труда са високи, за разлика от данъците върху печалбите, обясни главният икономист на КТ “Подкрепа”. За работника данъчната тежест е 22%, а данъкът върху дивидента е 5 на сто. За компаниите има редица изключения, при които данъкът върху печалбата е нулев, заяви още Атанас Кацарчев. В резултат в България две трети от плащаните данъци идват от работещите хора, които освен данъка върху дохода плащат ДДС и акцизите.

В България са ниски данъчните приходи спрямо брутния вътрешен продукт (БВП). В страната ни през 2024 г. събраните приходи в бюджета са 36% от БВП, при средно 46% за страните от ЕС, каза Атанас Кацарчев. А говорят, че през настоящата година има дефицит от 7 на сто от БВП. Ако имаме нормална данъчно-осигурителна система, ще сме на плюс в бюджета, допълни той. Друг проблем на данъчната ни система е разпределението на приходите между различните налози. В България 43% от данъчните приходи са от косвени данъци (ДДС и акцизи), плащани от всички хора заедно с потреблението им. Средно за ЕС от косвени данъци са 27% от приходите в бюджета. При нас 37% от приходите са от данък върху доходите, при средно 52% за страните от ЕС.

Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“:

Ваучери и за държавните служители

Димитър Манолов, президент на КТ “Подкрепа”.

Ако държавните служители бъдат изравнени с хората от частните фирми при плащането на осигуровки, трябва да бъдат изравнени и правата им, заявяват от КТ “Подкрепа”. В момента държавните служители не могат да работят на втори трудов договор, не могат да развиват собствен бизнес, не получават ваучери, заяви президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов. Според него искането на работодателите държавните служители сами да плащат осигуровките си цели да бъдат намалени доходите им. Неприемливо е подхвърлянето на такива идеи на парче, допълни той.

Димитър Манолов коментира и тезата, че заплатите в България са ниски заради ниска производителност на труда и трябва да бъдат увеличавани с ръста на производителността. Ако един човек копае дупка и му дадат лопата, за 8 часа работа ще изкопае 1,5 кубика, каза Димитър Манолов. Ако му дадат багер за същото време ще изкопае 200-300 кубика. За труда няма друг измерител, освен осемте часа, заяви Димитър Манолов и обясни, че България и Гърция са държавите от ЕС с най-дълги реални работни седмици на хората. Според Димитър Манолов ниската производителност на труда се дължи на недостатъчните инвестиции и на хората от бизнеса, които отговарят за организацията на труда. Без инвестиции в технологии няма да се постигне по-висока производителност, заяви и главният икономист на КТ “Подкрепа” Атанас Кацарчев.

Няма медицински сестри заради ниските заплати

Първи сме по доплащане в здравеопазването

Защитени болници в малките селища

Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ “Подкрепа”.

България е с най-висок дял да доплащания в медицинските услуги, над сумите плащани от здравната каса – 35 на сто, каза главният икономист на КТ “Подкрепа” Атанас Кацарчев. Според него трябва да спре източването на здравната каса с фиктивни услуги.

Има недостиг на медицински сестри заради ниските заплати, заяви още Кацарчев. Докато заплатите им не бъдат увеличени, проблемът няма да бъде решен. Според него трябва да им и защитени болници в малките населени места. В момента се получава порочен кръг. Системата на финансиране на здравеопазването е парите да следват пациента. Но в малките населени места няма достатъчно хора и съответно болниците трябва да затварят. Но в резултат хората трябва да ходят до болниците в областните центрове, при положение, че транспортът не е добър, което води до още по-голямо обезлюдяване.

Системата парите да следват ученика, която се прилага в образованието, също не дава добър резултат. Образованието не отговаря на изискванията на бизнеса. Даваните пари не са определящи за качеството на образованието. Във висшето образование няма стимул да пишат двойки, защото съответният студент може да отпадне от курса и университетът за загуби получаваното за него финансиране.

trud.bg