„Гербер“ даде 100 лева на вдовица със син инвалид
Беше ми неудобно да искам пари от непознат, но бях принудена от немотията, споделя Еленка Джоргова
Пред „Струма“ тя разказа защо се е принудила да моли за пари:
Лежах в болница. Изписаха ме и ми предписаха лекарства, нямам пари да ги купя. Трудно дишам. За моя живот не ме е страх, но ако си отида от този свят, няма кой да се грижи за сина ми, който е на 50 г. и е в инвалидна количка. Живеем с моята пенсия и неговата, като пенсиите ни са малки, едва свързваме двата края. Налага се да си оперирам едното око, тъй като не виждам, лекарите ми искат 800 лв. за леща. Разбрах, че има по-евтини, от 300 лв., но в момента нямам никаква възможност да събера пари за операция. Още имам сили да работя по полето, но тази пролет заради пневмонията едва ли ще мога да работя и да произведа поне зеленчуци да се прехранваме. Имаме 4 овце, внукът ми коси ливадите, а аз пластя сеното, събирам го, товарям го на конската каруца и го карам вкъщи. Това е моят живот – нивата и вкъщи при болния си син. Поне да може да проходи, но не става.
Чух, че ще идва депутат в селото. Беше ми неудобно да искам пари от непознат, но бях принудена от немотията, а и заради здравето си. Няколко пъти репетирах вкъщи какво и как да му кажа. Отидох преди събранието, застанах до депутата и му рекох: „Г-н депутат не ми е удобно, но моля да ми помогнеш да оцелея. Имам нужда от пари да си купя лекарствата. В момента нямам и една стотинка. Трябва да чакам до деня за пенсията, за да ги купя. Болна съм от тежка пневмония и ако не взема лекарства, едва ли ще дочакам пенсията…” Депутатът ме разбра от една дума, извади от джоба на сакото си 100 лв. и ми ги даде. После разбрах, че се казва Кирил Калфин от Кюстендил”, разказа Еленка Джоргова тежката си съдба и битката си да оцелява, за да не остави без грижи сина си инвалид.
Be the first to leave a review.