Допълнително напрежение буди и фактът, че община Чепеларе е сред двете общини в страната, които изобщо нямат приети програми за управление на отпадъците

ЕКО БОМБА В РОДОПИТЕ! Смолян под управлението на Николай Мелемов сред най-застрашените области в България без инсталации за опасни отпадъци — СКАНДАЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ТОП ПРЕСА

Разследване на Топ Преса, базирано на одитния доклад на Сметната палата, данни на НСИ, Евростат и официални документи на Европейската комисия

Докато Родопите се рекламират като символ на чист въздух и девствена природа, зад красивите туристически брошури се крие тревожна истина — Смолян е сред областите в България, оставени без защита срещу опасните отпадъци. Без инсталации, без достатъчен контрол и без реална държавна стратегия. Разследване на Топ Преса разкрива как институционално бездействие, административен хаос и системни пропуски превръщат един от най-чистите райони на страната в потенциална екологична бомба.

Докато хората в Смолян дишат планински въздух и вярват, че живеят далеч от индустриалното замърсяване, опасните отпадъци тихо се превръщат в заплаха, за която никой не поема отговорност. Болнични отпадъци, токсични вещества, канцерогенни материали и опасни химикали — всичко това съществува в система, която самата държава признава за неефективна.

Смолян се оказа в епицентъра на един от най-тревожните екологични скандали в България. Одитен доклад на Сметна палата разкрива стряскаща картина: областта е сред петте в страната без нито една инсталация за обезвреждане на опасни отпадъци — факт, който поставя под директен риск околната среда и здравето на хиляди жители.

Наред със Смолян, без изградени съоръжения за третиране на опасни отпадъци остават още Благоевград, Видин, Габрово и Сливен. Става дума за отпадъци, генерирани както от домакинствата, така и от производствената и медицинската дейност — вещества с потенциално експлозивни, токсични, канцерогенни и инфекциозни свойства.

Докладът „Управление на опасните отпадъци в България в периода от януари 2021 до декември 2024 г.“ очертава не просто административни пропуски, а системен срив в държавната политика по управление на отпадъците. Одитираната институция е Министерство на околната среда и водите, а заключенията са повече от тревожни.

Според Закона за опасните отпадъци, в тази категория попадат материали с висока степен на риск — токсични химикали, инфекциозни болнични отпадъци, канцерогенни вещества и други опасни субстанции. Именно такива отпадъци ежедневно се генерират и на територията на Смолянска област, но липсата на съоръжения за тяхното обезвреждане поставя въпроса: къде всъщност отиват те?

ОПАСНИТЕ ОТПАДЪЦИ В БЪЛГАРИЯ РАСТАТ — КОНТРОЛЪТ ИЗОСТАВА

Данните на Национален статистически институт показват, че количеството опасни отпадъци у нас нараства — от 13,7 тона през 2021 г. до близо 16 тона през 2023 г. В статистиката е включен и опасният отпадък от добивната промишленост.

Още по-шокиращи са данните на Евростат. България е сред „първенците“ в Европейския съюз по образуване на опасни отпадъци. У нас се генерират по 2246 килограма опасен отпадък на човек годишно, при средно едва 266 килограма за ЕС. По този показател страната ни е на второ място в Европейския съюз след Финландия.

На този фон Смолян остава без ключова инфраструктура за обезвреждане на опасните материали.

НЕЗАКОННИ СМЕТИЩА И БЕЗДЕЙСТВИЕ

Одитът разкрива още една тревожна тенденция — незаконните сметища и липсата на адекватни мерки за тяхното почистване. Според Сметната палата това представлява 42% от всички нарушения, установени при проверки на кметове в страната.

Особено притеснителен е и фактът, че Смолян е сред областните градове, в които няма площадки за безвъзмездно предаване на опасни отпадъци от домакинствата. Това означава, че гражданите практически нямат законов и безопасен начин да се освободят от опасни вещества като бои, химикали, препарати, батерии, лекарства или електронни отпадъци.

Според доклада 29% от кметовете на градове с над 10 000 жители не са осигурили такива площадки. Сред засегнатите областни градове са Велико Търново, Габрово, Ловеч, Силистра, Смолян, Сливен, Стара Загора и Ямбол.

