БОМБА В ТОП ПРЕСА: Строителният октопод на фамилия Делчеви превзе Клептуза! Изплуваха тайни съдружия, милиони от саниране и политически чадър зад бетона във Велинград!

Иван Делчев твърдеше: „Нямам нищо общо с Бойко Рашков“, но баща му Георги Делчев движи бизнеса от Пазарджик до Велинград с „приятели политици“ – Как една семейна империя  взриви най-големия карстов извор в България под лозунга на кмета Коев: „Рипате – не рипате, ще стане!“

Разбити улици, безконтролно презастрояване, камари от боклуци, глутници бездомни кучета и десетки откраднати милиони… Това е днешният брутален облик на рекламираната като „СПА столица на Балканите“ – Велинград. Вместо европейски просперитет обаче, местната власт и приближеният до нея строителен октопод са напът да извършат най-голямото екологично и финансово престъпление в съвременната ни история. От символ на Велинград и гордост на цяла България, Клептуза се превърна в ярък символ на разпадащата се държава, разпъната между бетона, разрухата и пълното безсилие (или умишлено съучастие) на местната администрация.

„Няма да се спра пред нищо. Това, което съм намислил за „Клептуза“, ще го направя. Рипате – не рипате, ще стане!“ С тези думи кметът на Велинград Костадин Коев (от партия ГЕРБ), цитиран от местния вестник „Темпо“, постави началото на третия си управленски мандат в средата на ноември 2023 г. Специалното споменаване на това емблематично за града място от времето на социализма в деня на официалната му клетва изобщо не беше случайно. Вече близо две десетилетия целият парк, двете езера и сградите около тях, в едната от които извира вода от разклонение на карстовия извор, се стопанисват от общината, но нито един кмет от управлявалите града оттогава досега не успя да реши проблема с комплекса.

Днес „Топ Преса“ взривява мълчанието с мащабно журналистическо разследване, което показва защо Клептуза трябваше да бъде съсипана, кои са кукловодите в сянка и къде отиват милионите.

Така изглежда в момента коритото на извора след започналите ремонтни дейности

Голямото разкритие на „Топ Преса“: Коя е фирмата „Делчев инженеринг“ и къде е политическата връзка?

За да разберем как се стигна до тук, трябва да погледнем към официалните документи за обществените поръчки на община Велинград. За изграждането на водопроводната мрежа около извора местната власт провежда две поръчки – едната за малко над 1.85 млн. евро, а другата за 153 хил. евро. И двете поръчки са спечелени от единствения участник в процедурата – пазарджишката фирма „Делчев инженеринг“ ООД. Според хората в града, това дружество от години методично изпълнява по-голямата част от мащабните и апетитни поръчки на общината.

Поставянето на бетоновото съоръжение около мястото, където извира водата в карстовия извор, предизвика недоволството на жителите на Велинград. Техните протести спряха ремонтните дейности и предизвикаха проверки на компетентните държавни органи.

Но ето къде е истинската бомба, която конкурентните медии умишлено спестяват или не смеят да публикуват:

Собственикът и избран изпълнител Иван Делчев е син на известния строителен бос Георги Делчев. Бащата и синът не просто са роднини – те са дългогодишни бизнес съдружници и в момента притежават и управляват заедно няколко общи фирми. Тази семейна бизнес империя е натрупала огромно влияние в региона, включително чрез спечелването на десетки милиони от мащабните проекти за саниране в град Пазарджик.

В свое интервю, дадено преди 2 години, Иван Делчев категорично и под сурдинка се опитваше да изчисти името си от политически обвързаности, заявявайки буквално следното:

„Бизнесът ми не е свързан с политици, нямам нищо общо с Бойко Рашков“.

Но докато се опитваше да се разграничи от фигури като Бойко Рашков, в същото това интервю Иван Делчев сам се оплете в лъжите си и индиректно призна, че баща му Георги Делчев има приятели политици. Фактът, че Иван и Георги Делчеви все още са съдружници в редица действащи фирми, ясно показва как функционира схемата: бащата осигурява политическия гръб и контактите по високите етажи на властта, а фирмата на сина „Делчев инженеринг“ прибира лъвския пай от милионните обществени поръчки.

Че фамилия Делчеви се ползва с тотален комфорт във Велинград, доказва и още една гореща и скандална сюжетна линия. Чрез друго свое дружество, Иван Делчев изгражда мащабен хотел в града. По време на строителните работи по този частен обект, тежкотоварната техника прекъсва действащ водопровод за минерална вода. В резултат на това друг голям хотел в съседство остава напълно без вода – скандал, за който в момента текат ожесточени съдебни дела. Но общината си затваря очите, защото Делчеви са недосегаеми.

