ПРОСЕКА В ДЖУНГЛАТА: ПОТРЕСАВАЩО НАИСТИНА – ЕРМ ЗАПАД ПУСНА 4 МИЛИОНА ЛЕВА ПРЕЗ ЗАДНАТА ВРАТА, А ПОСЛЕ ТИХО ПРЕПИСА ПРАВИЛАТА

На 18 март 2024 година, в 9:57 сутринта, в електронната платформа за обществени поръчки тихо излиза обявление с референтен номер T362428. Зад скучния бюрократичен език и клишираните формулировки на Закона за обществените поръчки се крие сделка, която ще преразпредели 3 067 751,29 евро — или близо 6 милиона лева без ДДС — в полза на шепа фирми, подбрани при условия, които будят повече въпроси, отколкото предлагат отговори. Възложител е „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД — дружество, чийто краен собственик е „Български енергиен холдинг“, респективно българската държава. Става дума за квалификационна система с предмет направа на просеки по въздушни електропроводни линии. С две думи: чистене на храсти и дървета около жиците. За тази дейност, която по същество е горска сеч с повишено внимание, държавното дружество решава да не пуска стандартна обществена поръчка, а да създаде квалификационна система — механизъм, който на практика позволява на възложителя сам да си подбере изпълнителите и после да работи единствено с тях в продължение на четири години, без повече да обявява публични търгове.

Квалификационната система като правен инструмент не е незаконна. Член 141 от Закона за обществените поръчки действително я допуска за секторни възложители като електроразпределителните дружества. Идеята е добра: вместо да се пускат десетки отделни поръчки за всеки участък от мрежата, възложителят прави предварителен подбор на фирми, които отговарят на изискванията, и после ги кани на договаряне при възникване на конкретна нужда. Проблемът започва там, където тази система се превръща от инструмент за ефективност в инструмент за ограничаване на конкуренцията. А анализът на документите по конкретния случай показва точно такава тенденция.

Първоначално, съгласно обявлението от март 2024 година, предметът на квалификационната система е ограничен до „направа на просека по въздушни електропроводни линии средно напрежение“. Това е ясен, конкретен и предвидим обхват. Всяка фирма, която прочете обявлението в Официален вестник на Европейския съюз, знае за какво точно кандидатства. Срокът за подаване на заявления е определен до 16 март 2028 година — цели четири години, през които системата е отворена за нови участници. Всичко изглежда коректно, включително и фактът, че територията е разделена на седем обособени региона: Плевен, Благоевград, Перник-Кюстендил, София област, София град, Ловеч-Враца и Монтана-Видин. По документи — процедурата е чиста.

Но после идва първият сигнал, че нещо не е наред. На 18 февруари 2025 година, почти година след старта на системата, Управителният съвет на ЕРМ Запад заседава и взема решение, което променя правилата на играта. Предметът на квалификационната система се разширява — вече включва и „ниско напрежение“. Това не е козметична промяна, нито техническо уточнение. Разликата между средно и ниско напрежение е фундаментална по отношение на обема работа, географията, типа терени и изискванията към изпълнителите. Мрежите ниско напрежение са значително по-протяжни, навлизат дълбоко в населените места, минават през дворове, улици, паркове — което означава коренно различна логистика, различен рисков профил и в пъти по-голям потенциален обем договори. Казано направо: който е проектирал бизнес плана си около „средно напрежение“, изведнъж се оказва в съвсем различна поръчка.

И тук възниква същественият правен въпрос. Допуска ли Законът за обществените поръчки възложителят да променя предмета на квалификационната система, след като обявлението вече е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз? Член 141, алинея 2 от закона изрично урежда единствено възможността за промяна на срока на действие, но не и на предмета. С разширяването на обхвата ЕРМ Запад на практика създава нова квалификационна система, без да минава през процедурата за ново обявление в ОВ на ЕС. Потенциалните кандидати, които биха проявили интерес именно към просеки за ниско напрежение, са били лишени от възможността да узнаят за тази възможност чрез официалния европейски портал. Възложителят се е задоволил да публикува промяната в профила на купувача на 20 февруари 2025 година — жест, който формално отговаря на изискването за прозрачност, но реално информира значително по-ограничен кръг от субекти. Това е класически пример за процедурен дефект, който би могъл да бъде атакуван пред Комисията за защита на конкуренцията, а вероятно и пред съда.

Вторият проблемен възел е в механизма на предварителния подбор. Документите сочат, че са проведени две оценителни сесии. Първата, на 15 април 2024 година, разглежда шест кандидата и ги допуска всичките. Сред тях е ДЗЗД „ПРОСЕКА 2023“ — обединение, което първоначално не е представило изрядни документи. Комисията обаче не го отстранява веднага, а му дава възможност да допълни липсващите Единни европейски документи за обществени поръчки и да коригира нередностите в договора за обединение. Обединението прави това и бива включено. Втората сесия, на 6 юни 2024 година, разглежда други двама кандидати: ПАС-3 ООД и ЛИНКОВИ СТРОЙ ЕООД. И при двамата комисията констатира несъответствия с критериите за подбор. Определен им е 5-дневен срок да ги отстранят. Този срок изтича на 19 юни 2024 година в 23:59 часа. Нито един от двамата не представя исканите документи, поради което и двамата са оставени в статус „за отстраняване“. Формално погледнато, процедурата е спазена. Но при по-внимателен прочит на протоколите се забелязва нещо смущаващо: докато на първата сесия комисията подробно описва какви точно документи липсват и дава конкретни указания, на втората сесия мотивите са значително по-общи. Не става ясно какви точно несъответствия са установени при ПАС-3 ООД и ЛИНКОВИ СТРОЙ ЕООД, нито дали указанията са били достатъчно конкретни, за да могат кандидатите да ги изпълнят в рамките на краткия 5-дневен срок. Ако уведомяването не е било изчерпателно, това представлява нарушение на чл. 103, ал. 3 ЗОП и основание за обжалване.

