МИСТЕРИЯТА НА „МИНУС ПОЛОВИН МИЛИОН“: КАК РИОСВ-БЛАГОЕВГРАД СТОПИ ПРИХОДИТЕ СИ И ОЦЕЛЯ НА ДЪРЖАВНА ИНФУЗИЯ

Годишният отчет за касовото изпълнение на бюджета на РИОСВ-Благоевград за 2025 година не е просто суха таблица с цифри, а истинско финансово криминале, което чака своите разследващи органи. На пръв поглед всичко изглежда подредено, но под повърхността прозира стряскаща аномалия, която би накарала всеки одитор да повдигне вежди. В сърцето на този счетоводен лабиринт зее огромна дупка от близо 540 хиляди лева под формата на „отрицателни неданъчни приходи“. В света на нормалната икономика приходите са нещо, което влиза в хазната, но в благоевградската екоинспекция те магически изтичат навън. Този счетоводен абсурд повдига въпроса: как е възможно институция, създадена да събира такси и да налага санкции, да отчете приход от минус половин милион лева? Дали става дума за масивни корекции на стари грешки, за принудително връщане на средства по европейски проекти или за съдебни решения, които са изпразнили сметките на инспекцията – това са отговорите, които ръководството в лицето на Снежина Кръстева-Якимова дължи на обществото. Когато една администрация отчете отрицателен приход, това не е просто статистика, това е червена лампа за институционален колапс или за скрито финансово бедствие, замитано под килима на „бюджетните корекции“.

Още по-впечатляващ е механизмът, по който тази финансова пропаст бива запълнена. Докато собствените приходи на инспекцията се сриват в територията на отрицателните стойности, държавната машина се задейства с пълна сила, за да „спаси положението“. Трансферите от централния бюджет набъбват до главозамайващите 2.38 милиона лева, превишавайки първоначалния план с над половин милион. Връзката е толкова очевидна, че боде очите – държавата налива точно толкова пари, колкото са изчезнали от графата „приходи“, за да може бюджетът в края на годината магически да се балансира до нула. Това не е планиране, това е реанимация на една нефункционална структура, която не може да покрие дори собственото си съществуване. Кой е разпоредил тези преводи и на какво правно основание са раздавани тези допълнителни финансови инжекции в движение? Ако приходите са „пропаднали“, това означава ли, че контролната дейност на РИОСВ е била фиктивна, или че екоинспекцията е станала заложник на грешни административни решения, за които сега данъкоплатецът плаща сметката?

На фона на тези милионни рокади, ефикасността на институцията изглежда направо обидна. При бюджет от близо 2 милиона лева, РИОСВ-Благоевград е успяла да събере скромните 8 566 лева от глоби и санкции. Това е сума, която едва ли покрива разходите за гориво на инспекторите, камо ли да служи като дисциплиниращ фактор за големите замърсители в региона. Парадоксът става пълен, когато погледнем структурата на разходите: цели 85% от парите отиват за заплати и осигуровки на персонала. Превърната в скъпоплатена машина за заплати, инспекцията харчи 1.66 милиона лева за своите служители, докато реалният ефект от тяхната дейност – наказателните постановления – е пренебрежимо малък. Тук въпросът за ефективността удря право в целта: защо ни е администрация, която консумира милиони за възнаграждения, а генерира стотинки като санкционен ефект? Дали това не е поредното убежище за чиновници, които просто „усвояват“ държавния бюджет, докато екологията в Югозападна България остава на заден план?

Всичко това се случва под подписа на едни и същи лица, където главният счетоводител сам проверява това, което е изготвил. Когато една институция се капсулира в такава финансова непрозрачност, единственият инструмент за истината остава натискът чрез Закона за достъп до обществена информация. РИОСВ-Благоевград трябва да обясни не само защо бюджетът им е на „командно дишане“, но и кога за последно са извършили реална инвестиция, която не е свързана с техните собствени заплати. Инвестициите в нефинансови активи са символични, което само потвърждава диагнозата – това е структура, която работи, за да се самоиздържа, а не за да пази природата. Време е за отговори, защото цифрите не лъжат – те просто показват колко скъпо ни струва един бюджетен мираж.

Още три пласта от финансовия отчет на РИОСВ-Благоевград остават в сянка, но те са не по-малко скандални от липсващия половин милион. Първият е свързан с хирургическата прецизност в разходите за „други възнаграждения и плащания за персонала“, където отчетената сума съвпада до последния лев с годишния план – точно 111 285 лева. В света на реалната икономика такова съвпадение е статистическа невъзможност, освен ако не става дума за изкуствено „нагласяне“ на цифрите в края на декември. Това поражда обосновани съмнения, че парите са раздадени като бонуси или ДМС (допълнително материално стимулиране) само за да бъде изчерпан бюджетът до дупка, вместо неизползваните средства да бъдат върнати в държавната хазна. Когато една администрация усвоява средствата си със 100-процентова точност, това обикновено е сигнал за липса на пестеливост и за приоритетно „обгрижване“ на вътрешния кръг, вместо за реална оптимизация на разходите.

Вторият аспект е пълната капитулация на капиталовата програма. На фона на милионите за заплати, инспекцията е отделила символични трохи за придобиване на активи, което разкрива институция в технологичен застой. Как точно се очаква от инспекторите да извършват модерен екологичен мониторинг, да засичат фини прахови частици или замърсяване на водите, когато почти всяка стотинка отива за осигуровки и чиновнически надбавки? Тази диспропорция показва, че РИОСВ-Благоевград е деградирала до чисто регистраторска служба, която поддържа административен живот, но няма ресурс за реална модернизация или за закупуване на съвременна техника за полева работа. Липсата на инвестиции в техника е най-сигурният знак, че контролът върху големите индустриални замърсители е по-скоро на хартия, отколкото на терен.

Третият, и може би най-дълбок проблем, е системният провал в планирането на неданъчните приходи, които по план е трябвало да бъдат положителна величина, а завършват с катастрофален нетен резултат от минус 428 584 лева за целия раздел. Тук не говорим за малко разминаване, а за цялостен срив на финансовата прогноза на инспекцията. Това означава, че или юридическият отдел на РИОСВ губи масово дела срещу нарушители, което води до връщане на глоби и плащане на огромни разноски, или инспекцията е станала обект на финансова корекция заради административни нарушения при управление на средства. Когато „прогнозата“ се разминава с реалността с близо половин милион лева в отрицателна посока, това е признание за управленска некомпетентност, която в частния сектор би довела до незабавни оставки, но в благоевградската екоинспекция просто се „занулява“ с поредния превод от Министерството на финансите.