Институционален лабиринт в Хаджидимово: Кой допуска продължаването на спрян строеж в съседство с жилищна къща?

В Югозападна България строителният сектор често се оказва пресечна точка на частни инвестиционни интереси и обществения ред. Актуалният случай от град Хаджидимово, касаещ изграждането на склад за строителни материали на ул. „Илинден“, собственост на Ангел Шалев, поставя важни въпроси за това как функционира контролната система в държавата и къде точно се намира границата на правомощията между местната и държавната власт. Историята започва със сигнали от съседни имоти, които алармират за започнато строителство в непосредствена близост до жилищни сгради. При извършена проверка на място от специализираните звена на Община Хаджидимово, администрацията реагира своевременно. В официален отговор, подписан от кмета Людмил Терзиев, се потвърждава, че е констатирано изграждането на бетонова стена с колони, разположена на по-малко от задължителното отстояние от три метра от имотната граница. Важно е да се отбележи, че общината е предприела предвидените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) мерки, като официално е обявила, че строителните и монтажни работи са спрени. От документите става ясно, че местната власт е идентифицирала нарушението и е поставила административна бариера пред продължаването на обекта в този му вид.

Според правния анализ на експертите, консултиращи „Топ Преса“, действията на Община Хаджидимово до този момент изглеждат изчерпателни в рамките на нейните преки компетенции. Общината е извършила проверка, констатирала е несъответствието с плана и е издала разпореждане за спиране. Тук обаче възниква сложният юридически въпрос кой упражнява крайния надзор, когато казусът прерасне в продължителна административна преписка. Въпреки че ЗУТ в своя член 223 възлага контрола на строежите от ниските категории на кметовете, законът също така предвижда йерархичен контрол. Общината, в ролята си на първа инстанция, е задвижила механизма и оттук насетне топката преминава в полето на Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Благоевград.

В кореспонденцията между институциите се забелязва интересна динамика. РДНСК Благоевград настоява за още по-активни действия от страна на кмета, позовавайки се на членове 224а и 225а от ЗУТ, касаещи спирането и премахването на незаконни строежи. Юридическият прочит обаче сочи, че РДНСК не е просто наблюдател. Като орган на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ДНСК притежава методически и контролни функции над общинските администрации. Ако един строеж продължава въпреки заповедта за спиране – както твърдят подателите на сигнала чрез предоставения снимков материал – това вече е въпрос на контрол по изпълнението на административните актове от страна на висшестоящия орган. В последното си писмо РДНСК Благоевград напомня за възможността от образуване на административнонаказателно производство срещу длъжностни лица, което показва, че държавната структура е запозната с казуса в детайли. Въпросът, който гражданите задават, е защо при наличието на такава сериозна кореспонденция, на терен ситуацията остава непроменена.

За по-добро разбиране на ситуацията трябва да цитираме член 225а, алинея 1 от ЗУТ, който гласи, че кметът на общината издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла на закона. Същевременно член 153 регулира срока и валидността на разрешенията за строителство. Ако един обект се строи без съответните строителни книжа, той автоматично попада в графата за незаконно строителство. Обективният поглед върху документите показва, че Община Хаджидимово е положила необходимите усилия да легитимира спирането на обекта. Фактът, че преписката се намира в РДНСК, е доказателство, че казусът е излязъл извън местното ниво и е станал обект на държавно внимание. Сега вниманието на обществеността е насочено към Благоевград. Дали РДНСК ще се задоволи само с изпращането на напомнителни писма, или ще приложи цялата строгост на закона, за да гарантира, че заповедите за спиране не са просто хартия, а реално действащи актове? „Топ Преса“ ще продължи да следи дали институциите ще намерят синхрон в действията си или казусът ще потъне в лабиринта на административното прехвърляне на отговорност.