Историята на Клептуза: Как всичко започна с „добри намерения“

А сагата около самия извор започва с привидно благороден и изгоден проект. Голям полски инвеститор – компанията „Тимбарк България“ (която бутилира известната минерална вода „Велинград“), отправя официално предложение до Общинския съвет. Тяхното намерение е да започнат да бутилират изворна вода директно от Клептуза. Тъй като изворът е изключително голям – дебитът му варира от 500 до 1100–1200 литра в секунда и е най-мощният карстов извор в Родопите – вода има в изобилие.

Бъдещата помпена станция и събирателната шахта в близост до карстовия извор, откъдето водата по новия водопровод ще стига до пречиствателната станция.

Поляците предлагат следната схема: изгражда се изцяло ново водохващане (каптаж). От него инвеститорът ще черпи определено количество вода за търговско бутилиране, друга част ще се вкара в градската водопреносна мрежа (което звучи напълно абсурдно за титлата „СПА столица на Балканите“, но Велинград реално няма вода и страда от постоянни засушавания), а останалото огромно количество ще бъде напълно достатъчно, за да подхранва изкуствените езера в парка и да се оттича естествено в Чепинска река. Полската компания предлага да плати абсолютно всички разходи по изграждането, а от общината се изисква единствено да уреди документалните процедури според закона, да извърши подробни хидроложки проучвания и да контролира проекта.

Къде се объркаха нещата? Проект без ОВОС и багери в Натура 2000

Прозряла златната възможност да харчи готови чужди инвестиции и държавни пари, община Велинград задейства изпитания си корупционен рефлекс. Тя веднага избира за изпълнител любимата си фирма „Делчев инженеринг“ и моментално засекретява цялата документация по проекта. Еколози и общински съветници от месеци безуспешно се опитват да видят строителните книжа, за да разберат какво точно ще се прави на Клептуза и как ще се изпълни обектът. Васил Тодев – известен еколог с бизнес във Велинград и доказан специалист по геоморфология, разказва, че под всякакви абсурдни предлози всичко се е криело от обществеността.

Тръбите за новия водопровод

И така допреди няколко седмици, когато тежките багери на Делчев влизат директно в защитената местност и започват брутално да разкопават коритото на извора. Поредната буря около Клептуза избухва на 20 април – точно един ден след провеждането на парламентарните избори, когато вниманието на хората е отклонено. Строителите започват изкопни дейности около извора, за да прокарат тръбите за новото водохващане, като изкопават две огромни дупки за шахти.

При ремонтните дейности в коритото на карстовия извор са нахвърляни инертни материали

При копаенето на едната шахта се разкрива нещо шокиращо: водата руква с огромна сила отвсякъде. Оказва се, че изворът е много по-голям, отколкото някой е предполагал. Сегашното водохващане е строено през далечната 1930 г. И се оказва, че старата сграда, построена тогава до извора, лежи директно върху други подземни галерии, по които преминава огромно количество вода. Вероятно специалистите през 1930 г. са направили това нарочно, но документацията в общината е „изгубена“. Част от тази подземна вода сега се просмуква в старата изградена стена и изтича в реката, а друга част преминава директно около и под близката сграда на старото казино.

Новият каптаж е непосредствено до сградата на старото казино на едно от езерата на „Клептуза“.

Едно предварително хидроложко проучване е можело лесно да установи това. Но общината не само че не го е направила, а умишлено е крила проекта от всички специалисти, за да не й се наложи да плати нито лев за проучвания. На базата на какво тогава е направен проектът за каптажа? Оказва се, че има само едно повърхностно експертно становище, стъпило на две влизания на водолази, но единствено в стария каптаж!

Сцената с „маймуната с картечница“: Унищожение на история и природа

Без никакви сериозни проучвания, общинският проект предвижда вътре в самото корито на извора да се издигне една огромна П-образна и Г-образна бетонова конструкция с височина около 1.5 метра, която физически да хване водата на метри от стария каптаж. Но природата не търпи подобно насилие. Водата започва мощно да избива от други неочаквани места под земята. Любимата на общината фирма „Делчев инженеринг“ започва панически да влачи чували с пясък, за да запуши дамарите (водните жили). Водата, естествено, избива от съседни точки.

При изкопните дейности за изграждането на нова шахта строителите установяват, че под извора има галерии, откъдето изтича голямо количество вода. Освен това късат арматура и трегери, които според хората в града държат сградата на старото казино.

