ВНИМАНИЕ! Продават фалшив кашкавал с калиата в магазините

В някои предприятия използват технология за топено сирене вместо зреене

На етикета трябва да е написано

Фалшив кашкавал, направен с използването на вносна калиата, продават в магазините. Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) иска да бъде прекратена практиката за заблуждаване на потребителите. “Нямаме за цел да спрем производството на млечни продукти с калиата. Идеята е да стане ясно, че млечният продукт с калиата не е кашкавал и да не може да бъде представян за кашкавал. Т. е. потребителят да знае, че двата продукта са различни и да избере какво да купи – кашкавал или млечен продукт с калиата”, отговориха от БАБХ на поставени от “Труд news” въпроси.

Калиата е млечен полуфабрикат, произвеждан в различни европейски държави. При неговото производство млякото преминава през процесите на топлинна обработка, подсирване и последваща обработка на сиренината. В технологията на калиатата не са включени процесите на чедъризация и изпарване, които са характерни за кашкавала, обясняват от БАБХ.

Кашкавалът е вид твърдо жълто сирене, характерно за България. Съгласно Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти наименованието “кашкавал” се използва за вид твърдо сирене, преминало процес на зреене, получено от мляко с добавка на стартерна култура, подсирено с млекокоагулиращ ензим, получило необходимата технологична обработка, претърпяло процес на чедъризация и изпарване, омесване, осоляване и формоване на сирената маса. Накратко, калиата е млечен полуфабрикат, но не е кашкавал, защото се произвежда по технология, различна от тази на кашкавала, посочват от БАБХ.

Калиата е известна още като суха моцарела и се внася от чужбина, обясняват експерти. Това обаче не е отразено на етикета на фалшивия кашкавал. Имитиращият продукт не е опасен за здравето на потребителите, но ги подвежда. Себестойността при производството на кашкавал с калиата е много по-ниска от тази при производството на истински кашкавал, но цените в магазините на двата продукта често не се различават. По този начин хората не могат да направят своя информиран избор и да различат истинския от имитиращия продукт.

Традиционният български кашкавал се прави от сурово краве, овче или биволско мляко. След неговото подсирване и отцеждане от суроватката, се пропарва и омесва в топъл солен разтвор. Оформят се различни пити, след 4-5 дни се опакова и се оставя да зрее 45-60 дни. След този период е готов за продаване. Другият вид “кашкавал” се прави по съвсем друга технология. Прави се от вносна калиата в замразено състояние. След размразяване на този продукт, той се топи в специални топилки за т. нар. сухо парене. Прибавя се масло или друга мазнина, дори палмова мазнина, специални емулгаторни соли, вода и всичко това се топи на висока температура, както се прави топено сирене. След това готовата маса се разлива в различни форми. Като формите изстинат и се втвърдят, се опаковат. Няма процес на зреене, а готовият продукт веднага може да се продава. В технологично отношение има съществена разлика. Затова на етикетите е добре освен да бъде посочено дали е използвана калиата, да пише дали е добавяна и палмова мазнина.

Добре е да се предвидят законодателни норми за производство на национален продукт кашкавал, произведен от сурово мляко, като производственият процес да протича на територията на България, без използването на междинни продукти (калиата), посочват от БАБХ в отговор на въпросите на “Труд news”. По този начин ще се защитят вкусът и качеството на млечния продукт, произвеждан от векове в страната ни под обичайното наименование “кашкавал”, без да се въвеждат в заблуждение крайните потребители по отношение на характеристиките на храната – естество, същност, свойства, допълват от агенцията по храните.

Затегнаха контрола при внос на млечни продукти

Ползват сухо мляко за повишаване съдържанието на протеин

Засилен е контролът при внос на сурово мляко, млечен концентрат, сухо мляко, суроватка на прах и масло

