Кой разпъна чадъра над Ася Панджерова и защо новата власт се опита да пробута в просветното министерство човек с тежко досие, докато медиите на TopPresa.com не спряха да питат за истинските господари на Банско и Рожен?

ЕТО ЗАЩО ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРКАТА ОТ БАНСКО БЕШЕ ОТСТРАНЕНА: СХЕМАТА „ЕРАЗЪМ“, ХОТЕЛСКИТЕ МИЛИОНИ И СКРИТИТЕ ПЛЕТЕНИЦИ НА ВЛАСТТА! САМО В ТОП ПРЕСА!

Когато в понеделник името на Ася Панджерова се появи в списъка на новите заместник-министри на образованието, малцина в София подозираха, че това ще е най-краткият политически танц в най-новата ни история. Само четири дни по-късно дамата, която трябваше да реформира българското образование, си тръгна „по собствено желание“, оставяйки след себе си миризма на изгорели европейски фондове и скандални назначения. Но ние от TopPresa.com знаем, че в политиката „собствено желание“ е просто евтин код за паническо бягство, преди бомбата да е избухнала в лицето на целия Министерски съвет. Истината за Ася Панджерова не започва от жълтите павета, а от коридорите на Центъра за развитие на човешките ресурси и луксозните апартаменти в Банско, където се коват истинските интереси на българския преход. Случаят е класически пример за това как един държавен служител може да превърне европейската солидарност в семейна касичка, докато държавата плаща сметката за неговите „грешки“.

Всичко започва още през 2017 и 2018 година, когато Панджерова, в качеството си на оценител по програма „Еразъм+“, решава, че кръвта и бракът са по-силни от етичния кодекс на държавния служител. По данни, които изплуваха отново и които администрацията удобно беше забравила, тя е насочила стотици хиляди евро към фирми, пряко свързани с нейния бъдещ съпруг Димитър Кръстев. Става дума за мащабна схема с проекти за над 1.6 милиона евро, преминали през дружества като „London Mobility Company“ и „European Strategic Partnership“. Тези фирми, регистрирани в Лондон, са били използвани като параван за източване на средства, предназначени за младежка мобилност и образование. Но вместо младежите да пътуват, парите са пътували към сметки, които по-късно се инвестират в хотелиерския бизнес на фамилията. Самият факт, че Панджерова е оценявала проекти на собствения си докторант и бъдещ съпруг, е толкова драстичен конфликт на интереси, че дори в Брюксел са останали вцепенени.

Скандалът обаче има и друго лице – това на репресията. Когато честни служители в Министерството на образованието и Центъра за развитие на човешките ресурси откриват нарушенията и подават сигнали, те биват пометени от системата. Вместо Панджерова да бъде изправена пред съда, тези, които са я разобличили, са уволнени под претекст на „структурни промени“. Това е дълбоката държава в действие – когато нарушителят не просто се измъква, а наказва тези, които са дръзнали да спазят закона. Панджерова дори отива по-нататък, завеждайки серия от дела за клевета срещу медии като „Капитал“ и „Сега“, опитвайки се да запуши устата на истината. Но българският съд, макар и често критикуван, в случая е категоричен – клевета няма. Журналистите са си свършили работата, а фактите за конфликта на интереси са неоспорими. Въпреки това, новата власт реши, че именно този човек е подходящ да заеме поста заместник-министър. Как е възможно човек, който е загубил дела срещу медии и чиито действия са коствали на държавния бюджет стотици хиляди евро финансови корекции от ЕК, да бъде лансиран за висок пост?