Двата стари ресторанта до извора се оказват точно на пътя на отприщената стихия и вероятно до дни ще бъдат напълно отнесени от подпочвените води. Скалите над извора вече са брутално унищожени от багерите. Под пряка заплаха от срутване и унищожение е и древно тракийско светилище от 5 век пр.н.е., намиращо се в непосредствена близост. Тъй като тук се събира водата от целия огромен Велинградски карстов район, тя може да тръгне в абсолютно всяка посока и да наводни града. Цялата сценка прилича на маймуна с картечница, на която общината безумно е възложила задачата да пребори и укроти природните стихии…

Ремонтните дейности са засегнали и стария водопровод и водата изтича в реката

Собственикът на фирмата строител Иван Делчев днес се оправдава пред медиите: „Когато разкопахме отвън преди извора за шахтата, се установи, че има огромна пещера и каменна стена, която е правена преди стотина години сигурно, и през нея се филтрира огромно количество вода, която си е направила дамар и изтича в реката. Ние се опитахме тази вода да хванем. Не знаехме какво има отдолу“. Делчев отрича заснетите от гражданите скъсани трегери и разрязана стоманена арматура да са от конструкцията на старото казино, но сам признава, че не знае какво е имало там във времето, защото в общината няма никакви чертежи и документи.

Засекретеното дарение и скритият дебит: За кого се точи водата?

За дейностите по самото водохващане вътре в извора обществена поръчка изобщо не е провеждана. Защо ли? Защото те се финансират директно от „Тимбарк България“. Зам.-кметът по строителството Светла Томова обяснява схемата така: „Те заявиха желание първо да ни дарят проектирането, което ние съгласувахме с всички държавни институции и беше направена оценка за съответствие. След това от дружеството отново заявиха желание да дарят инвестицията за изграждането на водовземането от извора, за което общината има сключен договор за дарение“. Това дарение е гласувано с решение на Общинския съвет, като на „Тимбарк България“ се предоставя правото да изгради обекта, след което да го върне безвъзмездно на общината, тъй като е публична общинска собственост.

Светла Томова допълва, че фирмата за бутилиране е сключила директен договор с изпълнителя „Делчев инженеринг“ и с надзора на обекта. Водопроводът до фабриката също се води общински, но в строителното разрешение полската компания е вписана като изключителен ползвател. От „Тимбарк България“ обаче категорично отказаха да съобщят на каква стойност е тази мащабна инвестиция, оправдавайки се, че сумата представлявала „търговска тайна между инвеститора и изпълнителя, а и цената не можела да бъде фиксирана поради непредвидени допълнителни дейности“. Те определиха избора на фирмата на Делчев за „логичен с оглед на опита му и избягването на нуждата от координация между различни фирми в един участък“, като добавиха, че проектът е правен от екип опитни инженери и хидрогеолози.

В същото време заместник-кметът Томова твърди, че общината разполага с четири строителни разрешителни – за изграждането на водохващането в извора (втора категория обекти) и за три строителни обекта първа категория (големия водопровод, довеждащия водопровод и отклонението за фабриката), които се пускат в експлоатация от държавна приемателна комисия. Според обясненията на кмета Коев, дадени по време на последната сесия на общинския съвет, водата по новия водопровод ще отива първо до пречиствателната станция и след това ще захранва кв. „Каменица“. Предвидено е изграждането и на още един допълнителен водопровод до ул. „Братя Маврикови“, който да подсилва сегашното водоподаване.

Председателят на Общинския съвет Димитър Гешев се оправдава, че идеята за новото водохващане датира още от 2017 г., когато в някои от водоизточниците на града бяха установени завишени и опасни количества уран, съчетани с чести спирания на водата заради засушаването. „И сега вземаме вода от „Клептуза“, но тръбата е пълна едва на 30% от разрешеното количество от 80 литра в секунда“, твърди Гешев и уверява, че новото водовземане няма да застраши Клептуза. Планът на общината бил целият участък под грандхотел „Велинград“, хотел „Олимп“ и близките кооперации да се захранят от клептузкия водопровод, а старата вода за този район да се пренасочи към кварталите „Каменица“ и „Зайче блато“.

Но изчисленията на опозицията показват съвсем друга реалност!

Общинската съветничка Надежда Ключкова от сдружението „Да поработим за Велинград“ разкрива, че е разбрала за тайното строителство едва когато видяла шокиращия спад на водното ниво в езерата на Клептуза. Тогава тя веднага подава сигнал на спешния телефон 112. Ключкова е категорична, че с новия водопровод проблемите на кв. „Каменица“ няма да се решат: „Преди да се изгради новият водопровод, кметът Коев трябваше да подмени довеждащите водопроводи, които се пукат по улиците като балони, и централния водоем по европейски проект, който в момента тече като лейка“. Ключкова повдига и най-неудобния въпрос – защо се изпомпва толкова много вода и кой реално ще я ползва: „Разрешеният дебит от Басейнова дирекция за общината е 80 л/сек. В същото време дебитът на двата водоизточника там е около 280 – 300 л/сек“. Защо цифрите се разминават драстично и закъде ще тече укритата вода?

