Защо само българите се правят, че свети Кирил и Методий не са свещеници

Целият този зор да си българин, но не и славянин, е печален резултат от дългогодишна и злонамерена пропаганда

Причината е в яростната социалистическа пропаганда след 1944 г.

Не обичам да се казва “българите това, българите онова”, а още по- мразя да казват “българина”. Българите като всички други хора са разнообразни. Това, което ги свързва, както същностно, така и формално, са територия, език, история, култура и още няколко такива неща. Свързва ги и онова, което от сравнително скоро наричат с новата и цивилизована дума “мейнстрийм”, тоест нещо като общо и официално мнение. Та именно в това общо и официално мнение сякаш забравяме, че Константин (Кирил в схимата) и Методий са преди всичко свещеници – единият епископ, другият монах.
А сега ще помоля всички филолози и изобщо хуманитаристи да спрат да четат за малко, защото ще повторя банални неща, които би трябвало да знае всеки.
Наскоро имахме кратка дискусия с познат от социалните мрежи – интелигентен и културен човек – и той каза, че се чувства българин, но не и славянин, и че глаголицата е славянска азбука, докато кирилицата е българска. И ярко разграничи кирилицата от латиницата, макар че графично те са едно и също. И каза също, че самосъзнанието му е българско, а не славянско.
И ми стана интересно. Ако се чувстваш българин, но не славянин, какъв си тогава? Хун? Хунско ли е самосъзнанието ти? Защото май няма трета възможност (само не казвайте “трак”, моля, че ще стане съвсем смешно!). И ако мислиш на славянски език (защото мисленето винаги се извършва на някакъв език), то какво ще да е твоето самосъзнание? Или пък българският не е славянски език, както твърдят някои, защото нямал бил падежи? Но това отрича цялата наука, а пък хората, които се занимават с подобни твърдения, много обичат науката.
Досежно това, дето глаголицата била славянска азбука, а пък кирилицата – българска. Една азбука не е парадигмата на графемите в даден език, а парадигмата на фонемите. Тоест определящи са не буквите, а звуците. Мисля, че ще обидя интелигентността ви, ако направя уточнението, че звукът се отнася към буквата, тъй както тонът към нотата. Едното е графично отбелязване на другото. Тъй че да създадеш азбука означава да изследваш даден език и да направиш списък на звуците в него, така че на всеки звук да съответства конкретна буква, все едно как ще изглежда. Баща ми (Бог да го прости!) навремето на игра си беше направил азбука от танцуващи човечета. Но това пак си беше българската азбука. Така че в това отношение глаголицата и кирилицата са абсолютно едно и също. Просто кирилицата е наложена за административно удобство поради приликата си (то даже не е и прилика, а идентичност) с гръцката графика. Така стоят нещата и при латиницата.
Но целият този зор да си българин, но не и славянин, е печален резултат от дългогодишна и злонамерена пропаганда. Хитлер беше решил, че славяните са унтерменши (макар да са първи братовчеди на германците), за да му е по-удобно идеологически да влезе в Полша, да нападне Съветския съюз и прочее. И защото през 1827 Ян Колар провъзгласи панславизма, за да противопостави славянските народи на Османската и Австроунгарската империя. През втората половина на ХХ век, заедно с Войната, противопоставянето на германци и руснаци става съвсем остро и ние, като съюзници на германците, не можем да сме славяни като руснаците и затова решаваме да сме хуни. Не че прабългарите не са били, но от тях не е останало нищо, най-вече онова самосъзнание, за което говореше моят познат. Ние тук сме потомци на едно кротко романизирано автохтонно население, римски граждани, които с разширени от ужас очи гледат как о бреговете им се разбиват талазите на историята, понесли всевъзможни племена и народи. Вероятно славяните са се оказали най-представителни от всички и затова сме взели езика и самосъзнанието им. И аз не виждам нищо лошо в това.
