Цяла Северна Гърция в момента преживява истински ренесанс на традиционните вкусове, като центърът на това движение се оказва районът на Драма. Местните таверни в Като Неврокопи и околните села са превзети от новата вълна занаятчийско ципуро, което измества големите индустриални марки от масите. Хитът на сезона е напитката на производители като Димитрис Харискос, които залагат на висококачествени винени сортове и ръчна дестилация, превръщайки обикновеното питие в бутиково преживяване. Клиентите вече не търсят просто алкохол, а характер, аромат на грозде и история, скрита зад елегантен етикет. Този феномен не е случаен, а е плод на гръцката гъвкавост, която позволява на малкия производител да излезе на светло, да сложи своето име върху бутилката и да я предложи гордо в местното заведение. В Като Неврокопи ципурото се е превърнало в символ на местен патриотизъм, където всяка чаша носи отпечатъка на специфичния тероар на Драма.
В България ситуацията е коренно различна и често е повод за горчиви сравнения сред производителите. Основната причина, поради която у нас е почти невъзможно малък стопанин да продава своята ракия със собствен етикет в ресторантите, се крие в тежката законова уредба и изискванията за данъчен склад. Българското законодателство поставя изключително високи административни и финансови бариери, които са посилни само за големи индустриални предприятия. Докато в Гърция държавата е намерила механизъм да легализира традицията чрез облекчен режим за малките обеми, в България „домашната“ ракия е законово заклещена между пълната анонимност на сивия сектор и непосилните изисквания за лицензиране. Това лишава българските заведения от възможността да предлагат уникални местни продукти с доказан произход, оставяйки пазара в ръцете на големите заводи. Разликата е в подхода – Гърция е превърнала дестилацията в легален туризъм и национално богатство, докато в България тя все още се възприема по-скоро като административен проблем, отколкото като икономическа възможност за селските райони.