Скандалът „Натура 2000“: Как Клептуза ще бъде СТЪПКА С БЕТОН И СКРИТА от хората

Най-страшното е, че за този мащабен бетонен проект в сърцето на защитената зона НЕ Е ПРАВЕНА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС)! Това е станало възможно благодарение на официално решение на тогавашния директор на РИОСВ – Пазарджик – Костадин Гешев (който днес е издигнат до зам.-министър на екологията!). Мотивът за спестяването на ОВОС бил, че обектът попадал „частично“ в „Натура 2000“, което според него било свързано със Закона за биологичното разнообразие, но не изисквало пълна процедура.

Жителите на града, които са успели да зърнат части от скритите строителни книжа, алармират за тежки нарушения на първоначалния проект. Според тях излятото бетоново заграждение вътре в извора е трябвало да бъде разположено много по-близо до стария каптаж от 1930 г., който е вкопан елегантно в скалата, затворен е с дискретна вратичка и на практика не засяга и не загрозява природното корито. Но за капак на всичко, след като „Делчев инженеринг“ приключи строителството на водохващането, цялата тази зона около извора ще бъде официално обявена за строга „санитарно-охранителна зона“. Това означава само едно – емблематичният извор ще бъде ограден и ще стане абсолютно недостъпен за гражданите и туристите на Велинград!

Георги Велев-Палачинката, ММА бойци и мутренски декор около руините

За да бъде картината на разрухата пълна, пространството около Клептуза от години тъне в криминален и мутренски кич. Двете основни сгради покрай езерата се рушат пред очите на всички. Едната е бившият емблематичен ресторант, строен през 70-те години на миналия век, а другата – старото казино, издигнато 40 години преди това. Вместо общината да ги реставрира, в непосредствена съседство необезпокоявано работи напълно незаконното заведение на известния с връзките си с различни бивши силови групировки в града – Георги Велев-Палачинката. Според общински съветници, Палачинката продължава нагло „да отхапва“ нови територии около едното езеро, като разширява без никакво разрешение площта на ресторанта си отвън. На всичкото отгоре, неговият роден брат изцяло стопанисва лодките за разходка в езерото, въпреки че преди време общината уж беше закупила свои собствени лодки. Според общински съветници обаче, общинските лодки умишлено не се използват и гният в някой склад, за да върви частният бизнес на фамилията.

Другото някогашно незаконно заведение в комплекса, което вече е собственост на общината, в момента не работи. По неговите прозорци обаче ясно личат множество следи от сачми от въздушна пушка – най-вероятно грозен спомен от поредния бурен купон на местни дерибеи.

Всички опити за промяна на Клептуза през предишния мандат на кмета Костадин Коев удариха на камък, тъй като през целия си първи мандат администрацията му прояви пълно бездействие. Едва малко повече от половин година преди местните избори, Коев внезапно реши, че ще отдава Клептуза на концесия. За ремонта и реконструкцията на сградите беше изработен набързо идеен проект – четвърти поред, откакто общината си върна собствеността върху комплекса. Общата инвестиция тогава беше изчислена на 6.5 млн. лв.

А в ролята на единствен „желаещ“ инвеститор в процедурата влезе известният ММА боец Даниел Илиев, който специално за целта беше регистрирал кухата фирма „Клептуза инвест“. Срещу тази инвестиция ММА боецът трябваше да ремонтира сградите, да изгради естрада в едно от езерата, след което да ги стопанисва необезпокоявано в продължение на 35 години срещу смехотворната концесионна такса от едва 40 хил. лв. на година! Това скандално намерение на кмета предизвика масови протести във Велинград. Първо, защото се правеше скрито, без никакво обществено обсъждане и второ – в града имаше сериозни съмнения, че зад гърба на Илиев стоят мощни местни икономически интереси и той е просто подставено лице.

Така идеята за концесията се провали с гръм и трясък. В резултат на този неуспех, рушащите се сгради бяха просто замаскирани и сковани с дървени летви, колкото да не изглеждат плашещо за гостите на града. За декор в езерата бяха пуснати няколко патици, а в единия край на парка беше поставена клетка с фазани. Този жалък декор се допълва и от складирани в парка дървени павилиони – друга стара идея на кмета от предишния му мандат. В момента за тях тече конкурс за отдаване под наем и по всичко личи, че реализацията е на финалната права.

