Слънчево заграбване: Как офшорни интереси сложиха край на спокойствието в село Старчево

Слънчево заграбване: Как офшорни интереси и лозя „на хартия“ сложиха край на спокойствието в село Старчево

Кипърски схеми и пощенски кутии в София – разследване на Топ Преса за „инвеститора“, който издига 52 000 панела върху апортни вноски и обещания

Когато тишината на едно китно българско село бъде нарушена от сянката на 52 хиляди соларни панела, е време да се запитаме кой всъщност стои зад мегаломанските проекти за „зелена енергия“.В село Старчево ще се гради мащабната фотоволтаична инсталация, която буквално надвисва над праговете на хората, не е просто бизнес новина. Това е разказ за странни съвпадения и инвеститори, които изглеждат по-стабилни на хартия, отколкото в банковите си сметки. Нашата експертиза в Топ Преса ни позволява да погледнем отвъд сухите факти и да разнищим една схема, в която лозя се превръщат в капитал, а мащабни енергийни мощности се планират от апартаменти в крайни столични квартали. Тезата ни е ясна: под паравана на екологичната устойчивост се прокарва проект, който носи всички белези на корпоративно превземане на местни ресурси, дълбоко скрито зад кипърски пощенски кутии.

Портретът на инвеститора „Тринити инвест мениджмънт“ ООД е повече от озадачаващ. Когато една фирма е регистрирана в апартамент на петия етаж в столичния квартал „Лагера“ и се окаже, че нейният основен капитал не са реални пари за инвестиции, а непарична вноска – апорт на 44 декара лозе в същото това село Старчево – всяка червена лампа трябва да светне. Тук не виждаме мощен енергиен консорциум с история, а юридическо лице, чиято финансова тежест е „земя срещу земя“. Това е класически механизъм за създаване на структура, чиято цел е да придобие разрешителните, за да ги препродаде по-късно на реални играчи с огромна печалба. Експертизата на Топ Преса сочи, че подобни „проекти на хартия“ често оставят след себе си недовършени обекти, докато посредниците прибират комисионните. Връзката с кипърското дружество „Джи Пи Ти Енерджи Груп“ само довършва тази картина, скривайки действителните собственици в офшорна юрисдикция, където следите на парите изчезват.

Техническите параметри на проекта също будят сериозно недоумение. Да поставиш 52 200 панела на едва 100-130 метра от домовете на хората е решение, което граничи с абсурда. Обещанията, че конструкциите ще са високи и под тях ще минават животни, звучат като евтин пиар трик. Всеки, който разбира от енергетика, знае, че обект с мощност 30 MW е зона с високо напрежение, която задължително се огражда и охранява със строги мерки за сигурност. Идеята за паша на животни под соларните панели е илюзия, целяща да маскира факта, че теренът ще бъде напълно затворен за местната общност. Огромното количество метал и стъкло ще промени микроклимата, създавайки топлинен ефект, а твърденията за охлаждане чрез тревно покритие под панелите са меко казано оптимистични за суровите климатични условия в този край на страната.

Не по-малко интересен е финансовият аспект на сделката. Инвестиционното намерение предвижда изграждането на мобилна подстанция, в която няма да работят хора, и присъединяване към мрежата, което ще бъде предмет на „друг проект“. Това разпокъсване на инвестицията е типичен белег за търсене на купувач „на парче“. Фактът, че са платени едва 10% от предвидената сума за правото на строеж, засилва подозренията, че фирмата на Юлиян Личев няма реалния ресурс да довърши проекта докрай. Когато един „крупен инвеститор“ оперира от жилищен блок и залага лозе, за да вдигне централа за милиони, въпросът за гаранциите става централен.

Екологичният риск също е оставен на заден план чрез ловки юридически ходове. Сдружение за дивата природа „Балкани“ вече сигнализира за потенциалните вреди върху флората и фауната в местността „Пещерата“, но гласът им бе заглушен от съдебни процедури и административни становища за липса на нужда от екологична оценка. Ние от Топ Преса питаме: как е възможно проект от такъв мащаб – 300 декара индустриална площ – да бъде обявен за безобиден за околната среда?

Накрая остава горчивият вкус от местните зависимости и роднинските връзки, които често се оказват „двигателят“ на подобни инвестиции. Споменаването на братовчедки и общински съветници в контекста на собствеността на фирмата е онази брънка от веригата, която обяснява защо проектът се движи с такава лекота. Ние от Топ Преса ще продължим да следим всяка стъпка на „Тринити инвест мениджмънт“, защото вярваме, че енергийната независимост на страната не трябва да се превръща в параван за офшорно обогатяване за сметка на българските села. Борбата тук е срещу сивия сектор, който се опитва да приватизира слънцето и земята ни под прикритието на „зеленото“ бъдеще.