БЕТОН В СЕЛАТА, ПАНЕЛИ В ГОРИТЕ: КОЙ ПРЕДАДЕ СТАРЧЕВО? Потресаващо разследване на toppresa.com

Жегата над Благоевград на 11 юни 2026 година не беше само атмосферно явление. Пред сградата на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) въздухът трептеше от гнева на хората, които бяха дошли от Петричко, за да кажат последно „не“ на едно безумие, маскирано като „зелена енергия“. Жителите на село Старчево, изправени пред бетонната стена на институциите, извикаха истината в лицето на чиновниците, докато Топ Преса беше там, за да документира началото на края на едно дългогодишно административно лицемерие. Протестът не беше просто емоция, той беше вик на отчаяние срещу проект, който предвижда монтирането на 52 000 соларни панела върху 180 декара жива гора. Хората говореха за багери, за изсечени дървета, за ерозия и за страх, че утре, когато поройните дъждове се спуснат по оголените хълмове, селото им ще бъде погълнато от кал и камъни. Но докато виковете „Мафия“ огласяха улицата пред инспекцията, дълбоко в архивите на същата тази институция отлежаваха документи, които разкриват как точно се подготвя почвата за подобни екологични престъпления.

Екипът на Топ Преса се добра до документи, които на пръв поглед изглеждат невинно, но в контекста на голямата картина разкриват смразяваща схема на фрагментиране на инвестиционни намерения. Едно такова писмо под номер 895 от 2023 година, подписано от директора на РИОСВ – Благоевград Снежина Кръстева-Якимова, е идеалният пример за това как се приспива общественото внимание. Докато хората днес се борят срещу хиляди панели в гората, преди три години Община Петрич е започнала „отдолу“ – с малки, на пръв поглед полезни проекти за реконструкция на уличното платно в самото село. Става въпрос за 215 метра бетон на улица „Старошево“, проект, който според РИОСВ няма никаква нужда от Оценка на въздействието върху околната среда. Тук е заровено кучето. В документа черно на бяло е записано, че в землището на село Старчево няма други реализирани, одобрени или в процедура инвестиционни предложения, които да предизвикат отрицателни кумулативни въздействия. Журналистическото разследване на Топ Преса обаче поставя въпроса: възможно ли е държавната екоинспекция да не е знаела какво се подготвя в гората над същите тези 215 метра бетон, или просто е избрала да гледа в другата посока?

Това е класическият механизъм на „салямито“ – нарязване на големия проблем на малки, лесно смилаеми парчета, за да не се види цялата картина. Първо се бетонира улица, после се променя статут на земя, после се одобрява „малко“ фотоволтаично паркче, докато изведнъж селото се събуди обкръжено от стъкло и метал, а гората му е просто спомен. В документа от 2023 година институциите успокояват, че най-близката защитена зона „Рупите“ е на цели 1140 метра и няма никаква опасност за птиците и биоразнообразието. Но Топ Преса пита: а кой измери разстоянието между алчността и оцеляването на местните хора? Когато бетонираш 215 метра улица с дебелина на покритието 25 сантиметра, ти променяш начина, по който водата се отича в това село. А когато над същата тази улица изрежеш гората, за да сложиш 52 000 панела, ти създаваш перфектната рецепта за бедствие. Институциите обаче твърдят, че „няма вероятност от отрицателно въздействие“. Това е чиновническият език за „не ни интересува какво ще стане след пет години“.

Разследването ни показва, че напрежението в Старчево не е от вчера. Още през февруари 2024 година се появиха първите сигнали за мащаба на соларния проект, но тогава гласът на хората беше заглушен от уверенията на Община Петрич, че всичко е законно. Законно ли е обаче да се унищожават 300 декара общинска гора, която е белият дроб на региона? В материалите, с които Топ Преса разполага, се вижда как общината действа в два паралелни свята. В единия свят тя е „добрият стопанин“, който ремонтира улици и се грижи за инфраструктурата на селото, за което получава бързи съгласувания от РИОСВ. В другия свят същата тази община, чрез решения на Общинския съвет, превръща горските масиви в индустриални зони за частни интереси. Именно тази двойственост вбеси хората и ги изкара на протест през 2026 година. Те видяха как съдебните решения започват да падат в полза на инвеститора, докато техните жалби остават в задънена улица.

