Време е за царицата на гъбите! Гурме пътешествие на ТОП ПРЕСА: Различните вкусове на Пирин и Родопите в света на манатарките

Родопа планина има свой собствен пулс – тих, но могъщ, който се усеща най-силно след обилните пролетно-летни дъждове. Именно тогава сред мъховете и папратите изгрява златото на гората – царствената манатарка. За родопчанина брането на гъби е не просто занимание, а свещен ритуал. Първите стъпки в тъмните гори преди изгрев, миризмата на влажна пръст и тръпката от всяко отметнато клонче – всичко това е ритуал, който свързва човека с природата.

Не всеки може да я намери. Планината дарява само търпеливите и онези, които стъпват с уважение. Този сезон манатарката отново тества краката и сърцата на старите берачи – гората ги зове, а те ще отговорят.

Събирането на манатарки е не само традиция, но и начин да се докоснем до богатството на природата и да внесем частица от планинската свежест и аромат във своята кухня. Пирин и Родопите продължават да бъдат източник на тези ценни гъби, които радват небцето и обогатяват кулинарното наследство на България.

Манатарките – живи съкровища на гората

Гъбите представляват удивителен свят от живи организми, изпълняващи ключова роля в екосистемите по целия свят. Сред това многообразие едно семейство се откроява със своя изключителен вкус и аромат – род Boletus, по-известни като манатарки. Тези царствени гъби са високо ценени в кулинарията и са обект на страст за гъбари по целия свят.

В България две планински вериги се славят с богатите си находища на манатарки – величественият Пирин и обаятелните Родопи. Те са истински рай за гъбарите, особено когато стане дума за царствената манатарка, която е не само вкусна храна, но и част от местната култура и природно богатство.

Манатарките на Пирин: съкровище от борови гори

Пирин, със своите величествени борови гори, е дом на едни от най-вкусните и търсени манатарки. Сред тях се откроява боровата манатарка, която расте в симбиоза с боровите дървета и се възприема като истинско съкровище. Тя се отличава с едра, тъмночервеникаво-кафява шапка и плътно, ароматно месо, което я прави изключително желана както в традиционната кухня, така и в съвременните гурме интерпретации.

Борова манатарка

Като находища боровата манатарка може да бъде срещната около района на Банско, особено в посока хижа „Вихрен“, както и в горите над Разлог и околните села като Бачево и Добърско. Тя се открива също и в районите на Сандански и Мелник, най-вече в по-високите части, както и в различни местности на Национален парк „Пирин“, където обаче стриктното спазване на правилата е задължително.

Манатарките на Родопите: дар от широколистните и смесени гори

Родопите, с техните обширни широколистни и смесени гори, също предлагат богата палитра от манатарки, като именно тук всяка година се събира най-голямото количество от тези гъби в страната. Дъбовата манатарка расте под сянката на дъбове и букове и се отличава със светлокафява шапка и нежно месо, което ѝ придава фин аромат, способен деликатно да обогати всяко ястие.

Дъбова манатарка

Освен нея в Родопите се среща и обикновената манатарка, която вирее както в широколистни, така и в иглолистни гори. Тя се отличава с плътно месо и универсален характер, което я прави предпочитана от много готвачи, а родопските манатарки като цяло заемат важно място в местната кулинарна традиция – от най-обикновени селски гозби до изискани ресторантски специалитети.

Дъбовата манатарка се среща най-често около Смолян и околните села като Широка лъка, Стойките и Момчиловци, както и във Велинград и неговите околности, включително Юндола и Сърница, а също и около Девин и селата Беден и Михалково, както и в по-ниските части на Източните Родопи около Кърджали и Маджарово. Обикновената манатарка може да бъде открита в районите на Смолян, Велинград, Чепеларе и Пампорово, както и в други смесени гори, докато боровата манатарка най-често се среща във високите части на Родопите, където има иглолистни масиви.

Манатарката в кулинарията – цар на вкуса и аромата

Независимо дали са събрани в Пирин или Родопите, манатарките се ценят заради своя неповторим вкус, който е наситен, леко орехов и дълбок и има способността да обогатява всяко ястие, както и заради плътното им месо, което запазва формата си при готвене и придава изключително приятна текстура, а също и заради интензивния им аромат, който при сушене става още по-силен и може да преобрази дори най-обикновеното ястие.

Те са изключително универсални и могат да бъдат приготвени по множество начини – пържени, печени, варени, добавени в супи и сосове, използвани като гарнитура към месни и вегетариански ястия, а сушените манатарки се смятат за истинско кулинарно съкровище, което придава дълбочина и богатство на зимните гозби.

Търсенето им остава изключително високо както на местния, така и на международния пазар, защото те са символ на високо качество и див, натурален вкус, който ценителите на добрата храна търсят именно в българските планини.

Съвети за гъбари

Времето след дъждове и при по-топли температури значително увеличава шансовете за намиране на манатарки, а не по-малко важно е и вниманието към местоположението, като трябва да се следят видът на дърветата, наличието на мъх и влажността на почвата. Задължително е и спазването на местните разпоредби, особено в защитените територии, където събирането е ограничено или регулирано. Най-важният фактор обаче остава опитът, тъй като е необходимо човек да бъде сигурен в разпознаването на гъбите и да търси напътствие от опитни гъбари, защото в природата се срещат и изключително опасни видове.

Сезон 2026 – надежда и богата реколта

Първите манатарки вече са факт, а дъждовно-хладният май и началото на юни създават отлични условия за богата реколта и изпълнени кошници. В районите на Пирин и Родопите, особено около Сатовча и Доспат, се наблюдават групи от берачи, които събират по 200 до 300 килограма на ден в изключително добро качество.

От години е известно, че елитни ресторанти както в България, така и в Европа, особено в Италия, използват българска манатарка за своите гурме ястия, а в село Жижево функционира фабрика, която преработва гъбите и ги превръща в деликатес за международния пазар. Всичко това носи надежда и стабилност за хората, които разчитат на тази природна даденост като поминък, особено в по-трудни икономически времена.

Манатарката не е просто гъба, а истинска царица на гората – символ на традиция, вкус и изобилие. Сезон 2026 започва с обещание за щедра природа и още по-богато гурме пътешествие в сърцето на Пирин и Родопите.