ТОП ПРЕСА представя: Неврокопските чанове – звукът на една традиция отеквала по улица „Звънчарска“

„На чановете се познава стадото, а на звука им – майсторът.“ Така казват старите неврокопчани, които пазят спомена за едно от най-емблематичните занаятчийски изкуства на града – звънчарството. Неслучайно Николай Хайтов в разказа „Калинкините чанове“ пише, че когато героят му решил да окачи чанове на стадото си, „нарамил се чак в Неврокоп да върви, истински майстор да намери“…

Неврокопски чанове

Неврокоп, днешен Гоце Делчев, дълги години е бил прочут като център на чановете и тюмбелеците. Тук всяка къща познавала звънкия глас на бакърджийските чукове, а улица „Звънчарска“ била сърцето на този занаят. Оттук произведенията на местните майстори тръгвали към панаирите в Склаве, Петрич, та чак до Беломорието.

Звънците били нужни навсякъде – за кози, овце, за стадата по Пирин и Родопите. Но освен чанове, неврокопските майстори правели и бакърени съдове – гюмове, менци, казани, тави. Много от тях и днес пазят в себе си топлината на домашните гозби и спомена за майсторлъка.

Неврокопски тюмбелек (яналийка) и чанове, изработени в звънчарските работилници през XVIII–XIX век. Неврокопски чанове, изработени от фамилията Чанджиеви.

Улица „Звънчарска“ в Гоце Делчев е повече от просто път между къщи. Тя е нишка, вплетена в тъканта на историята на града, свидетел на неговия възход през Възраждането и пазител на занаятчийски традиции, които днес звучат почти като ехо от миналото. Името ѝ не е случайно. То нашепва за звънливите удари на чукове, за майсторските ръце, които извайват звънци за добитъка. Градът е бил известен надалеч с тези чанове, а „Звънчарска“ е била сърцето на това производство.

По протежението ѝ са се редели дюкяни и работилници на медникари, чиито изделия са блестели на слънцето; на кожари, чиято миризма на обработена кожа се е носела из въздуха; на седлари, чиито здрави юзди са поемали дългия път; и на тъкачи, чиито станове са създавали красиви шарки. Улицата е била пулсиращо място, където се е раждала продукция, която е пътувала до далечни пазари – на юг към Гърция, на запад към Сърбия и Австро-Унгария. Годишният Неврокопски панаир е бил кулминацията на тази търговия, а „Звънчарска“ е била сред основните артерии, по които е кипял животът.

След Освобождението ритъмът на „Звънчарска“ може би леко е затихнал. Някои от старите занаяти са отстъпили място на новото време, но духът на майсторството тук сякаш е останал да витае във въздуха. Архитектурата на старите къщи и работилници все още разказва за тези отминали времена, за уменията и труда на хората, които са градили града. На улица „Звънчарска“ се намира и мястото на най-старата джамия в Гоце Делчев.

Днес този занаят е почти забравен. Евтините фабрични съдове изместиха ръчната изработка, а стадата – някогашният „пазар“ на чановете – значително намаляха. И все пак, чановете остават символ на Неврокоп, на неговата самобитност и на труда на майсторите, които с чук и огън влагаха в тях не само умение, но и душа.

Защото когато звънне неврокопски чан, в него ехти не просто звук – а споменът за един град със стара слава.

Снимки: Общински исторически музей – Гоце Делчев.