Тук стигаме до връзката с Банско, която е публична тайна в региона. Семейството на Панджерова и Кръстев управлява значителен бизнес в сферата на туризма. Фирмата „Хотелс енд дриймс“ и портфолиото от луксозни обекти като апартхотел „Лъки Банско Спа и релакс“ не са просто частна собственост, те са база за политическо влияние. Не е случайно, че предизборната кампания на „Прогресивна България“ в Благоевград се провежда именно в тези хотели. Връзката между икономическата мощ на хотелиерското лоби в Банско и политическите амбиции на Панджерова е очевидна. Тя е била поставена на последно място в листата, вероятно като „скрита лимонка“, която да осигури логистична и финансова подкрепа. От фейсбук страницата на семейния хотел става ясно, че именно там Панджерова, заедно със свои съмишленици, е провеждала работни срещи с представители на туристическия сектор в Банско. Тези 858 преференции, които е получила, може да изглеждат малко, но зад тях стоят интереси, които се измерват в милиони. Когато министър Георги Вълчев обяви проверката, той вероятно вече е знаел резултата, но му трябваше време, за да подготви почвата за нейната оставка.

Въпросът, който в TopPresa.com не спираме да задаваме, е кой е истинският архитект на това назначение? Дали това не е поредният случай, в който образованието се превръща в разменна монета за икономически услуги? Докато Панджерова се представя за доцент и учен с дисертация за факторинга в хотелиерството, реалността показва един мениджър на проекти, който знае как да заобикаля правилата. Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и одитният орган на Министерството на финансите отдавна са се произнесли, че проектите не е следвало да бъдат финансирани. Парите са върнати на ЕК, но те не са върнати от Панджерова или нейните близки, а от джоба на българския данъкоплатец. Това е върховният цинизъм – да те назначат за заместник-министър на ведомство, което си източил индиректно.

Хипотезите за нейното отстраняване са няколко и всичките са неприятни за правителството. Едната е, че кабинетът е бил подведен от нейните покровители в Благоевград и Банско, които са представили биографията ѝ в розова светлина. Другата, по-вероятна хипотеза е, че назначението е било планиран ход за овладяване на финансовите потоци в образованието, но бързата реакция на медиите и обществото е осуетила плана. В момента, в който скандалът стана национален, Панджерова се превърна в токсичен актив. Нейното оставане би означавало правителството да признае, че подкрепя „SLAPP“ делата срещу журналисти и че конфликтът на интереси е официална политика. Оставката ѝ не е акт на морал, а акт на оцеляване за тези над нея.

Случаят с „жената от Банско“ е симптом за по-дълбока болест в кадруването на новата власт. Колко още такива фигури с висящи дела и скандално минало са скрити по вторите и третите етажи на властта? Докато Ася Панджерова се връща към своите хотели и академични занимания в УНСС, горчивият вкус от това, че тя изобщо е била допусната до върховете на държавата, остава. Държавната администрация явно страда от амнезия, щом докладът за вътрешната проверка в ЦРЧР е потънал в чекмеджетата, докато не се наложи медиите да го извадят отново. Ние от TopPresa.com ще продължим да следим дали бюджетът ще си получи обратно парите от фирмите на нейните близки, или поредният скандал ще бъде „заметен под килима“ с една бърза оставка. Защото Банско може и да е далеч от София, но схемите за милиони винаги намират път към жълтите павета. Истината е, че Панджерова не си тръгна заради морал, а защото беше разкрита. А в България, за съжаление, това е единствената причина някой да напусне властта. Новата власт трябва да разбере, че времето на скритите назначения е отминало и че всеки опит да се превърне държавата в семеен хотел ще среща отпор. Случаят Панджерова е предупреждение – към министрите, към партиите и към всички онези, които мислят, че Банско е държава в държавата. Борбата за прозрачност тепърва започва, а името на Ася Панджерова ще остане в историята като символ на кадровия провал и на една овладяна държава, която се опитва да се освободи от своите сенки. Какво ще се случи с проверката на министър Вълчев? Вероятно тя ще приключи с „няма нарушения“, след като обектът на проверката вече не е в министерството. Но за гражданите проверката вече е приключила и оценката е слаб две – за властта, за морала и за бъдещето на образованието ни.

Всички факти и обстоятелства в настоящия материал са базирани на публично достъпни данни и влезли в сила съдебни решения, потвърдени в коментар пред медиите от водещия правозащитник адвокат Александър Кашъмов.

Leave a Comment

Your email address will not be published.

Start typing and press Enter to search