Какво представлява плоският данък в България

Какво представлява плоският данък

Плоският данък е система, при която доходите се облагат с една и съща ставка, независимо от размера им. В България тази ставка е 10% — както върху доходите на физическите лица, така и при корпоративния данък. Моделът е въведен през 2008 г. и оттогава се превърна в един от символите на ниската данъчна тежест в страната.

България не е изключение в региона. Сред държавите в ЕС с плосък данък са още Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Чехия. С 10% ставка обаче България е сред страните с най-ниско подоходно облагане в Европа, докато други държави с плосък модел прилагат по-високи ставки от порядъка на 20–25%.

Привържениците на модела изтъкват, че ниските и предвидими ставки помагат на икономиката да запази стабилност и конкурентоспособност дори по време на кризи, и че простата система намалява стимулите за укриване на доходи.

Защо препоръката на МВФ за прогресивен данък е неподходяща за България

Защо има натиск за промяна

Дебатът се разпали отново заради състоянието на публичните финанси. В рамките на т.нар. Европейски семестър Европейската комисия отправи към България препоръка да обмисли промяна на плоския данък наред с други мерки за по-добра събираемост. Аргументът на Брюксел е, че българската данъчна система разчита силно на данъците върху потреблението, а 10-процентният плосък данък ограничава възможностите за увеличаване на приходната част на бюджета.

Натискът идва на фона на сериозен дефицит. По данни на Фискалния съвет към март 2026 г. бюджетният дефицит е достигнал около 1,5 млрд. евро — най-високата стойност от 2010 г. насам. Самият Фискален съвет обаче препоръчва плоският данък да бъде запазен, като посочва, че ниските ставки са предимство за страната, а проблемът е „очевидно“ в разходната, а не в приходната част на бюджета.

Какво предприема правителството, за да не промени данъка

В ефира на NOVA вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев потвърди, че правителството няма да вдига данъците и запазва действащия плосък данък. Според него държавата разполага със средствата за всички социални плащания, включително пенсиите и заплатите в държавния сектор, а промяна в данъчната система би засегнала най-силно средната класа.

Вместо да пипа приходната страна, кабинетът залага на овладяване на разходите. Логиката, изложена от Донев, е, че дефицитът се дължи на структура, при която през последните години разходите са нараствали по-бързо от приходите. Без нови консолидационни мерки стартовият дефицит за 2026 г. би достигнал 7,4%, посочи министърът. Затова мерките, които заместват евентуалната данъчна промяна, са няколко:

Свиване на разходите и прекратяване на онова, което министърът нарече „държавни хранилки“;

Замразяване на част от автоматичните механизми за растеж на заплатите, както и преразглеждане на автоматичните увеличения — препоръка, която отправя и Фискалният съвет;

Борба със сивата икономика, чийто дял е достигнал 34,6% от БВП — най-високият в ЕС. Задачата за изсветляване на бизнеса е възложена на новото ръководство на НАП, като целта е повече приходи без вдигане на ставки.

Крайната цел, която правителството си поставя, е бюджетният дефицит да падне под границата от 3% до 2027 г. Финансовото министерство планира да внесе проекта за редовен бюджет в парламента до края на юни, а рамката вече е представена пред европейските партньори. Европейската комисия от своя страна настоява за по-смели стъпки към фискална консолидация.

Какво следва

Така дебатът се свежда до един основен въпрос: може ли България да овладее дефицита откъм разходите, без да се отказва от плоския данък, или натискът от Брюксел и нуждата от приходи в крайна сметка ще наложат преразглеждане на модела. Отговорът до голяма степен ще проличи в проектобюджета за 2026 г. и в това дали заложените мерки за свиване на разходите и за изсветляване на икономиката ще дадат очаквания резултат.

dariknews.bg