Как стоят нещата със св. св. Кирил и Методий, за които ние не отричаме, че са свещеници, но никак не ги мислим такива, а по-скоро някакви възрожденци като Петко Славейков и Марин Дринов. Филолозите и хуманитаристите да продължават да не четат, защото следват още баналности.
Св. св. Кирил и Методий не съставят азбуката, за да може един друг монах – св. Паисий – 903 години по-късно да се провикне на нея: “Българино, знай своя род и език!”, нито пък още два века по-късно българчетата да пишат: “Мила мамо, честит Осми март”. Съставят я по поръчка, да не кажа: по заповед, на император Михаил III Пияницата (кръстник на княз Борис I) и на Константинополския патриарх Фотий в отговор на молбата на Ростислав Моравски и с цел ограничаване влиянието на немското духовенство върху местните славяни. Впоследствие княз Борис I вижда стратегическата полза от едно такова изобретение и събира учениците на св. св. Кирил и Методий, слага ги на щедра държавна издръжка, за да (тук внимавайте добре!) ПРЕВЕДАТ ОСНОВНИТЕ БОГОСЛУЖЕБНИ КНИГИ. Тоест главната и единствена цел на Седмочислениците е била преводът на Свещеното писание. Още веднъж се извинявам на хуманитаристите, защото това са ноторни факти.
Защо тогава не се отнасяме към св. св. Кирил и Методий като към свещеници, а най-популярното тяхно изображение не е някоя икона, а един портрет, вероятно авторски, но толкова преекспониран, че е станал почти фолклорен, на който светите братя приличат на Маркс и Енгелс или на някакви съветски политагитатори? Сещате се за кое изображение говоря – онова, дето го носеха най-отпред на всички манифестации.
Причината е в пропагандата. В яростната социалистическа пропаганда след 1944, според която Църквата и монархията бяха сред най-големите злини под това грешно небе. Странно, защото от една страна те се възхищават от Васил Левски и неговата “чиста и свята република”, от друга страна обаче много се гордеят със славната история на България, с това как тя е най-старата страна в Европа, запазила първоначалното си име, с календара, със завоеванията, със златния век и прочее. А пък цялата тази слава България е натрупала, докато е била монархия, абсолютна при това. Когато е била република, нищо славно не е постигнала.
Така и с Църквата. Най-светлите умове в българската история са били или духовници, или пряко свързани с Църквата, или дълбоко вярващи и богобоязливи хора. И това е нормално, защото истинската власт произтича от Бога и се осъществява от монархията, която е “проекция на Царството Божие на земята”.
И понеже сме се разбрали да мразим монархията и Църквата, то и светите братя Кирил и Методий все ни влече да приемаме като светски лица. Което е забележително, защото както писа U-DIGEST, цели 10 съвременни държави почитат и честват св. св. Кирил и Методий, като единствено в България, дето уж братята са си наши и никому не ги даваме, само тук това е празник на училището, литературата, националната памет, ежедневната култура и какво ли още не, само не и на Словото Божие.
Затова в масовата представа св. св. Кирил и Методий приличат на трактористи, на Маркс и Енгелс, но не и на икона, не и на светци. А всъщност християнизирането на България и то не като нечия периферия, а като ярък духовен център, е първият и най-значителният акт на европейска интеграция. Чувате ли, всички евроинтегристи и евроинтелектуалци?
Последният куплет на химна на Европа (Ода на радостта от 9. симфония на Бетовен по текст на Шилер) гласи така в превод на Асен Разцветников:
Кой чела ви свежда, люде?
Чувате ли божи зов?
Там над звездния покров,
Над звездите, Бог е буден!
Християнските корени на Европа могат да се видят дори в собствения є химн, но пее ли го днес някой до края? Пее ли го с този текст?
Затова, дами и господа (макар че според БАН било по-правилно да се каже “госпожи и господа”), ще сме вечно недоволни и мърморещи – защото сме изпъдили Бог отвсякъде и не искаме да чуем за него. И не е виновен AI, както твърди папата, а вродената лошотия на хората, първородният грях, с който никой вече не се бори.
Упс! Забравих да кажа на хуманитаристите да четат. Нищо, другия път. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Автор: Иван Стамболов-Сула

trud.bg