ЕКСКЛУЗИВНО В ТОП ПРЕСА: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАНАИР ИЛИ НАУКА? ЕКСПЕРТИ РАЗПАЛВАТ СКАНДАЛ ЗА ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА

Гръмките заглавия за „треска за находки“ и фиксацията върху липсващата глава на Херакъл в античния град край Петрич може и да пълнят новинарските емисии, но крият под повърхността си дълбоки методологически пропуски, които застрашават самото съществуване на обекта. Група утвърдени археолози и консерватори, които следят внимателно публичните изяви на екипа в Хераклея Синтика, излязоха с остра позиция, позовавайки се на официално изнесената в медиите информация за сезон 2026. Според тях археологията на обекта започва да прилича повече на индустриален добив на артефакти, отколкото на прецизна наука, а причината е ясна – политически натиск за бързи резултати и усвояване на бюджетни средства в рамките на броени месеци.

Най-голямото професионално опасение е свързано с т.нар. „приоритетно проучване“ на Храма на Херакъл с единствената цел да се намери главата на статуята, открита миналата година. В археологическата практика подобен подход се счита за недопустим, тъй като превръща разкопките в лов на трофеи. Когато вниманието е фокусирано върху един конкретен предмет, стратиграфските пластове – онези невидими за лаиците слоеве пръст, които разказват истинската история на града – често биват „препускани“ или пренебрегвани. Ако главата не бъде намерена, излиза, че сезонът е провал, което е пълен абсурд от научна гледна точка. Истинската наука не търси златни дръжки, а разбиране за живота на хората, което се крие в керамичните парчета, органичните останки и строителните нива, които невинаги изглеждат добре на снимка.

Друг критичен момент е финансовата нестабилност на обекта. Както става ясно, проучванията се крепят на два месеца държавна субсидия и още два месеца по проект на Община Петрич. Тази работа „на порции“ е пагубна за консервацията. Археологическите структури са като жив организъм – веднъж разкрити и изложени на кислород и влага, те започват да се рушат моментално. Подготовката за „трайно реставриране“ в рамките на такъв кратък прозорец често води до използването на съвременни хидравлични разтвори и бетонни замазки, които запечатват влагата в античните камъни и след няколко години ще доведат до тяхното пръсване. Вместо да пазим наследството, ние го превръщаме в декор за туристическо селфи, който няма да издържи на времето.

Ако трябва да преведем тези професионални опасения на езика на обикновения човек, нещата стоят така: представете си, че викат майстори да ремонтират покрива на старата ви наследствена къща, но им плащат само за две седмици работа. Те бързат, не гледат дали гредите са изгнили, а само търсят дали под някоя керемида няма скрито съкровище, за да се похвали кметът пред телевизиите. Накрая може и да намерят някоя стара монета, но къщата ще остане без стабилен покрив и след първата по-сериозна зима ще се срути. Точно това се случва в Хераклея Синтика – гони се сензацията, а се пренебрегва основата.

Когато учените чуят, че „приоритет е южната фасада заради главата на Херакъл“, те чуват: „ще копаем бързо, докато парите не са свършили“. Това е все едно хирург да ви каже, че ще претупа операцията, защото трябва да хване автобуса. Една антична стена, която е стояла под земята 2000 години, изисква месеци внимателно укрепване, а не ударно разчистване от 40 работници под зоркия поглед на камерите. Ние не искаме Хераклея Синтика да стане жертва на собствената си популярност. Дигиталните двойници и изложбите в Полша са лъскавата опаковка, но ако съдържанието вътре – самите зидове и колони – се разпада поради неправилно третиране, тези кодове няма да има към какво да ни водят след десет години.

В крайна сметка, археологията не е състезание по бързина. Тя е дълг към миналото. Настояваме за спиране на кампанията по „търсене на глави“ и преминаване към устойчив, дългосрочен план за консервация, който не зависи от това кога ще дойде следващият транш от общината или държавата. В противен случай ще останем с един голям „дигитален двойник“ на нещо, което вече не съществува в реалността.

П.П. Редакцията на „Топ Преса“ разполага с пълния списък от имена и научни титли на експертите, предоставили този анализ. В името на професионалната етика и за да се избегне излишен административен натиск върху колеги в активна кариера, имената им се пазят в редакционна тайна. Авторите на позицията декларират готовност за публичен дебат и официално излизане с имената си, в случай че институциите откажат да чуят аргументите им или ако започне конструктивна дискусия за промяна на модела на управление на обекта. Те подчертават, че залогът е оцеляването на автентичната история, а не личното его. Водени от своята професионална съвест, те вярват, че това е единственият път за спасението на Хераклея Синтика – всичко останало е „глас в пустиня“, който ще бъде заглушен от руините на времето.

Автор: Екип на Топ Преса