Общинският съвет в Драма отвори кесията за „Бялата нощ“: Празникът идва, но местните ресторантьори настръхнаха срещу външната конкуренция

Когато става въпрос за съживяване на местната икономика и привличане на посетители, гръцките общини не пестят средства, а решенията се вземат бързо и с консенсус. Точно това се случи в съседна Драма – град, добре познат и често посещаван от хиляди жители на българския Югозапад. Редовното заседание на Общинския съвет в Драма взе единодушно решение да подкрепи финансово тазгодишното издание на емблематичното събитие „Бяла нощ 2026“. Нашата медия toppresa.com научи, че за целта местната власт отпуска сумата от 15 000 евро, които ще отидат директно за превръщането на града в оживена сцена под открито небе в края на май.

Традиционно мащабната проява се организира от Търговската асоциация на Драма в тясно сътрудничество с общинското ръководство. Общият бюджет за реализирането на събитието всъщност е много по-голям и възлиза на 33 000 евро, според разчетите на местния бизнес. Общината обаче покрива най-атрактивната и важна част от разходите. От одобрените 15 000 евро, сумата от 10 000 евро е целево заделена за хонорари на улични артисти, музиканти и изпълнители, които ще забавляват хората по площадите и пешеходните зони. Останалите 5000 евро са предназначени за масивна рекламна кампания, включваща радиостанции, медийни публикации, брандирани тениски, флаери и банери. Пълният пакет на събитието включва още професионално озвучаване и осветление, охрана, транспорт, изграждане на сцени и дори фонд за непредвидени разходи. Предложението беше внесено от заместник-кмета по местно икономическо развитие г-н Гарозис, който защити тезата, че всеки цент, инвестиран в „Бялата нощ“, се връща многократно в местната хазна.

Общинските съветници в Драма бяха категорични, че инициативата е ключов инструмент за стимулиране на пазара и за привличане на гости от съседните региони, включително и от нашия Неврокопски край. Българите от Гоце Делчев, Хаджидимово, Гърмен и Сатовча редовно отскачат до Драма за пазаруване и развлечение, а подобни събития са отличен повод за уикенд туризъм. И докато културната програма и икономическият тласък получиха пълно одобрение, зад кулисите на бляскавото събитие избухна сериозен спор, който силно напомня за проблемите, с които се сблъскват и нашите предприемачи в България.

Въпросът, който разпали страстите в залата на общинския съвет, беше свързан с поставянето на временни столови и преносими павилиони за храна и напитки. Миналата година тези обекти буквално окупираха ключови точки в града и отнеха голяма част от клиентелата на местните заведения. Общинският съветник от опозиционната фракция „Обединяваме драма“ г-н Топалидис, който е и председател на Асоциацията на гимнастиците, пръв повдигна болната тема. Той защити интересите на ресторантьорите и собствениците на кафенета, които през цялата година плащат данъци и наеми, а по време на най-печелившото събитие се оказват пренебрегнати. Според него заведенията за обществено хранене са изправени пред тежки административни пречки и не могат лесно да извадят барове на тротоарите или да обслужват клиенти на открито заради тромави разрешителни режими. Г-н Топалидис упрекна общинското ръководство, че не е свикало предварителна среща с бранша, за да се намери балансирано решение, а сега времето за реакция е твърде малко.

От toppresa.com отбелязваме, че дебатът бързо се прехвърли върху това кой всъщност трябва да печели от „Бялата нощ“. Заместник-кметът Гарозис обяви, че общината планира да проведе открит конкурс за разполагане на временните столови. Това обаче провокира реакция от страна на общинския съветник г-н Хацигианис. Той настоя в условията на конкурса изрично да бъде заложено изискването кандидатите за тези павилиони да бъдат единствено местни предприемачи от Драма, а не търговци от други гръцки префектури. Отговорът на заместник-кмета обаче охлади ентусиазма му. Г-н Гарозис обясни, че подобно ограничение е юридически спорно според разпоредбите на министерството и въвеждането му би довело до незабавни жалби и съдебни процедури за дискриминация.

Така местният бизнес в Драма ще трябва да се бори на пазарен принцип с външната конкуренция, докато се опитва да компенсира пропуснатите ползи от засиления трафик по улиците. Този дебат показва, че проблемите на малкия бизнес са еднакви от двете страни на границата. Предприемачите в Югозападна България отлично познават това усещане – когато общината организира събор, фестивал или празник, оборотът често отива при външни търговци със скари и временни обекти, докато местните ресторанти, които работят целогодишно, остават на заден план. Опитът на Драма е ясен знак, че планирането на големи публични събития изисква не само финансова щедрост от страна на общината, но и навременен диалог с местната бизнес общност, за да не се превръща празникът за едни в разочарование за други.