Знаете ли защо местността Предел носи това име? Историята на прохода между две планини и съдбата на соцбазите, потънали в забрава

Мнозина преминават през Предел всеки ден по пътя към Банско и Разлог, но малцина познават истинската история на това емблематично място в Пиринския край.

Името „Предел“ идва от стара българска дума, означаваща „граница“ или „гранична линия“. И няма нищо случайно в това название. Именно тук се срещат и едновременно се разделят две от най-величествените български планини – Рила и Пирин. Предел е естествената граница между тях, мястото, което бележи края на едната и началото на другата планина.

Освен това проходът представлява и важен вододел между басейните на реките Струма и Места – географска особеност, която допълнително подчертава символичното значение на името.

Малцина се замислят, че докато шофират през прохода, буквално пресичат границата между две планини.

От гордостта на българския туризъм до призрачен спомен

За хиляди българи на средна възраст Предел е много повече от географска точка. Това е място, свързано с едни от най-хубавите спомени от годините на социализма.

Някога през летните месеци местността буквално кипеше от живот. Почивните станции и заведенията трудно побираха желаещите да избягат от градската жега и да се насладят на прохладата между Рила и Пирин. Семейства от всички краища на България чакаха реда си за почивка сред красивата природа на планината.

Днес картината е съвсем различна.

Част от някогашните заведения са затворени. Сгради, които преди са били пълни с туристи, днес стоят изоставени, обрасли в бурени и паяжини, с разбити прозорци и натрупани отпадъци. Времето безмилостно руши това, което десетилетия наред е било символ на организирания туризъм в България.

И неизбежно възниква въпросът – защо някои почивни бази и ресторанти край Предел все още функционират, а други, особено крайпътните заведения, са оставени на произвола на съдбата?

Какво се случи със социалистическите почивни станции?

По времето на социализма почти всяко голямо държавно предприятие разполагаше със собствена почивна база. За местата се чакаше с месеци, понякога и с години, но ниските цени правеха почивката достъпна за хиляди семейства.

След началото на прехода картината рязко се промени.

Държавните предприятия започнаха едно след друго да изчезват. Част от тях бяха приватизирани, други смениха многократно собствеността си, а трети просто прекратиха дейност.

Почивните бази обикновено влизаха в пакетните сделки като второстепенен актив. През следващите години много от тях намериха нов живот като хотели и туристически комплекси благодарение на добрите си локации. Други обаче останаха заключени и постепенно се превърнаха в своеобразни паметници на една отминала епоха.

Държавните станции – социализъм на промоция и днес

Любопитен факт е, че и днес редица държавни институции и дружества продължават да поддържат собствени почивни бази.

По правило те се използват основно от служителите на съответните ведомства, като цените често са далеч под пазарните.

Например „Български пощи“ имат хотел в Св. св. Константин и Елена, Ахтопол и Сандански, където нощувката за служители през 2023 година е била 10 лева. За останалите цената също е смешна и далеч от пазарните реалности – 20 лева. Бунгалата в Ахтопол вървели още по-евтино – 8 лева е леглото за служителите и 15 лева за външни.

Децата и в двата случая ползват намаление. Министерството на финансите пък стопанисва неголяма база в местността Гюлечица, на 7 км от самоковското село Говедарци, която се ползва и като квалификационен център, и за почивка на служители и външни лица. Според публични документи, цената на легло за миналото лято е била 17 лева.

Неработещите в Министерството на финансите брояли по 20 лева. С други думи, в соцбазите са се задържали соццените. На практика в много от тези бази са се запазили цени, които трудно могат да бъдат сравнени с реалните условия на туристическия пазар. Тоест, проблемът е, че някой друг, разбирайте данъкоплатците, доплаща останалото до пазарни цени.

Защо държавата продължава да поддържа десетки бази?

Според доклад на Световната банка от 2018 година общо 115 държавни почивни бази са генерирали оперативна загуба от 22 милиона лева само за една година.

В документа се посочва, че управлението на туристически обекти не е типична функция на държавата и се препоръчва постепенно оттегляне от тази дейност.

Подобна стъпка обаче така и не е предприета.

Напротив – колкото по-голямо е държавното дружество, толкова повече почивни бази обикновено притежава.

Показателен пример е НЕК ЕАД, която разполага със станции за отдих в Пампорово, Боровец, Мала църква, Приморско, Росенец, Свети Свети Константин и Елена и… на Предел. Някой запитвал ли се е например, защо му е на НЕК ЕАД да държи толкова почивни бази и то от времето на соца?

Почивен дом Енерго Предел, НЕК ЕАД

Това поражда въпроси, които обществото все по-често задава: необходимо ли е енергийна компания да поддържа толкова голям брой туристически обекти и каква е реалната цена за данъкоплатците?

Предел – между славното минало и несигурното бъдеще

Днес местността Предел продължава да бъде едно от най-красивите места в Югозападна България. Природата е същата – величествена, спокойна и впечатляваща. Но човешката следа носи белезите на времето и на прехода.

Някога тук хиляди семейства създаваха спомени. Днес част от старите станции са модернизирани и работят успешно, а други се рушат като свидетелство за една отминала епоха.

И докато едни виждат в тях ненужен остатък от социализма, други продължават да задават въпроса дали именно имотите не са се превърнали в най-ценния актив, който времето така и не успя да обезцени.

А вие знаехте ли защо Предел носи това име? И какво е за вас това място – символ на красивата българска природа, спомен от миналото или просто поредният проход и спирка по пътя към Пирин?