ПОМНИТЕ ЛИ ГИ? 773 починали за 5 г.: Година след ужаса в Ягода делото още не е в съда

Година след като България беше разтърсена от потресаващите разкрития за нечовешки условия в домовете за възрастни хора в старозагорското село Ягода, справедливостта продължава да чака. А с нея – и стотиците семейства, които все още търсят отговори за съдбата на своите близки.

През юни миналата година кадрите и свидетелствата от двата обекта шокираха обществото. Открити бяха 75 възрастни хора, част от които в тежко здравословно състояние, оставени на произвола на съдбата при условия, които трудно могат да бъдат наречени човешки. Разследването разкри данни за физическо насилие, връзване на обитатели, системно упояване с медикаменти и грубо погазване на елементарни човешки права.

Днес, дванадесет месеца по-късно, делото все още не е стигнало до съдебната зала.

От прокуратурата обясняват забавянето със сложността на случая и огромния обем доказателства. Районният прокурор на Стара Загора Таня Димитрова посочва, че разследването е в активна фаза, а срокът е удължен с още три месеца заради необходимостта от допълнителни съдебномедицински експертизи и нови доказателства.

Но зад сухите процесуални формулировки стоят факти, които трудно могат да бъдат забравени.

Факти като този, че за пет години в двата обекта са починали общо 773 души. Средно по около 12 души месечно. Статистика, която сама по себе си поражда въпроси, на които обществото все още не е получило убедителни отговори.

Още по-шокиращ е друг детайл от разследването – за цяла година Спешна помощ е била викана едва осем пъти.

Осем повиквания.

На фона на стотици починали.

На фона на хора в тежко здравословно състояние.

На фона на обекти, които дори не са разполагали със собствен лекар.

Според събраните доказателства медицинското обслужване е било оставено в ръцете на лични лекари от селото, които най-често посещавали домовете след настъпването на смъртта, за да издадат необходимите документи.

Разследващите проверяват и особено тревожна следа – при четирима от осемте души, приети по спешност в болница след проверките, са открити следи от фентанил. Това е едно от най-силните опиоидни вещества, известно със своето мощно наркотично действие и висок риск за живота при неправилна употреба.

Дали и как подобни медикаменти са били използвани спрямо настанените възрастни хора, предстои да бъде окончателно изяснено.

Междувременно разследването е установило и схема, която според прокуратурата е позволила дейността да продължи въпреки нормативните ограничения. След като през април 2025 година собствениците връщат лиценза за социална услуга поради невъзможност да изпълнят законовите изисквания, обектите започват да функционират като „стаи под наем“. На близките обаче продължавало да се обещава постоянно обслужване и грижи – именно услугите, за които хората плащали.

По случая обвиняеми са шестима души – собственикът на домовете, двамата му синове, медицинска сестра и двама санитари. Срещу тях са повдигнати обвинения за причиняване на телесни повреди, противозаконно лишаване от свобода, изоставяне и неполагане на грижи, укриване на лични документи и възпрепятстване на проверки.

И докато прокуратурата продължава да събира доказателства, остава един неудобен въпрос:

Колко още време е необходимо, за да започне процесът?

Защото случаят „Ягода“ отдавна не е просто криминално разследване. Той се превърна в символ на провала на контрола, на бездушието към най-уязвимите и на една система, която твърде често реагира едва след като трагедията вече е факт.

След скандала законът беше променен и вече предвижда наказателна отговорност за управлението на нелицензирани домове за възрастни хора. Но за стотиците починали тези промени идват твърде късно. Новите текстове не могат да бъдат приложени със задна дата.

Остава надеждата поне правосъдието да не закъснее толкова, колкото закъсня държавата.

Защото зад числото 773 не стоят статистически единици.

Стоят човешки съдби.

Стоят семейства.

Стоят хора, които заслужаваха достойни старини, а вместо това се превърнаха в едно от най-мрачните обвинения срещу съвестта на обществото.