Гръцкият абсурд край Драма: Защо Палеонтологичният парк в Агитис тъне в забрава, докато Чепеларе жъне успехи

Преди почти десетилетие община Просоцани в Северна Гърция даде старт на един амбициозен проект, финансиран с европейски средства по Програмата за трансгранично сътрудничество „Гърция – България 2014 – 2020“. Целта на инициативата, реализирана в партньорство с българската община Чепеларе, беше да се разкрие и популяризира изключителното палеонтологично и природно наследство на този трансграничен регион. Така се роди идеята за Палеонтологичния парк „Агитис“, разположен само на половин километър от известната едноименна пещера. Проектът беше завършен и готов за експлоатация още в края на 2020 година, но и до днес, шест години след официалното му финализиране, вратите на уникалния комплекс остават плътно затворени за посетители. Този провал е особено ярък на фона на българския партньор в Чепеларе, където аналогичният палеонтологичен обект беше завършен в срок и вече години наред посреща туристи и генерира приходи за местната икономика.

Паркът в Агитис разполага с потенциала да се превърне в една от най-големите туристически атракции в региона на Драма и цяла Северна Гърция, тъй като е единствен по рода си в страната. В него са експонирани безценни находки от животински кости и каменни оръдия на труда, датиращи от средния палеолит и определяни на възраст от над петдесет хиляди години. За да бъде преживяването на туристите пълноценно, община Просоцани закупи и модерен електрически влак, който трябваше да превозва посетителите по краткия 500-метров маршрут между пещерата и новия музей. Въпреки че инфраструктурата е напълно готова, а атрактивното влакче отдавна е доставено и платено, проектът е напълно блокиран от административна и финансова безпомощност.

Кметът на Просоцани, Тодорос Атанасиадис, оправдава дългогодишното забавяне с чисто финансови причини и липса на бюджет за персонал. Според него общината не разполага с нужните средства, за да наеме минималния състав от трима или четирима служители, които да поддържат обекта и да осигурят постоянно работно време. Той обяснява, че за разлика от пещерата Агитис, която успява да покрива разходите си чрез продажбата на билети, новият парк не може да стартира без първоначална финансова инжекция. Допълнителен абсурд представлява и ситуацията с електрическото влакче, което събира прах в гаража, тъй като гръцкото законодателство няма предвидени разпоредби за регистрация и движение на подобни превозни средства по обществената пътна мрежа, дори и за символично разстояние. Общинското ръководство се надява новите закони за микромобилността и електрическите тротинетки да помогнат за разрешаването на този правен казус, но процедурите по издаване на регистрационни табели и застраховки остават блокирани в гръцките министерства. Кметът признава също, че общинските приходи от местните мраморни кариери са спаднали драстично от триста хиляди на под сто хиляди евро годишно, което е лишило администрацията от възможността да самофинансира старта на парка.

Това обяснение обаче среща остра критика от страна на местната опозиция в лицето на Янис Цаусидис, лидер на фракцията „Община за всички – Първи гражданин“. Той определя оправданията на кмета като напълно несъстоятелни и посочва, че гръцката държавна агенция по заетостта предлага множество програми за субсидирана заетост, чрез които лесно могат да се наемат екскурзоводи и пазачи за срок от една или две години. Според Цаусидис липсата на воля и лошото управление са истинските причини този изключителен обект да остане неизползван, като дава пример и с други скъпи спортни съоръжения в общината, които стоят заключени под същия предлог. Опозицията подчертава, че докато българските партньори от Чепеларе са проявили гъвкавост и вече развиват успешен туризъм, гръцката страна е допуснала европейското финансиране да отиде на вятъра, лишавайки региона от хиляди ученически екскурзии и чуждестранни посетители всяка година.