МЪЛНИЯ В ТОП ПРЕСА! ФРИЗЕРИТЕ НА СМЪРТТА: РОДОПСКИТЕ КЪЩИ ЗА ГОСТИ СЕРВИРАТ ЧЕРВЕНАТА КНИГА НА БЪЛГАРИЯ

Шокиращата реалност в българските планини отдавна е задминала границите на обикновената корупция, превръщайки се в организирана схема за унищожение на националното природно богатство. Проверка на Топ Преса в сърцето на Родопите и пограничните райони разкрива мрежа от къщи за гости, които функционират като своеобразни анклави, където законите на Република България нямат никаква тежест. Тук, далеч от очите на софийските чиновници, се предлага меню, което би трябвало да прати всеки собственик директно в следствения арест. Става дума за системно предлагане на дивечово месо от животни, чийто отстрел е строго забранен от Закона за биологичното разнообразие и Закона за лова и опазване на дивеча. В тези обекти можете да поръчате месо от дива коза, чиято популация е критично застрашена, или дори месо от мечка – животно, което е под най-строга защита на държавата и международните конвенции. Въпросът, който Топ Преса поставя с огромна острота, е къде са институциите и защо Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) изглеждат като слепи странични наблюдатели на този кървав бизнес.

Механизмът на тази „слободия“ е добре смазан и разчита на пълното отсъствие на държавен контрол в малките населени места. Когато влезете в една такава къща за гости, вие не получавате официално меню с ценоразпис за незаконните деликатеси. Всичко се случва „на ухо“, по препоръка на собственика или като „специална изненада за отбрани гости“. Законът за туризма и наредбите за категоризация на средствата за подслон ясно регламентират какво може да се предлага в една къща за гости, но никъде в тези текстове не е предвидено кухнята да се превръща в транжорна за бракониерски трофеи. Всъщност, според действащото законодателство, предлагането на храна в къщи за гости е строго ограничено до домашно приготвени ястия при спазване на хигиенните норми, но никой не контролира произхода на суровината. Тук лъсва огромната дупка в системата – докато малките производители на сирене са разпъвани на кръст от проверки, собствениците на планински имения предлагат незаконно отстрелян дивеч без документи за ветеринарен контрол, рискувайки здравето на потребителите с болести като трихинелоза или бруцелоза.

Родопите са се превърнали в епицентър на това беззаконие, сякаш планината е забравена от Бога и от държавата. Там местните феодали, често обвързани с горските стопанства, се чувстват недосегаеми. В много от тези къщи за гости персоналът изпълнява ролята и на охрана, която следи за появата на външни лица или проверяващи, действайки по-скоро като паравоенна структура, отколкото като обслужващ персонал. Топ Преса научи от свои източници, че често тези обекти се ползват с протекцията на местни полицейски началници, които също са чести гости на „забранените софри“. Парадоксът е пълен – тези, които са призвани да пазят закона, са първите, които го консумират в буквалния смисъл. Държавата сякаш е вдигнала ръце от тези региони, оставяйки ги на автопилот, където правото на силния и на този с пушката е единственият валиден аргумент. Това е пълна деградация на институционалния ред, при която защитени видове като дивата коза, благородния елен в размножителен период или дори рисът, ако бъде забелязан, се превръщат просто в мръвка за нечии преситени клиенти.

Законът е пределно ясен по отношение на забранените за отстрел животни. Списъкът включва не само едри хищници като кафявата мечка, но и редица грабливи птици и редки копитни. Проблемът е, че когато дивечът влезе в хладилната камера на една частна къща, той става невидим за закона. Контролът от страна на БАБХ спира до вратата на обекта, ако той не е регистриран като ресторант, а ако е регистриран като такъв, проверките често са формални и предварително обявени. Липсата на внезапни инспекции в нощните часове, когато се приготвят тези банкети, гарантира безнаказаността на извършителите. Топ Преса настоява за незабавни отговори от Министерството на земеделието и храните и от Министерството на околната среда и водите – колко проверки са извършени в къщи за гости в областите Смолян, Кърджали и Благоевград през последната година и колко от тях са завършили с конфискация на незаконно месо. Отговорът вероятно ще бъде нула, което е само по себе си присъда за работата на тези ведомства.