Допълнително напрежение буди и фактът, че община Чепеларе е сред двете общини в страната, които изобщо нямат приети програми за управление на отпадъците. Другата е Криводол.

МОСВ ПОД УДАРИТЕ НА ОДИТА

Констатациите на Сметната палата са безкомпромисни:

  • Липсва приета от Народното събрание Национална стратегия за околна среда;
  • Националният план за управление на отпадъците 2021–2028 г. не акцентира върху основния проблем — индустриалните опасни отпадъци;
  • МОСВ не е изградило ефективна система за координация, наблюдение и отчетност;
  • Националната информационна система за отпадъци се нуждае от спешно надграждане;
  • Резултатите от управлението на опасните отпадъци са определени като „минимални“ и не гарантират ограничаване на риска за природата и човешкото здраве.

ЕВРОПА ВЕЧЕ НАКАЗВА БЪЛГАРИЯ

За периода 2021–2024 г. срещу България са заведени общо девет наказателни процедури от Европейска комисия за проблеми, свързани с прилагането на европейските директиви в сферата на отпадъците.

Сред нарушенията са:

  • неприлагане на принципа „замърсителят плаща“;
  • депониране на отпадъци без предварителна обработка;
  • слаб контрол върху управлението на отпадъците.

Пет от процедурите са прекратени, но останалите продължават да тежат върху международния образ на България.

Междувременно вносът на опасни отпадъци в страната расте стремглаво — с 41% през 2024 г. спрямо 2021 г. Основната цел е рециклиране на метали, повторно рафиниране на масла и други дейности.

РОДОПИТЕ ПЛАЩАТ ЦЕНАТА

На фона на природното богатство на Родопите, липсата на система за безопасно третиране на опасни отпадъци в Смолянска област звучи като екологична бомба със закъснител.

Докато институциите изготвят стратегии, планове и препоръки със срок до 1 март 2027 г., жителите на Смолян и региона остават с въпроса: колко още опасни отпадъци ще бъдат трупани без адекватен контрол и кой ще понесе отговорността, ако последствията станат необратими?

Официалният доклад на Сметната палата вече е изпратен до Европейска комисия и международната организация на върховните одитни институции ИНТОСАЙ — сигнал, че проблемът далеч надхвърля рамките на местната администрация и се превръща в европейски въпрос за обществена безопасност.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ТИШИНАТА НА ИНСТИТУЦИИТЕ СТАВА ОПАСНА

Разследването на Топ Преса показва не просто административни пропуски, а модел на бездействие, който години наред оставя Смолян и Родопите без реална защита срещу опасните отпадъци. Докато държавата отчита „стратегии“, „планове“ и „мерки“, хората в региона живеят в условия на несигурност, а институциите не дават ясен отговор къде се съхраняват, как се транспортират и как се обезвреждат опасните вещества.

Скандалът вече не е само екологичен. Той е въпрос на обществено здраве, институционална отговорност и държавна немарливост. И ако днес проблемът се прикрива зад чиновнически доклади и процедури, утре цената може да бъде платена от хората — със замърсена природа, с компрометирана вода и с риск за здравето на цяло поколение в Родопите.

Особено тежки въпроси остават и към управлението на Николай Мелемов. Докато Смолян продължава да бъде сред областите без инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци и без достатъчно площадки за тяхното предаване, местната власт години наред не успява да покаже реална инициатива, публична прозрачност и категорични действия за решаване на проблема. На фона на гръмките обещания за развитие, европейски проекти и модернизация, един от най-важните въпроси — безопасността на хората и околната среда — остава болезнено нерешен.

Одитът на Сметната палата поставя тежка сянка върху управлението на Смолян и повдига въпроса дали институционалното бездействие не се е превърнало в траен модел на управление. Защото когато една община години наред остава без адекватна система за опасните отпадъци, това вече не е просто пропуск. Това е управленска отговорност.

Източник: Сметна палата – официален доклад

Leave a Comment

Your email address will not be published.

Start typing and press Enter to search