ЕКО БОМБА В РОДОПИТЕ! Смолян под управлението на Николай Мелемов сред най-застрашените области в България без инсталации за опасни отпадъци — СКАНДАЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ТОП ПРЕСА
Разследване на Топ Преса, базирано на одитния доклад на Сметната палата, данни на НСИ, Евростат и официални документи на Европейската комисия
Докато Родопите се рекламират като символ на чист въздух и девствена природа, зад красивите туристически брошури се крие тревожна истина — Смолян е сред областите в България, оставени без защита срещу опасните отпадъци. Без инсталации, без достатъчен контрол и без реална държавна стратегия. Разследване на Топ Преса разкрива как институционално бездействие, административен хаос и системни пропуски превръщат един от най-чистите райони на страната в потенциална екологична бомба.
Докато хората в Смолян дишат планински въздух и вярват, че живеят далеч от индустриалното замърсяване, опасните отпадъци тихо се превръщат в заплаха, за която никой не поема отговорност. Болнични отпадъци, токсични вещества, канцерогенни материали и опасни химикали — всичко това съществува в система, която самата държава признава за неефективна.
Смолян се оказа в епицентъра на един от най-тревожните екологични скандали в България. Одитен доклад на Сметна палата разкрива стряскаща картина: областта е сред петте в страната без нито една инсталация за обезвреждане на опасни отпадъци — факт, който поставя под директен риск околната среда и здравето на хиляди жители.
Наред със Смолян, без изградени съоръжения за третиране на опасни отпадъци остават още Благоевград, Видин, Габрово и Сливен. Става дума за отпадъци, генерирани както от домакинствата, така и от производствената и медицинската дейност — вещества с потенциално експлозивни, токсични, канцерогенни и инфекциозни свойства.
Докладът „Управление на опасните отпадъци в България в периода от януари 2021 до декември 2024 г.“ очертава не просто административни пропуски, а системен срив в държавната политика по управление на отпадъците. Одитираната институция е Министерство на околната среда и водите, а заключенията са повече от тревожни.
Според Закона за опасните отпадъци, в тази категория попадат материали с висока степен на риск — токсични химикали, инфекциозни болнични отпадъци, канцерогенни вещества и други опасни субстанции. Именно такива отпадъци ежедневно се генерират и на територията на Смолянска област, но липсата на съоръжения за тяхното обезвреждане поставя въпроса: къде всъщност отиват те?
ОПАСНИТЕ ОТПАДЪЦИ В БЪЛГАРИЯ РАСТАТ — КОНТРОЛЪТ ИЗОСТАВА
Данните на Национален статистически институт показват, че количеството опасни отпадъци у нас нараства — от 13,7 тона през 2021 г. до близо 16 тона през 2023 г. В статистиката е включен и опасният отпадък от добивната промишленост.
Още по-шокиращи са данните на Евростат. България е сред „първенците“ в Европейския съюз по образуване на опасни отпадъци. У нас се генерират по 2246 килограма опасен отпадък на човек годишно, при средно едва 266 килограма за ЕС. По този показател страната ни е на второ място в Европейския съюз след Финландия.
На този фон Смолян остава без ключова инфраструктура за обезвреждане на опасните материали.
НЕЗАКОННИ СМЕТИЩА И БЕЗДЕЙСТВИЕ
Одитът разкрива още една тревожна тенденция — незаконните сметища и липсата на адекватни мерки за тяхното почистване. Според Сметната палата това представлява 42% от всички нарушения, установени при проверки на кметове в страната.
Особено притеснителен е и фактът, че Смолян е сред областните градове, в които няма площадки за безвъзмездно предаване на опасни отпадъци от домакинствата. Това означава, че гражданите практически нямат законов и безопасен начин да се освободят от опасни вещества като бои, химикали, препарати, батерии, лекарства или електронни отпадъци.
Според доклада 29% от кметовете на градове с над 10 000 жители не са осигурили такива площадки. Сред засегнатите областни градове са Велико Търново, Габрово, Ловеч, Силистра, Смолян, Сливен, Стара Загора и Ямбол.
Допълнително напрежение буди и фактът, че община Чепеларе е сред двете общини в страната, които изобщо нямат приети програми за управление на отпадъците. Другата е Криводол.
МОСВ ПОД УДАРИТЕ НА ОДИТА
Констатациите на Сметната палата са безкомпромисни:
- Липсва приета от Народното събрание Национална стратегия за околна среда;
- Националният план за управление на отпадъците 2021–2028 г. не акцентира върху основния проблем — индустриалните опасни отпадъци;
- МОСВ не е изградило ефективна система за координация, наблюдение и отчетност;
- Националната информационна система за отпадъци се нуждае от спешно надграждане;
- Резултатите от управлението на опасните отпадъци са определени като „минимални“ и не гарантират ограничаване на риска за природата и човешкото здраве.
ЕВРОПА ВЕЧЕ НАКАЗВА БЪЛГАРИЯ
За периода 2021–2024 г. срещу България са заведени общо девет наказателни процедури от Европейска комисия за проблеми, свързани с прилагането на европейските директиви в сферата на отпадъците.
Сред нарушенията са:
- неприлагане на принципа „замърсителят плаща“;
- депониране на отпадъци без предварителна обработка;
- слаб контрол върху управлението на отпадъците.
Пет от процедурите са прекратени, но останалите продължават да тежат върху международния образ на България.
Междувременно вносът на опасни отпадъци в страната расте стремглаво — с 41% през 2024 г. спрямо 2021 г. Основната цел е рециклиране на метали, повторно рафиниране на масла и други дейности.
РОДОПИТЕ ПЛАЩАТ ЦЕНАТА
На фона на природното богатство на Родопите, липсата на система за безопасно третиране на опасни отпадъци в Смолянска област звучи като екологична бомба със закъснител.
Докато институциите изготвят стратегии, планове и препоръки със срок до 1 март 2027 г., жителите на Смолян и региона остават с въпроса: колко още опасни отпадъци ще бъдат трупани без адекватен контрол и кой ще понесе отговорността, ако последствията станат необратими?
Официалният доклад на Сметната палата вече е изпратен до Европейска комисия и международната организация на върховните одитни институции ИНТОСАЙ — сигнал, че проблемът далеч надхвърля рамките на местната администрация и се превръща в европейски въпрос за обществена безопасност.