Бизнесът в тези райони е изграден върху философията на пълната слободия. Няма касови апарати, няма произход на стоката, няма трудови договори, а вместо това има мълчаливо съгласие между местната власт и бизнеса. Това не е просто икономическо престъпление, а екологичен геноцид. Когато убиеш дива коза в защитена територия, за да нахраниш десет пияни бизнесмени, ти не просто нарушаваш закона, ти унищожаваш генетичен фонд, който е оцелял хилядолетия. Родопите, които трябваше да бъдат пример за устойчив екотуризъм, се превръщат в гигантска скара за незаконно месо. Институциите, които трябва да следят какво се предлага като храна, са се превърнали в регистратори на фиктивни документи. Законът казва, че храната в къщи за гости трябва да е с ясен произход и доказана безопасност, но реалността показва, че чинията е мястото, където държавата официално приключва своето съществуване.

Още по-тревожен е фактът, че в тези обекти охраната често е по-добре въоръжена от полицията. Влизането на проверка в подобно място изисква смелост, която държавните служители рядко проявяват, ако нямат солиден гръб от София. Топ Преса разполага с данни за случаи, в които проверяващи са били заплашвани или просто „учтиво“ помолвани да напуснат района на къщата, защото вътре обядват „важни хора“. Тази симбиоза между бракониерство, нелегален хотелиерски бизнес и политически чадър е туморът, който разяжда планинския туризъм в България. Докато обществото се занимава с дребни скандали, в сянката на вековните гори се извършва тихо клане на природата ни, а сметката се плаща от всички нас чрез необратимата загуба на биоразнообразие.

Държавата трябва да разбере, че Родопите не са частна собственост на шепа хора с джипове и карабини. Необходимо е създаването на специализирани междуведомствени групи с участието на жандармерията, които да извършват внезапни проверки не само на документите, но и на съдържанието на фризерите в къщите за гости. Трябва да се проследява пътят на всяко парче месо, което се сервира на туристите. В противен случай, след още няколко години, единствените диви животни, които децата ни ще видят, ще бъдат тези на снимки в менютата на незаконните ресторанти. Слободията трябва да приключи с реални присъди, а не с административни глоби, които собствениците плащат с печалбата от само една „дивечова вечеря“. Топ Преса ще продължи да следи темата и да изнася имената на конкретни обекти, докато институциите най-после не започнат да вършат работата, за която им се плаща с нашите данъци. Времето на забравените от закона територии трябва да приключи, преди планината да е станала напълно пуста.

ТАЙНИТЕ НА ЗАКЛЮЧЕНИТЕ МЕХАНИ В СЕЛО СЕЛИЩЕ област Смолян

Наш читател, пожелал пълна анонимност поради страх от саморазправа, разказва за системни среднощни доставки в района на село Селище. Според неговите думи, в няколко от по-луксозните къщи за гости в района редовно пристигат джипове без регистрационни табели, които разтоварват трупове на животни в часове, когато няма никакъв шанс за проверка. Местните хора знаят, че ако в механата има „специални гости“ от София или областните центрове, портата се заключва, а на масата се сервират ястия, които не фигурират в никакъв официален документ. Свидетелят споделя пред Топ Преса, че миризмата на готвено диво месо е специфична и не може да бъде объркана, но никой в селото не смее да подаде официален сигнал, защото собствениците на тези обекти се хвалят с протекции на най-високо ниво в горските стопанства.

Друг сигнал до редакцията на Топ Преса описва как в покрайнините на същото село къщи за гости функционират не просто като места за настаняване, а като логистични центрове за бракониери. Читателят разказва за случай, при който е видял разфасоване на животно, силно наподобяващо сърна, в задния двор на обект, представен като „място за семеен отдих“. Всичко това се случва при пълна слободия, докато децата на нищо неподозиращите туристи играят на метри от мястото. Според сигнала, остатъците от кожите и костите се изхвърлят в труднодостъпни дерета, за да се заличат следите при евентуална проверка от РИОСВ, която обаче така и не се случва. Хората са отчаяни от факта, че институциите не стъпват в тези скрити ъгли на Родопите, оставяйки природата на разграбване.

Третият разказ от наш източник подчертава тоталната абдикация на държавата в малките населени места около язовир Доспат. Читателят описва схема, при която инспектори от БАБХ посещават обектите само по сигнал, но информацията за проверката изтича часове по-рано, което позволява на собствениците да „прочистят“ хладилните камери от незаконно месо. В текста се посочва, че в някои къщи за гости в Селище и околните махали дивечовото се предлага като „домашно телешко“, за да се избегнат въпроси от по-съвестни туристи. Пред Топ Преса свидетелят заявява, че държавният контрол е само на хартия, а в действителност собствениците на тези имоти са се превърнали в местни феодали, които сами определят правилата на лова и кулинарията в планината.