Топ Преса разкрива още един ключов детайл – фразата „няма други в процедура инвестиционни предложения“ е най-удобният параван за РИОСВ. Когато се разглежда ремонтът на една улица, инспекцията не е длъжна да гледа какво планира общината за гората над нея след шест месеца. По този начин кумулативният ефект – онзи страшен термин, който означава как много малки беди правят една голяма катастрофа – остава само на хартия. Жителите на Старчево разказват пред Топ Преса, че се чувстват измамени. Те са се радвали на новия бетон на улица „Старошево“, без да подозират, че той е част от логистиката, която утре ще докара тежките машини за изсичането на гората. Този модел на управление ерозира доверието в държавността повече от всяко свлачище. Когато една институция като РИОСВ казва, че няма опасност за „Рупите“, тя удобно забравя, че природата не работи с чертожни линии и кадастрални граници. Птиците, които гнездят в защитената зона, се хранят в горите над Старчево. Унищожаването на гората е унищожаване на зоната, независимо дали разстоянието е 1140 метра или 140 сантиметра.

Но кой е инвеститорът и защо гласът му тежи повече от този на цяло село? В протестите през юни 2026 година хората открито говореха за връзки между местната власт и бизнес кръгове, които бързат да усвоят еврофондове и да си гарантират печалби от ток, докато цената се плаща от местните. Топ Преса продължава да рови в търговските регистри, за да открие кои са лицата зад фирмата, получила благословията на съда и на общината. Към момента е ясно едно – процедурите са водени така, че да се избегне максимално общественото внимание в началния етап. Когато уведомленията за инвестиционни предложения се публикуват на закътани места в сайтовете на институциите, те остават незабелязани за обикновения фермер или пенсионер в Старчево. Когато обаче багерите дойдат, вече е късно за административно обжалване. Тогава остава само улицата и протестът.

В разследването си Топ Преса се натъкна и на друго противоречие. В официалните писма на РИОСВ се твърди, че няма застрашени местообитания. В същото време местните ловци и планинари описват богатство от видове, които обитават именно тези 180 декара, предвидени за соларен ад. Липсата на теренни проучвания, извършени от независими експерти, а не от такива, платени от инвеститора, е поредната дупка в закона, през която минават огромни интереси. Становищата на РИОСВ се пишат в кабинети в Благоевград на базата на стари карти от миналия век, докато реалността на терена е съвсем друга. Бетонът, за който се говори в съобщение №895, е само символът на това управление – твърд, непробиваем и студен към нуждите на хората.

Село Старчево днес е символ на съпротивата срещу „зелената диктатура“. Хората там не са против възобновяемата енергия, те са против това тя да се гради върху труповете на техните гори. Те питат защо панелите не се слагат върху покриви, върху индустриални сгради или върху вече деградирали земи, а трябва да се реже здрава гора. Отговорът, който Топ Преса намира между редовете на административната кореспонденция, е прост: в гората е най-евтино. Земята там е общинска, цената се договаря лесно, а протестите на „няколкостотин селяни“ се считат за преодолимо препятствие. Но този път сметката може да излезе крива. Ескалацията на недоволството през 2026 година показва, че точката на пречупване е достигната. След като съдът се произнесе в полза на частния интерес, за хората остана единствено гражданското неподчинение.

Топ Преса ще продължи да следи всяко едно решение на Общинския съвет в Петрич и всяко едно „уведомително писмо“ на РИОСВ. Защото случаят в Старчево не е частен инцидент, а модел за превземане на държавата отвътре. Днес е Старчево, утре ще е вашето село или вашият град. Когато институциите се превърнат в гумен печат за инвестиционни намерения, журналистиката е единствената, която може да освети тъмните ъгли на тези сделки. И докато чиновниците се крият зад чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС, ние ще им напомняме, че над всеки параграф стои моралът и правото на хората да живеят в чиста и безопасна среда. Битката за Старчево тепърва започва, а бетонът на улица „Старошево“ вече е напукан – точно както и доверието в тези, които трябваше да ни пазят. Историята на това разследване е само началото на една по-голяма проверка на властта, която Топ Преса няма да спре да извършва, докато истината не излезе наяве и последният соларен панел не бъде преместен там, където му е мястото – далеч от гората и близо до здравия разум.