Елата в Родопите съхне! Експерти и лесовъди от ЮЦДП обсъдиха спешни мерки

В Смолян се проведе работна среща, на която бяха представени и анализирани резултатите от извършени проучвания, свързани с причините за съхненето на еловите насаждения в горските територии на ТП Държавно горско стопанство ТП ДГС Смолян. Дискусията събра водещи експерти, представители на институции и лесовъди от различни структури, ангажирани с управлението и опазването на горските ресурси в региона.

Сред участниците бяха директорът на Лесозащитна станция – Пловдив инж. Пенчо Дерменджиев, директорът на РДГ Смолян инж. Георги Кисьов, както и лесовъди от Централното управление на Южноцентрално държавно предприятие (ЮЦДП). В срещата участие взеха още специалисти от държавните горски стопанства в Смолян и Широка лъка, представители на Държавно ловно стопанство „Извора“ – Девин, както и лесовъди на свободна практика.

Детайлен анализ на теренни и лабораторни изследвания

По време на срещата специалисти от Лесозащитна станция – Пловдив представиха подробни констатации от извършените теренни проверки и лабораторни анализи на проби, взети от засегнатите елови насаждения. Изследванията са реализирани съвместно със служители на ТП ДГС Смолян, като основната цел е била да се установят конкретните фактори, водещи до съхненето на елата в отделни участъци от горските територии на стопанството.

Експертите подчертават, че подходът комбинира полеви наблюдения и лабораторна диагностика, което позволява по-точна оценка на състоянието на насажденията и по-ясно разграничаване между различните възможни причини за деградацията.

Климатичен натиск и отслабване на горските екосистеми

Според направените анализи и обобщения, през последните десетилетия неблагоприятните климатични условия оказват все по-силно влияние върху здравословното състояние на еловите насаждения в Родопите. Продължителни периоди на засушаване, температурни аномалии и други абиотични фактори са довели до сериозен стрес върху горските екосистеми.

Този натиск е особено осезаем при иглолистните гори, които се оказват по-чувствителни към промените в климатичните условия. В резултат на това в редица райони се създават предпоставки за масово съхнене на дърветата, което вече се наблюдава и в части от територията на ТП ДГС ТП ДГС Смолян.

Вторични вредители и допълнителни рискове

Специалистите обръщат внимание и на вторичните последици от отслабването на насажденията. Засегнатите и физиологично компрометирани дървета все по-често стават обект на нападения от корояди и други насекомни вредители, които допълнително ускоряват процеса на съхнене и загиване.

Наред с това отслабените елови масиви са значително по-уязвими към заболявания, причинявани от различни видове фитопатогенни гъби. Комбинацията от биотични и абиотични стресови фактори води до кумулативен ефект, който допълнително влошава общото здравословно състояние на горските насаждения.

Обсъждане на спешни мерки и бъдещи действия

В рамките на работната среща бяха обсъдени конкретни методически указания и практически насоки за ограничаване и преустановяване на процеса на съхнене на елата. Експертите се обединиха около необходимостта от навременно наблюдение и системен мониторинг на здравословното състояние на еловите насаждения.

Акцент бе поставен върху координацията между различните институции – горски стопанства, регионални дирекции и специализирани защитни структури, с цел по-бърза реакция при установяване на нови огнища на съхнене или разпространение на вредители.

Обсъдените мерки включват засилено теренно наблюдение, навременна диагностика, както и прилагане на адекватни лесовъдски практики, съобразени със спецификата на засегнатите райони в Родопите.

Заключение

Състоянието на еловите насаждения в региона на Родопите остава сериозно предизвикателство за лесовъдската общност и институциите, ангажирани с опазването на горите. Представените анализи ясно показват, че съхненето е резултат от комплексно въздействие на климатични промени, биотични фактори и отслабена устойчивост на екосистемите.

Предстоящите действия ще бъдат насочени към ограничаване на щетите, стабилизиране на засегнатите масиви и предотвратяване на по-нататъшно разпространение на процеса, като ключова роля ще има постоянният мониторинг и сътрудничеството между всички ангажирани институции.