Репортаж в toppresa.com ! Традицията, която препуска: Волакас в Драма се превърна в туптящото сърце на Светия Дух

Когато слънцето целуне върховете на Плешивата планина, известна сред местните като Фалакрос Орос, въздухът над китното село Волакас в префектура Драма се променя. Той вече не носи просто прохладата на високата планина, а е наситен с особен вид наелектризирано очакване, което само вярата и древният обичай могат да породят. Тази година тридневните чествания по случай празника на Светия Дух не бяха просто събитие в календара, а грандиозна демонстрация на религиозна помпозност, дълбоко благоговение и неподправен народен дух, който за пореден път превърна това планинско селце в най-важната точка на географската карта на традицията. Волакас не просто почете празника, той дишаше с него, показвайки на света, че когато наследството се предава от баща на син с любов и гордост, то остава по-живо и по-силно от всякога, устоявайки на времето и модерните предизвикателства.

Всичко започна още в събота вечерта, когато тишината на планината беше нарушена от радостния шум на прииждащото множество. Площадът на селото, който е свидетел на вековни истории, се препълни до краен предел за големия открит концерт на обичаната Кели Келекиду. Музиката огласи долината, а хората се хванаха на дълги хора, обединени от радостта на предстоящия празник. Но това беше само прелюдията към духовната и обредна същност на събитието, организирано с безупречна прецизност от Културното дружество „Волакас“ и община Като Неврокопи. Неделният ден премина в тиха, но трескава подготовка, която е същността на общността – доброволното украсяване на иконата на Света Троица. Ръцете на жените от селото, свикнали на труд, нежно редяха цветя и орнаменти, превръщайки свещения образ в истинско произведение на изкуството. Докато се подготвяше традиционният курбан, младите хора на Волакас вече усещаха ритъма на планината. Вечерта срещу празника полята около селото се превърнаха в сцена на спонтанни празненства. Импровизирани партита под открито небе и огньове озариха околността, а смехът на младежите беше най-сигурното доказателство, че селото няма да запустее, докато те носят този пламък в себе си.

Кулминацията настъпи в понеделник, деня на Светия Дух, когато религиозното чувство и вековният обичай се сляха в едно неразривно цяло. Рано сутринта, веднага след тържествената Божествена литургия, пред историческата камбанария на пророк Илия се разигра сцена, която сякаш бе излязла от стара литография. Десетки млади ездачи, яхнали своите горди коне, очакваха благословията. Конете бяха истинска гледка – пищно украсени с мъниста, пискюли и орнаменти, които са точно копие на украсата, използвана от техните деди преди столетия. В този момент времето сякаш спря. Свещеникът излезе от храма и с тържествен жест предаде украсената икона на Света Троица на един от ездачите. Този акт не е просто формалност, а предаване на отговорност и чест – ездачът, който държи иконата, се превръща в пазител на небесната закрила за цялото село през следващата година.

Процесията потегли нагоре по стръмните пътеки към параклиса „Свети Дух“, кацнал високо в планината. Тракането на копитата по камъните и прахта, вдигана от конската фаланга, създаваха усещане за древно войнство, което отива да измоли благодат. Към обяд, под яркото слънце на Фалакро, се състоя благословията на хлябовете, последвана от раздаването на традиционния курбан. Прочутата козя чорба, приготвена по рецепти, предавани от поколения, нахрани стотиците вярващи, изкачили се до върха. Димитриос Армен, човекът, който цели 35 години стои начело на Културното дружество, сподели с гордост, че всяка година козите за курбана се увеличават, защото и хората, които идват тук, стават все повече. Тази „фантастична супа“, както я наричат всички, е не само храна, тя е символ на споделянето и общността, която оцелява в трудните планински условия чрез взаимна помощ и вяра.

Но най-вълнуващият и трогателен момент, който разплака мнозина от присъстващите, настъпи в понеделник следобед при завръщането на ездачите. На входа на Волакас ги очакваше внушително посрещане. Жените от Културното дружество, облечени в автентични народни носии, чиито шевици разказват истории за преживени зими и пролетни надежди, образуваха шпалир. Свещеникът, вече яхнал кон и държейки високо иконата, поведе шествието към центъра. Зад него жените пееха старинни песни, чиито мелодии ехтяха между каменните къщи, а след тях следваше величествената фаланга от конници. Когато процесията навлезе в главната улица под радостния и пречистващ звън на камбаните, тълпата изригна в аплодисменти. Иконата направи две почетни обиколки през цялото село, за да благослови всеки дом и всяко семейство, преди да се върне в своя постоянен дом в църквата. Това беше триумф на духа над материята, на вечното над преходното.

Значението на тези три дни обаче надхвърля рамките на фолклора и религията. За района на Като Неврокопи и специално за Волакас, празникът се превърна в мощна икономическа и социална инжекция. Магазините, таверните и къщите за гости отчетоха стопроцентова заетост, а местните производители успяха да покажат най-доброто от своята продукция. Но по-важна от икономиката е социалната спойка. Присъствието на толкова много млади хора, които не се срамуват да облекат носия или да яхат кон в чест на Света Троица, е най-силният сигнал, че Волакас е живо място. Г-н Армен с право отбеляза, че жизнеността на младежта е гаранцията за бъдещето. Посетители от цялата префектура Драма и от съседните региони видяха едно село, което не просто пази скиптъра на традицията, но го държи с увереност и поглед, отправен напред. Волакас доказа, че чрез своите празници – от Богоявление до Светия Дух – успява да съчетае миналото с модерния пулс на живота. Когато последната камбана заглъхна и ездачите прибраха конете си, в сърцата на всички остана усещането за нещо голямо и значимо. Традицията в Драма не е музейна експозиция, тя е жива енергия, която препуска по планинските склонове и се завръща всяка година, по-силна и по-красива. И докато младите ездачи на Волакас гледат към върховете на Фалакро, ние можем да сме сигурни, че догодина празникът ще бъде още по-блестящ, а вярата – още по-несломима.