Съдебната битка за границите на Клептуза

В кметството и до днес нямат официален отговор защо концесията за парка се провали, но точно тогава се ражда и новата идея – общината сама да извърши ремонта на сградите около езерата. Това стана възможно, след като проектът за реконструкция получи одобрението на МРРБ и целево финансиране по програмата за общините към държавния бюджет. Паралелно с това обаче около Клептуза се развиват още два сюжета, единият от които е напълно взривоопасен.

Първият, по-безопасният на пръв поглед, е свързан с приключилото миналата седмица дело във Върховния административен съд (ВАС) за скандалното намаляване на площта на защитената местност „Клептуза“, по което скоро се очаква окончателно решение. Тази съдебна сага започна през 2022 г., когато тогавашният екоминистър Росица Карамфилова (в качеството си на служебен министър в кабинета на Гълъб Донев) изключи от защитената местност апетитни горски терени, които преди това попадаха в нейните граници. Делото за отмяна на това решение и за връщането на имотите се води по жалба на рибарското сдружение „Нилет“. По думите на неговия председател Антон Бояджиев, основната им цел е в защитената зона да се върнат твърдо както целият карстов извор, така и езерата. Трябва да се отбележи, че само една малка част от извора и в момента попада в защитената мрежа „Натура 2000“.

Гражданите „рипнаха“: Следите се зариват скоростно под страх от министъра

Заради бруталното влизане на багерите в коритото на извора, будните граждани на Велинград излязоха на масови протести вече три пъти. Силното обществено недоволство уплаши общината и тя скоростно започна да зарива с пръст направените преди това изкопи около Клептуза, за да заличи следите от пораженията преди пристигането на софийските инспекции. На обекта бяха извършени спешни проверки от страна на РИОСВ, Басейнова дирекция и строителния контрол (ДНСК). Техните констативни протоколи бяха изпратени директно в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Резултатите от доклада трябваше да излязат в края на миналата седмица, но от регионалното министерство съобщиха за медиите, че докладът все още не е напълно готов, тъй като тогавашният министър Иван Шишков е възложил редица допълнителни и дълбоки проверки по случая. Докато този доклад не бъде официално оповестен и подписан, всички строителни дейности на обекта са принудително и официално прекратени!

В момента строителят Иван Делчев и общинарите се опитват да дадат на заден ход, усещайки накъде духа вятърът. Делчев споделя, че очаква проектът да бъде спешно променен: „Вероятно проектантът ще напише заповед да се намали размерът на бетоновото съоръжение, което е вътре в извора, и да се изтегли с около 1 метър по̀ към скалата, за да може да преминава водата свободно по коритото на извора. После то ще се изгради като къщичка“.

Новият взрив на хоризонта: Още 3.5 милиона евро без обсъждане

Спорът между разгневените жители на Велинград и компрометираната местна управа за това дали новият каптаж ще съсипе безвъзвратно карстовия извор в крайна сметка ще бъде решен от държавните институции. Но от гражданското сдружение „Да поработим за Велинград“ са категорични, че следващата огромна точка на социално напрежение ще бъде предстоящият ремонт на рушащите се сгради около езерата на Клептуза.

За тях общината вече ТАЙНО е избрала изпълнител! Този нов проект е спечелил обществена поръчка на зашеметяващата стойност от малко под 3.5 млн. евро (близо 7 милиона лева!). И за този мегапроект отново НЯМА ПРОВЕДЕНО НИКАКВО ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ! Жителите на Велинград разбраха как ще изглежда бъдещата визия на символа на техния град едва от една кратка публикация на официалния сайт на общината, придружена от няколко компютърни снимки (визуализации) как местната власт еднолично е решила да изглежда комплексът.

За хората във Велинград и за цялото ни общество Клептуза не е просто поредната природна забележителност или поредният обект за безогледно „усвояване“ на милиони от обръчи от фирми. Тя е истинското сърце и символ на града, национално богатство, което трябва да бъде защитено на всяка цена от бетона и корупцията. Държавните институции дължат пълна, незабавна прозрачност и ясни отговори на абсолютно всички въпроси, които тресат обществото. Този карстов извор е най-големият в България, а територията му е строго защитена местност, разположена на десния бряг на Чепинска река, точно до планинския склон в квартал Чепино.

„Топ Преса“ няма да спре пред нищо и ще продължи да разплита свинските черва между фамилия Делчеви и местната власт до пълното спиране на този бетонен съюз! Очаквайте продължение на разследването!

Снимки: [ Капитал ]