Проф. д-р Димитър Масларов, невролог: „Мозъчно гниене“ застрашава дигиталното поколение

Всеки десети тийнейджър прекарва над 6 часа дневно на смартфона

Постоянна тревожност и неспособност за концентрация са някои от последиците

“Мозъчно гниене” (brain rot) беше обявена за фраза на 2024 г. от Оксфордския речник. Това е предполагаемо влошаване на умственото или интелектуалното състояние като резултат от употребата на прекомерни количества нискокачествено онлайн съдържание, особено в социалните медии и интернет. Прекаляването с подобно съдържание оказва пагубно влияние върху психичното здраве на деца и млади хора. В такъв смисъл най-застрашени са “Z” и “Алфа” поколенията, особено децата между 10 и 14 години.

“В основата на “мозъчното гниене” е предоставянето на готови решения, които превръщат децата в консуматори на съдържание, без да имат собствени идеи. Мозъкът трябва да работи, и то постоянно”, напомня проф. д-р Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ “Св. Йоан Кръстител” в София и член на УС на Фондация “Съвет за мозъчно здраве”. Той бе един от участниците в кръгла маса на тема “Детското мозъчно здраве в дигитална среда – къде свършва ползата и започва рискът”, организирана от Фондация “Съвет за мозъчно здраве”.

Проф. Масларов представи резултатите от пилотно проучване, извършено в края на май сред 100 седмокласници от столично училище – 44 момчета и 56 момичета. То показва, че смартфонът е основното устройство за достъп до интернет за 92% от анкетираните. В учебни дни 35% от тях прекарват по 3-4 часа дневно с телефон. Всеки десети надхвърля 6 часа дневно, а през уикендите и ваканциите този дял нараства до 22%.

Учениците използват смартфона предимно за сърфиране в социалните мрежи и развлечение. Едва 14% го ползват за учебни цели. Instagram и TikTok са водещите платформи, Фейсбук остава място за бейбибумърите – едва 2% от младежите го използват. 40% от учениците осъзнават здравните рискове, но 24% не виждат опасност за здравето си. Нещо повече – 57% не желаят да получат допълнителна информация за вредите върху здравето им, т. е. те вече са изградили негативна нагласа към мнението на експерти, родители и учители.

“Макар това да е пилотно проучване, то е сериозно основание за работа по адекватна кампания, лишена от назидателен тон”, обобщава проф. Масларов.

Чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, неврохирург:

Без екрани под 2 години и един час преди лягане

Чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски смята, че децата ще се откъснат от електронните устройства, ако получат алтернатива.

Не забрана на устройствата, а ограничение на времето

Пълна забрана на ползването на телефони е трудно осъществима, но могат да се направят някои конкретни стъпки за ограничаване на времето пред екран в училище и вкъщи, предлага чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация “Съвет за мозъчно здраве”.

“Нашата цел не е да се противопоставим на технологиите, а да поставим началото на информиран, научно обоснован и национално значим разговор за това как децата могат да растат в дигитална среда, без това да нарушава процесите на развитие, учене, сън, емоционална регулация, общуване и психично здраве”, казва неврохирургът.

На първо място могат да се въведат възрастови ограничения за екранно време. Децата до 2 години нямат нужда от екран, а от жив контакт. Между 2 и 5 години – до 1 час качествено съдържание на ден заедно с възрастен, с когото да коментират видяното, и не по време на хранене. Над 5 години и юноши – до 2 часа развлекателно екранно време на ден. За да се осигури добър сън, децата не бива да гледат екрани поне един час преди лягане.

В училище устройствата могат да се ограничат, като се изведат извън учебния процес, особено в началния и прогимназиалния етап. Между другото, в Швеция връщат хартиените учебници и писането на ръка. Четейки и пишейки, мозъкът ни работи – ние мислим върху текста, кое да запишем, кои знаци да използваме. И не на последно място, децата трябва да разберат, че прекомерното използване на устройства е начало на зависимост с по-нататъшни последствия. Разбира се, за да се откъснат от екраните, те трябва да получат алтернатива: достъпна среда за спорт, извънкласни клубове, четене и игри.

“Мозъчното здраве на децата изисква среда, в която екранът не е най-интересното налично нещо. Поради това не е достатъчно просто да им кажем: “Остави телефона!” Обществото и семейството трябва да им предложат по-привлекателна и пълноценна алтернатива”, убеден е проф. Габровски.

Проф. д-р Георги Ончев, психиатър:

В Япония страдат от синдрома „хикикомори“

Екстремното използване на екрани, над 6 часа дневно, влияе върху нервното развитие на децата, включително върху способността им за концентрация и внимание, твърди проф. д-р Георги Ончев, зам.-председател на Българската психиатрична асоциация.

“При използването на социални мрежи се наблюдава свръхстимулация на пасивното внимание за сметка на активното. При засилено пасивно внимание се отделя допамин – невромедиатор, свързан с любопитството и търсаческото поведение. Когато обаче тези ресурси се изчерпят, започваме да наблюдаваме нарастване на тревожността при децата и намаляване на психологичната им устойчивост”, обяснява психиатърът. Това води до повишена бдителност към екраните за сметка на намалената чувствителност и ангажираност към заобикалящия реален свят. В Япония говорят с тревога за синдрома “Хикикомори” – здрави младежи се затварят доброволно в дома, дори само в стаята си, за да сърфират, изпадат в социална изолация, обездвижват се и в крайна сметка пълнеят.

trud.bg