ЕК препоръча България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит

Европейската комисия препоръча днес България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит. Тя процедура предвижда засилено наблюдение на бюджетните разходи и мерки за възстановяване на показателите, при които е установено отклонение.

В същата процедура са още 10 държави от ЕС – Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния, а с днешните решения към списъка се добавят Германия, Естония, Латвия и Словения заради превишаване или очаквано превишение на референтната стойност за дефицита от 3 на сто от БВП през 2025 г. „и/или“ 2026 година. Решението за предприемане на процедурата се гласува от Съвета на ЕС, отбелязва БТА.

Оценката на ЕК за България

В доклад от 142 страници Еврокомисията отчита, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет възлиза на 3,5 на сто от БВП през 2025 г. и се очаква да се увеличи допълнително и да остане над 4 на сто до 2027 г., включително заради предвидените разходи за отбрана. След години на фискална дисциплина България отчита дефицити от 2020 г. насам, като дългът нараства по-бързо, сочи оценката.

Големите и постоянни увеличения на разходите без компенсаторни мерки за структурно финансиране допринесоха за продължаващите дефицити, въпреки положителния растеж. България може да изпита затруднения при изпълнението на ангажиментите си по средносрочния фискално-структурен план при липса на усилия за консолидация. България се ангажира с цел за структурен първичен дефицит от 1,8 на сто от БВП до 2028 г., което предполага годишна корекция от 0,16 процентни пункта, се допълва в текста.

За да се запазят стабилни публични финанси, има възможност за подобряване на данъчната система, борба със „сивата“ икономика и повишаване на нейната цялостна справедливост, пише комисията.

През 2025 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на страната ни достигна 3,5 на сто от 3 процента през 2024 г. и въз основа на пролетната прогноза на ЕК от 2026 г. се очаква да се увеличи допълнително до 4,1 на сто от БВП през 2026 г. и 4,3 на сто от БВП догодина. През последните години България предприе стъпки за подобряване на адекватността на пенсиите и социалните осигуровки, и увеличи заплатите, което често бе свързано с автоматични индексации и повишение на минималната работна заплата. В резултат на това се очаква разходите да нараснат до 2027 г., отчасти поради доставки на военно оборудване. Разходите за отбрана нарастват и се предвижда натискът върху разходите да се увеличи. Застаряването на населението ще има последици за пенсиите, здравеопазването и дългосрочните грижи, показва оценката на комисията.

Препоръки от Брюксел

1. За тази и следващата година ЕК препоръчва на нашата страна да използва гъвкавостта, предоставяна от националната клауза за изключение за по-високи разходи за отбрана. Препоръчва се увеличаване на разходите и готовността за отбрана, като същевременно се осигури ефективност на разходите и постепенно съобразяване на бюджета, за да се поддържат структурно по-високите отбранителни разходи. Препоръчва се също предприемане на мерки за справяне със „сивата“ икономика и за подобряване на справедливостта на данъчната система. България също трябва да повиши събираемостта на данъците.

2. Осигуряване на непрекъснатост на реформите и инвестициите, осъществявани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост.

3. Подобряване на функционирането на публичната администрация, особено на местно равнище; подобряване на ефективността на мерките за борба с корупцията, особено на високо равнище, включително с укрепване на независимостта и ефективността на Висшия съдебен съвет; подобряване на качеството и ефективността на процедурите за обществени поръчки и повишаване на независимостта на регулаторите и др.

4. Допълнително намаляване на въглеродното замърсяване от електроенергийната мрежа и ограничаване на зависимостта от производство на енергия от изкопаеми горива, включително чрез насърчаване на производство на ток от вятър, осигуряване на гъвкавост на търсенето и предлагането, осъвременяване на електропреносната мрежа и промяна на корпоративното управление на държавните дружества в енергетиката; насърчаване на обновлението на мрежите за централно отопление с постепенно премахване на субсидиите за изкопаемите горива; справяне с енергийната бедност и др.

5. Подобряване на качеството на преподаване с обучение на учители, основано на нуждите; повишаване на качеството, съответствието с пазара на труда и приобщаването на образованието и обучението; увеличаване на заетостта на слабо представените групи; повишаване на придобиването на умения; повишаване на ефективността и достъпността на здравната система, включително с преразпределяне на ресурси от болничната към доболничната помощ, намаляване на плащанията от страна на пациентите и справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните работници в цялата страна.

Процедурата

Процедурата при прекомерен дефицит цели държавите от ЕС да възстановят или поддържат дисциплината в бюджета. За да ограничат бюджетния дефицит и държавния дълг, страните от ЕС са договорили референтни стойности – съотношение на дефицита към БВП от 3% и съотношение на дълга към БВП от 60%.

Ако дадена държава надхвърля тези стойности, или има опасност да ги надхвърли скоро, ЕК изготвя доклад и оценява дали тази държава има прекомерен дефицит. При необходимост ЕК съобщава на Съвета на ЕС и предлага решение за установяване на отклонение от показателите. Ако Съветът стигне до заключението, че има прекомерен дефицит, приема препоръка и посочва необходимите стъпки.

Ако до крайния срок не са предприети ефективни действия, или ако държавата не се съобрази с препоръката, Съветът на ЕС може да наложи санкции, включително глоба в размер до 0,05 на сто от БВП за предходната година, ако засегнатата държава е част от еврозоната. Глобата трябва да се плаща на всеки шест месеца, докато Съветът на ЕС прецени, че държавата е предприела ефективни действия.

Решенията и препоръките на Съвета на ЕС се приемат без участието на засегнатата страна, с квалифицирано мнозинство.

България беше поставена в същата процедура през юли 2010 г., а през юни 2012 г. Съветът на ЕС прекрати допълнителното наблюдение над нашата страна.