В политическия живот на България често сме свидетели на пламенни речи и законодателни инициативи, които изгасват точно толкова бързо, колкото са били запалени. Преходът от политическа истерия към реални държавнически действия обаче маркира нов етап в развитието на институциите. Ярък пример за това е скорошната промяна в режима на охрана на ключови политически фигури като Бойко Борисов и Делян Пеевски – решение, което предизвика вълна от коментари за същността на властта и сигурността.
Народният представител Стоян Тричков обобщи ситуацията в профила си във фейсбук с думи, които отекват като политическа диагноза: „Някои възторжено представяни законопроекти и временни комисии скоропостижно се оказаха и ще продължат да се оказват с отпаднала необходимост. А превъзбудените вносители на истерия и внушения ще изглеждат все по-нищожни. Защото вече има държава.“
Премахването на специализираната охрана за политически лидери не бива да се разглежда просто като административен акт, а като демонстрация на увереност от страна на правоприлагащите органи. Когато държавата функционира професионално, сигурността се базира на реални оценки на риска, а не на политически престиж или символика на недосегаемост.
Този акт слага край на ерата, в която присъствието на държавни гардове се възприемаше като задължителен атрибут на властта. Вместо това се налага принципът, че никой не стои над общите правила. Отпадането на „необходимостта“ от засилени мерки за сигурност е индиректно признание, че обществената среда се нормализира и институциите поемат своята отговорност без излишна показност.
Тричков подчертава една важна тенденция – маргинализирането на онези политически субекти, които изграждат кариерите си върху отрицанието и създаването на изкуствено напрежение. Когато реалните реформи започнат да се случват по законов път, „вносителите на истерия“ губят своята трибуна.
„Вече има държава“ е израз на амбицията за връщане към меритокрацията и реда. Това означава, че фокусът се измества от личностните нападки към ефективността на законите. Професионалният прочит на ситуацията изисква да признаем, че стабилността на една държава се измерва със способността ѝ да взема непопулярни или смели решения, които защитават обществения интерес, без да се влияят от моментната политическа конюнктура.
В крайна сметка, събитията около охраната на Борисов и Пеевски са лакмус за това дали България е готова да затвори страницата на прехода и да премине към период на предвидимост. Ако думите на Тричков се превърнат в трайна тенденция, то „държавата“ няма да бъде просто лозунг, а функционираща реалност за всички граждани.