Позволено е добавянето на 20%

При производство на млечни продукти се използва сурово мляко – не по-малко от 80 на сто от вложените суровини и до 20 на сто добавено възстановено сухо мляко, концентрирано мляко, млечен протеин. Това е записано в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти.
Сухото мляко се използва с технологична цел за нормализиране на маслеността и увеличаване на съдържанието на протеини в суровото мляко до желаните нива, предвид завишените предпочитания на консуматорите към високо протеинови храни, гласят отговорите на БАБХ на поставените от “Труд new” въпроси.
Предвид факта, че сухото мляко е млечен продукт по своята същност, на този етап не се предвижда забрана за използването му, допълват от БАБХ. Използването на сухо мляко в млечни продукти е разрешено и няма нужда да бъде забранявано, когато качеството му отговаря на стандартите. Задължително е обаче на етикетите на продуктите със сухо мляко изрично да бъде записано, че в тях има сухо мляко, заявяват от БАБХ. Потребителят трябва да има възможност да взема информирано решение какво да купи. “По същата причина искаме ясното разграничаване на млечните продукти с калиата от истинския кашкавал. Пак поради тази причина въведохме задължението върху етикета на размразеното месо да се изписва датата на неговото първо замразяване – не е едно и също да си купите месо, заклано преди 5 или повече години и такова от преди няколко месеца например”, посочват от БАБХ.
Към момента със заповеди на изпълнителния директор на БАБХ д-р Ангел Мавровски се извършва засилен мониторинг на сурово мляко, млечен концентрат, сухо мляко, суроватка на прах и масло с произход ЕС и трети държави. Целта е да сме сигурни, че тези вносни продукти отговарят на съответните стандарти, заявяват от БАБХ.

Отклонение при сухото вещество и водата

Хванаха сирене без никаква мазнина

От БАБХ правят проверки както в магазините, така и в предприятията за производство на млечни продукти

Следят за написаното на етикета

Сирене, в което не е намерена никаква мазнина, е установила една от проверките на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) през тази година. В други три проби от млечни продукти в рамките на контролните действия на БАБХ са установени отклонения по физикохимични показатели (масленост в сухото вещество, водно съдържание и киселинност) спрямо изискванията на законодателството.
Контролът на предлаганите млечни продукти на пазара е основен приоритет на БАБХ. Агенцията извършва планов контрол съгласно оценката на риска в млекопреработвателните предприятия, в обектите за търговия и заведенията за обществено хранене, посочиха от БАБХ в отговор на въпросите на “Труд news”. Освен плановия контрол, в тези обекти се извършват тематични проверки и проверки по сигнали на граждани и бизнес оператори за спазване изискванията на законодателството в областта на храните.
Лабораторният контрол на млечните продукти е целенасочен и систематичен. В рамките на програмата се вземат проби от млечни продукти както от предприятия, така и от търговската мрежа. Пробите се изпитват за съответствие с физикохимичните показатели и за наличие на немлечни мазнини. Част от пробите, които се вземат от търговска мрежа, са с участието на браншовите организации на млекопреработвателите, сдружение “За достъпна и качествена храна”, Комисия за защита на потребителите и “Активни потребители”.
При извършвания официален контрол в млекопреработвателните предприятия и в тези, произвеждащи имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, се осъществява както физическа, така и документална проверка за съответствието на технологичната документация на храната с реално произвеждания продукт. При проверките се следи и за правилното наименование на продуктите, изискванията към състава им, тяхното етикетиране и информирането на потребителите за вида на използваната суровина, посочват от БАБХ.

Използват помощ от ЕК

БАБХ затяга контрола на ГКПП „Капитан Андреево“

БАБХ затяга контрола на ГКПП “Капитан Андреево”

Ще помагат чуждестранни експерти

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ще засили ветеринарномедицинския и фитосанитарния контрол на ГКПП “Капитан Андреево” със съдействие от Европейската комисия (ЕК). Очаква се експерти от други държави членки да подпомогнат работата на своите колеги на най-натоварения сухопътен граничен пункт в Европа чрез мониторинг на място, обмен на добри практики и съвместни обучения, обявиха от агенцията по храните.
Контролът на ГКПП “Капитан Андреево” не е само национален ангажимент, а критичен елемент от сигурността на целия вътрешен пазар на ЕС, тъй като през него преминават животни, храни, фуражи и растения, които след това се разпространяват във всички държави членки.
Според изпълнителния директор на БАБХ д-р Ангел Мавровски критични зони в контрола на ГКПП “Капитан Андреево” са опасността от нерегламентирано влияние, натиск или зависимост поради намесата на частни субекти в зоните за контрол, недостатъчния капацитет на помещенията за официален контрол по време на пикови периоди и проблеми с поддръжката на зоните за животни. Според БАБХ възможни бъдещи действия са осигуряване на собствена, защитена инфраструктура за официален контрол на границата, която не се управлява от икономически заинтересовани частни лица, а така също извършването на оценка на всички оперативни процеси и тяхното съответствие с европейските принципи за независимост и безпристрастност.