Череши от Петрич заливат пазара за 24 май

Ще ядем ли български череши тази година и на каква цена? Това са въпросите, които много нашенци, които обичат този толкова вкусен плод, си задават. Още повече че черешовите насаждения в Кюстендилско са почти напълно съсипани от сланите. В същото време череши по 36 евро за килограм стреснаха купувачите преди време. Дали ще останат високи цените и през юни, когато се очаква родни череши да стигнат все пак до пазара?

„Не е нормално толкова да струват, това си е чиста спекула. Абсурд е килограм череши да се предлага по 36 евро за килограм. Реалната цена, без значение дали са български или вносни, е между 4 и 8 евро за килограм в зависимост от качеството, от големината, от зрелостта. Поне така мисля аз“, споделя Иван Коцинов, който отглежда череши в Петричкия край. Истината е, че при висока цена на борсата скача и тази на пазара при крайния потребител, тъй като прекупвачът също надува цената. Не може да има цена от 36 евро за килограм череши, независимо дали са ранни, средно ранни или късни, категоричен е той.

Земята с черешовите насаждения на Коцинов е наследствена. Те са засадени в две градини – едната е 5 декара и е в село Беласица, другата също е почти 5 декара и е вместност извън населеното място. Отглежда различни сортове. За всичко се грижи сам, помага му само семейството, пише „Телеграф“.

„В градините си съм като човека оркестър. Успях да изградя капково напояване, това е важно за дръвчетата. Всичко правя ръчно – окопаване, пръскане, косене, поливане, бране. Всички инвестиции в овощните градини са мои“, казва той. Не се е регистрирал като земеделски производител. Не разчита на държавата за нищо, не чакам никакви помощи и субсидии. Защото не иска да затъва в документи и бюрокрация, да гони срокове, да спазва различни изисквания, да подава книжа, да чака благоволението на някой чиновник, за да получи някаква подкрепа.

„Аз съм си началник. Човек печели или губи, така е в земеделието. За мен да се грижа за черешите е най-вече хоби. Нещо, което правя от сърце и душа. Кинезитерапевт съм, живея от 2001 година в София. В столицата се натоварвам психически – работата ми е отговорна. Градската шумотевица и глъч също дават своето отражение“, признава Коцинов. Затова очаква с нетърпение дните, в които тръгва към Подгорието, към своето село Беласица, към своите череши. Там се свързва с природата, физическата работа никак не му тежи, тъй като благодарение на нея се отърсва от всичко неприятно, забравя за всякакви проблеми.

„Такава тишина, такава красота няма на друго място. Чувам пеенето на птиците и изключвам напълно за градския ритъм и стрес“, уверява земеделецът.

Своите череши пласира основно в София, където от много години има редовни клиенти. Рядко предава малки количества и на зеленчуковата борса в петричкото село Кърналово. В Петричко черешите се берат от края на месец май до 15 юни. След това идва черешоберът в Кюстендилско, който продължава усилено до края на юни. Той разбира болката на производителите на череши в района, известен като овощната градина на България.

Миналата година никак не била добра и за него, и за останалите стопани в Петричко. Той не успял да откъсне една черешка. Но земеделието носи тези рискове. Затова обмисля да инвестира в монтирането на специална мембрана над дръвчетата, която да ги пази от слана. Но всичко е въпрос на възможности. Че разходите се увеличават непрекъснато. Само за последните две седмици препаратите и торовете поскъпнали с над 40% – от 13 евро вече струват 19 евро опаковките от по 25 килограма, които ползва за своите овошки – освен черешите отглежда малко праскови, а също така и сини сливи. Някои сортове и дръвчета в двете му градини са още от времето на комунизма, те изсъхват, налага се да ги заменя. Сади нови фиданки. Гледа да подменя по 1 декар всяка година. Прави го вече 3-4 години.

Тази година черешовата реколта в Петричкия край е добра. Поне засега. Макар че честите дъждове напоследък довели до напукване на ранните сортове череши. Дъждът ги овлажнява, после слънцето ги нагрява и плодът се цепи. За Коцинов обаче е важно да може да си покрие поне разходите. Печалбата не е на всяка цена, защото черешарството за него е памет към рода му, понеже майка му и баща му цял живот били по полето.

Има колеги, които се отказват, но той никога не си е помислял да зареже овошките. Неговият съвет към всички земеделци е да бъдат упорити, да имат воля и да бъдат постоянни в своята работа.

„Защото в земеделието е така – година откара, година докара. Има нелеки години, в които губим всичко, но пък има и години, които ни носят добра реколта. Нека гледат на всяка криза като на възможност. Разбира се, че не става въпрос само за труд, воля и усилия, трябва и финансиране“, допълва властелинът на черешите от село Беласица.