Какво пада от самолетите над кварталите край летищата

Замърсяване, което не се вижда, но стига дълбоко в белите дробове

Животът близо до летище носи риск, който дълго оставаше в сянката на по-очевидните проблеми — шума, трафика и миризмата на гориво. Ново изследване край летището в Цюрих показва по-конкретна картина: при излитане и кацане самолетите могат да изпращат към земята резки облаци от ултрафини частици, а в част от тях учените са открили и следи от смазочно масло, пишат от Meteo Balkans.

Измерванията са направени от екип на Института „Пол Шерер“ в Швейцария. Учените са поставили апаратура на около километър по посока на вятъра от най-натоварената писта на летището в Цюрих и са следили въздуха през зимата на 2022 г. и лятото на 2024 г. Разликата спрямо много по-стари проучвания е важна: частиците не са събирани за среднодневна оценка, а са анализирани почти в реално време — веднага след преминаване на самолет.

Какво точно са засекли учените?

Става дума за ултрафини частици с размер под 100 нанометра. Те са много по-малки от познатите фини прахови частици PM2.5 и PM10, поради което масата им може да изглежда сравнително ниска, но броят им във въздуха да е огромен. Това е разликата, която прави темата неудобна за подценяване.

Това не означава автоматично, че въздухът край летището е „по-мръсен“ по всички показатели от градския въздух. В градовете има повече по-едри частици от автомобили, отопление и индустрия. Но край летището проблемът е друг: броят на много дребните частици може да скочи рязко за кратко време. А именно размерът определя докъде могат да проникнат при вдишване.

Защо тези частици са проблем?

Ултрафините частици могат да достигат по-дълбоко в белите дробове от по-едрите замърсители. Затова темата засяга не само служителите на летищата, а и хората в близките жилищни райони, особено когато пистите, подходите за кацане и посоката на вятъра насочват въздушния поток към кварталите.

В случая с Цюрих учените са установили, че при всяко прелитане на самолет над измервателната станция на височина около 80–100 метра концентрацията на ултрафини частици рязко се увеличава. Обяснението е физика, не мистерия: след крилата възниква низходящ въздушен поток, който избутва отработените газове от турбините надолу към земята. Над около 300 метра тези пикове вече не се засичат толкова ясно, защото частиците се разсейват по-бързо.

Новото: следи от смазочно масло

Най-интересната част от изследването не е самото наличие на ултрафини частици. Такива концентрации вече са откривани и край други европейски летища, включително Амстердам и Франкфурт. Новото е, че швейцарският екип е успял да засече в реално време и следи от смазочно масло, прилепнало към част от тези частици.

Това е важен детайл, защото потенциалният ефект от вдишването на такива съединения дълбоко в белите дробове все още не е напълно изяснен. Според учените не всички самолети изглежда отделят такива емисии, което насочва вниманието към типа двигател, техническото състояние или поддръжката.

Кога замърсяването е най-силно?

Пиковете са били по-ясно изразени при кацане, отколкото при излитане. При излитане те са се появявали силно най-вече когато вятърът е пренасял облака от частици от пистата към измервателната станция. Оказва се, че вятърът не просто разнася замърсяването, а може да определи кой квартал реално го получава.

Интересен детайл е, че при по-силен вятър броят на измерените малки частици е бил по-висок. При слаб вятър частиците по-лесно се слепват в по-големи клъстери, което променя начина, по който се отчитат от апаратурата.

Защо самолетите произвеждат толкова дребни частици?

Авиационните двигатели са оптимизирани за работа на голяма височина, а не за режимите на земята около пистата. При излитане, кацане, рулиране и работа на ниска мощност горенето може да е по-непълно, което увеличава отделянето на частици. Самите ултрафини частици са смес от сажди и летливи сулфатни съединения, образувани при изгарянето на горивото и охлаждането на изгорелите газове.

Другият проблем е сярата в авиационното гориво. Според учените керосинът остава сред транспортните горива, за които няма толкова строги ограничения за съдържание на сяра. А колкото повече сяра има в горивото, толкова повече летливи замърсители могат да се образуват.

Какво може да се направи?

Една от най-преките мерки е използването на керосин с ниско съдържание на сяра. Друга възможност е самолетите да бъдат придвижвани по-често с електрически влекачи между пистата, стоянката и терминала, вместо двигателите им да работят на ниска мощност. Това би намалило изгарянето на гориво в режим, при който емисиите са по-проблемни.

На летището в Цюрих вече е забранена употребата на спомагателните бордови агрегати за производство на електричество след спиране на двигателите на гейта. Вместо това самолетите трябва да използват електрозахранването на летището. В по-дългосрочен план устойчивите авиационни горива също могат да намалят проблема, тъй като не съдържат сяра и имат по-малко прекурсори на сажди.

Изводът от Цюрих е конкретен: близостта до летище не означава само шум над главата. При определени условия тя може да означава и кратки, но много силни пикове на ултрафини частици във въздуха — невидими, бързи и пряко зависими от самолета, височината, пистата и вятъра.

blitz.bg