Златният скулптор на въздушни кули: Димитър Бербатов и 70-те дни административен финт

Димитър Бербатов обяви във Facebook края на своя 70-дневен мандат като съветник на служебния премиер Андрей Гюров с патоса на човек, току-що спечелил Шампионската лига. „Всяка поставена цел е не само изпълнена, но и административно подсигурена“, заяви той, обещавайки на българския спорт „нов път“, осеян с прозрачност и мащабни реформи. След като „Топ Преса“ се обърна към дългогодишни експерти в Министерството на младежта и спорта (ММС) и финансови анализатори, картината на „експертното наследство“ започна да изглежда по-скоро като добре режисиран пиар, отколкото като реална държавническа работа. Оказва се, че между залата в Министерски съвет и реалния стадион в провинцията зее пропаст, която не се запълва с презентации.

Първата точка от отчета на Бербатов – „пълен структурен анализ“ на федерациите – предизвика иронични усмивки сред чиновниците. В България съществуват над 65 лицензирани спортни федерации. Да се твърди, че за 70 дни е направен дълбочинен анализ на дейността, финансите и административния им капацитет, граничи с научна фантастика. Експертите, пред които „Топ Преса“ постави този въпрос, са категорични: за такъв кратък период е физически невъзможно да се извърши одит. Това, което Бербатов представя за „анализ“, всъщност е обобщение на анкети, попълнени от самите федерации. С други думи – държавата е попитала федерациите „Как сте?“, те са отговорили „Имаме нужда от пари“, и това е било надлежно подвързано в папка. Истинският анализ изисква проверка на терен и ревизия на разходите – дейности, за които 70 дни не стигат дори за процедурата по избор на проверители.

Най-шумната част от отчета е предложеният проект за промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), предвиждащ до 35% данъчно облекчение за бизнеса, инвестиращ в спорт. Проектът е внесен в деловодството на Народното събрание на 7 май – буквално в последните часове на служебния кабинет. Тук „Топ Преса“ съзира класически политически блъф. Служебният кабинет, който няма законодателно мнозинство, внася закон, който драматично би намалил приходите в бюджета. Това е „горещ картоф“, подхвърлен на следващото редовно правителство. Ако следващият финансов министър отхвърли проекта, Бербатов ще може да каже: „Аз им предложих спасение, те го убиха“. Истината е, че 35% облекчение е икономически нереалистично и лесно би се превърнало в схема за избягване на данъци, без гаранция, че парите ще стигнат до децата на пистата.

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ: ОБЕЩАНИЯ СРЕЩУ АДМИНИСТРАТИВНА РЕАЛНОСТ

Инициативата за ползване на училищните салони от клубовете след часовете е тема, която се подхвърля от десетилетие. Бербатов твърди, че е формулирал „ясни правила“. Проблемът обаче никога не е бил в липсата на правила, а в отговорността. Кой плаща на чистачката в 20:00 ч.? Кой поема отговорност за счупена база? Изпращането на „предложения“ до РУО и общините, за което се хвали съветникът, не решава нито един от тези въпроси. Без целево държавно финансиране, директорите на училища ще продължат да държат вратите заключени, независимо колко папки е внесъл Бербатов в Министерски съвет.

В административната йерархия ролята на съветника е да съветва своя патрон тихомълком. Бербатов обаче действаше като „министър в сянка“, свиквайки федерации и говорейки от името на държавата. Това институционално размиване е опасно, защото съветникът не носи нито политическа, нито административна отговорност. Експертите на „Топ Преса“ изразяват опасение, че тези 70 дни са били използвани за изграждане на личен имидж и подготовка за бъдеща кампания, а не за решаване на тежките структурни проблеми. „Административното подсигуряване“, за което той говори, е просто трупане на документация без силата на закон. В крайна сметка, 70-те дни на Димитър Бербатов в Министерски съвет приличат на демонстративен мач – много финтове, красиви пози за камерите, но накрая резултатът не влиза в официалната статистика. Той си тръгва с усещането за добре свършена работа, оставяйки на следващите министри купчина хартия и невъзможни за изпълнение обещания. Българският спорт наистина има нужда от нов път, но той едва ли минава през Гранитната зала за 70 дни. Изглежда, че Бербатов е приложил любимия си стил от терена – да стои елегантно, да не се изпотява твърде много и да очаква аплодисменти за всяко докосване на топката. Жалко само, че в държавната администрация няма ВАР, който да отмени головете от засада, вкарани в последните секунди на служебния мандат. Дано следващият министър не се подхлъзне на „експертното наследство“, докато се опитва да разчисти терена от конфетите на този кратък, но шумен престой.

Накратко: Бербатов ни финтира, мачът е на хартия

Да го кажем на народен език – Бербатов влезе в Министерския съвет като на демонстративен мач: поразцъка малко топката, снима се пред камерите и си тръгна, преди да е станало трудно. Цялата му „голяма реформа“ за 70 дни всъщност са едни папки с добри пожелания, които никой не е длъжен да изпълни. Обеща на бизнеса огромни данъчни облекчения, ама го направи точно когато правителството си стягаше куфарите, знаейки много добре, че следващите едва ли ще извадят тези пари от хазната. Това е все едно да обещаеш на цялото село безплатни дърва за зимата, ама да го кажеш в деня, в който напускаш поста на кмет – звучи хубаво, ама работа не върши.

За обикновения човек и за децата в малките клубове нищо не се е променило. Салоните в училищата си стоят все така заключени, защото вместо да дадат пари за пазачи и ток, те само са разпратили едни хвърчащи писма по министерствата. Бербатов казва, че е анализирал всичките 65 федерации, ама то за два месеца не можеш да им научиш имената, камо ли да разбереш къде им потъват парите. Накрая всичко излиза един голям пиар – Бербатов си излъска имиджа, показа се по телевизията като голям държавник, а за спорта остана само празната приказка и надеждата, че следващият няма да изхвърли неговите папки директно в коша.