БЛАГОЕВГРАДСКАТА ГИЛОТИНА ЗА НАРОДНИ ПАРИ: КОЙ И ПО КАКЪВ КРИТЕРИЙ РАЗПРЕДЕЛЯ ЕВРОПАЙСКИТЕ ПАЧКИ В ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ?

Ето го лицето на политическия цинизъм, излято в сухите цифри на един протокол, който на пръв поглед изглежда като акт на милосърдие, но всъщност прилича на счетоводна ведомост за разплащане с верни избиратели. На 30 април 2026 година, докато Благоевград се опитва да се събуди от икономическата летаргия на пролетта, 40 общински съветници са се събрали, за да гласуват поредното раздаване на средства под формата на „еднократна финансова помощ“. Става дума за точка 7 от дневния ред, касаеща предложение № 60-00-154, внесено лично от местната власт на която уж някои съветници са опозиция.

Под маската на подкрепа за граждани в затруднено положение, местните законотворци разиграват познатия до болка театър на „гласуването по списък“, разпределяйки хиляди евро от общинския бюджет към 31 лица. И ако си мислите, че тук става дума за социална справедливост, значи сте проспали последните трийсет години от прехода. Погледнете гласуването – 39 гласа „за“. Пълно единодушие, достойно за един друг режим, който уж съборихме. Къде е критичното мислене? Къде е опозицията, която трябва да пита защо тези пари се раздават по този начин в момент на валутна трансформация? Единственият лъч на здрав разум в тази зала на мълчанието идва от Василиса Валеова. Нейният вот „въздържал се“ не е просто процедурен ход, а политически акт на несъгласие с една порочна практика. Валеова ясно показва, че не желае да носи солидарна отговорност за раздаването на пари на „сляпо“, без публични критерии и без ясна прозрачност. Нейното присъствие е единственото доказателство, че в този съвет все още има хора, които не се страхуват да се разграничат от колективната безотговорност.

Анализът на самия списък с „нуждаещите се“ е упражнение по юридически и административен абсурд. Тук няма ясна логика, няма методика, няма обяснение защо за един човешки живот и неговите несгоди се полагат 100 евро, а за друг – десет пъти повече. По какъв критерий Костадин Вачков е оценен на скромните 100 евро, докато други се радват на максималния транш от 1000 евро? Нима болката на едните е по-евтина от тази на другите? Но истинският скандал, черешката на тази горчива торта, се крие в точка 31. Там, в самия край на документа, срещу името на Ванеса Евгениева Викторова, стои умопомрачителната сума от 2 556 евро. Това не е просто цифра, това е правно престъпление срещу бюджетната дисциплина и логиката. Тук е нарушен фундаменталният принцип за равенство пред закона и административните правила. На основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) Общинският съвет има право да отпуска помощи, но те трябва да се основават на приетите от самия него „Правила за реда и начина за отпускане на помощ“. Къде в тези правила е предвиден таван от над 2500 евро, когато за всички останали „нормалният“ максимум е 1000? Ако липсват изрични мотиви за такова драстично отклонение, решението е порочно и подлежи на незабавно оспорване от Областния управител по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията.

Нека се вгледаме и в специфичните суми от по 307 евро за Филка Илиева и Цветанка Яновска. Защо точно 307? Откъде дойде тази седемца накрая? Дали това е резултат от сложна математическа формула за страданието, или просто остатък от някоя бюджетна сметка, която е трябвало да бъде „изчистена“ до последната стотинка? Всичко това се случва под благосклонния поглед на Кмета, който внася тези предложения с лекотата, с която се раздава чужда пита. Местната власт в Благоевград се е превърнала в затворено акционерно дружество, където дивидентът се разпределя на тъмно. Протоколът е постен, в него няма мотиви, няма диагнози, няма описание на социалния статус, което е в пряк разрез с духа на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), изискващ всеки акт на власт да бъде мотивиран. Липсата на изложени фактически основания в протокола прави решението уязвимо за съдебен контрол. Това ли е „прозрачността“, за която ни проглушиха ушите по време на предизборните кампании? Това е по-скоро списък с индулгенции, купени с парите на хората, които всяка сутрин стават в шест, за да отидат на работа и да платят своите данъци.

В документооборота цари пълен хаос – имена се пишат слято, форматирането е под всякаква критика, което показва ниска хигиена на работа и липса на уважение към институцията. Влизането ни в Еврозоната трябваше да донесе ред и дисциплина, но в Благоевград то донесе просто по-големи цифри в списъците на „своите“. Когато еврото стане валута на безконтролното раздаване, то губи своя смисъл на стабилност и се превръща в инструмент за феодализация на общината. Къде са контролните органи? Къде е Сметната палата да провери целесъобразността на тези разходи? Каква е връзката между одобрените лица и членовете на Общинския съвет? Защото в малък град като Благоевград всички знаем, че нищо не е случайно. Този Протокол №4 е паметник на арогантността. Той показва една власт, която е толкова сигурна в своята безнаказаност, че дори не се опитва да скрие несъответствията си. Те гласуват ан блок, подкрепят се взаимно и си затварят очите за абсурдните 2 556 евро накрая на списъка, вероятно с надеждата, че никой няма да прочете документа докрай. Но ние го прочетохме.

И питаме: докога социалната помощ ще бъде разменна монета за политическо спокойствие? Докога бюджетът на Благоевград ще бъде лична касичка на шепа хора, които решават кой да живее и кой да оцелява? На основание чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА кметът е длъжен да следи за законосъобразността на актовете на общинския съвет, но тук виждаме само съучастие в разхищението. Време е тази гилотина за народни пари да спре да пада върху врата на честния гражданин, докато галениците на властта се къпят в европайски комфорт. Истината боли, но е необходима, преди градът окончателно да потъне в блатото на местния феодализъм, маскиран като европейска интеграция. Гледайте списъците, граждани, там са вашите пари, превърнати в „помощ“, за която никога няма да бъдете попитани. Благоевград не заслужава това порнографско управление, което превърна общинското заседание в пазар за гласове и лични услуги. Срамота е малка дума, това е политическо мародерство върху гърба на един изстрадал народ. Единствено достойната позиция на Василиса Валеова ни дава крехка надежда, че не всичко е загубено и че някой ден институциите ще започнат да работят за хората, а не за техните „избраници“.