Към юни 2026 година картината на участниците е следната:

Осем фирми са вътре, три са вън. Забележете, че в публичния регистър на поръчката липсва информация за това как точно е включено „ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ“ ЕООД — то фигурира сред одобрените, но не се споменава в нито един от двата публикувани протокола на оценителната комисия. Това означава, че или е имало трета сесия, чиито резултати не са публикувани своевременно, или включването е станало по друг, неясен ред. И в двата случая прозрачността страда.

Отделно от процедурните дефекти, съдържателният анализ на документацията разкрива още една тревожна тенденция. Техническата спецификация възлага пълна материална отговорност на изпълнителя за евентуални щети върху електропреносната мрежа, трети имоти и инфраструктура. Това е необичайно широко прехвърляне на риска. Обичайната практика в сектора предвижда споделяне на отговорността, особено когато работата се извършва в близост до съоръжения под напрежение, които възложителят не е изключил. Едностранното стоварване на целия риск върху изпълнителя не само че противоречи на принципа за балансираност на договорните отношения, но и на практика ограничава кръга от потенциални кандидати до онези, които могат да си позволят огромни застраховки — тоест едрите играчи на пазара.

Има и нещо друго, което прави впечатление при цялостния прочит на документацията — и това е пълната липса на методика за оценка на офертите, които ще се подават при конкретните процедури на договаряне. Квалификационната система определя критериите за влизане в клуба, но не казва нищо за това как възложителят ще избира между вече включените фирми, когато дойде време за реална работа. Това оставя вратата широко отворена за субективизъм, а в най-лошия случай — за фаворизиране на определени изпълнители чрез специално скроени критерии в поканите за конкретните поръчки.

И накрая остава статистиката. Към настоящия момент в системата няма публикуван нито един договор. Това означава, че за близо две години и половина от старта на системата реална работа по просеките или не е възлагана, или е възлагана, но договорите не са публикувани — което само по себе си е нарушение на задължението за прозрачност по ЗОП. Ако първото е вярно, възниква въпросът защо изобщо е създадена система с четиригодишен хоризонт и 3 милиона евро бюджет, щом няма реална активност. Ако второто — говорим за системно нарушение, което заслужава вниманието на Агенцията за обществени поръчки.

В обобщение, случаят с квалификационната система на ЕРМ Запад събира на едно място няколко класически дефекта на българския модел за възлагане на обществени поръчки: промяна на правилата по средата на играта без адекватно публично оповестяване, неравномерно прилагане на критериите за подбор спрямо различните кандидати, непропорционално прехвърляне на риск върху изпълнителите, липса на ясна методика за крайния избор и слаба отчетност пред обществеността. Дали това са недоглеждания, или съзнателна стратегия за ограничаване на конкуренцията до предварително избран кръг от фирми, предстои да се разбере — ако някой от отстранените кандидати или друг заинтересован субект реши да задейства механизмите за контрол, с които разполага. Засега обаче 3-те милиона евро си стоят заделени, осемте фирми чакат позвъняване, а държавното дружество си пере ръцете с коректно попълнени формуляри. www.toppresa.com ще продължи да следи развитието по случая.

ЕРМ ЗАПАД ЗАТВАРЯ ПАЗАРА С ХИТЪР ТРИК: 3 МИЛИОНА ЕВРО БЕЗ КОНКУРЕНЦИЯ

Докато вие плащате тока на цени, които ви карат да стискате зъби всеки път, щом отворите фактурата, държавното ЕРМ Запад спокойно си крои квалификационна система за близо 6 милиона лева, в която влизат само осем одобрени фирми, а конкуренцията бива изритана с процедурни хватки, които миришат на тежък административен рекет. Това не е конспиративна теория — това е черно на бяло в протоколите, които www.toppresa.com извади и анализира.

Схемата е проста и работеща. Първо пускаш обявление за просеки по линии само средно напрежение. После, след като вече никой не гледа, разширяваш предмета и с ниско напрежение — без ново европейско обявление, без реален шанс за нови играчи, които може точно това да са чакали. После подбираш шест фирми от раз, а на следващите двама кандидати им даваш мъгляви указания и пет дни да се оправят. Не се оправят — чудесно, отпадат. Трети не се допускат изобщо. Резултатът: осем фирми вътре, три вън, а публиката — на тъмно.

И сега идва въпросът, който всеки данъкоплатец и платец на сметка за ток трябва да си зададе: ако тази работа наистина е толкова спешна и важна, защо за две години и половина няма нито един публикуван договор? Къде отидоха парите? Кой реално реже храстите и с колко пари от джоба на абонатите? Липсата на отговори е отговорът — и той не е добър.

Това, което www.toppresa.com разкри, е класическа българска обществена поръчка в най-чистия ѝ вид: променени правила по средата на играта, затворен клуб от облагодетелствани изпълнители, непрозрачност при подбора и нулева отчетност пред хората, които в крайна сметка финансират целия цирк. Само дето този път става дума за държавно дружество, което би трябвало да дава пример.

Ако някой от изританите кандидати има смелостта да обжалва — има си всички основания. Ако институциите имат очи да четат собствените си протоколи — има си готов случай за проверка. А ние ще питаме, докато някой не отговори. Защото 6 милиона лева не са храсти — те са публичен ресурс. И ние имаме право да знаем кой ги прибира и срещу какво.