Век и половина хуманизъм и подкрепа в Кюстендил

На 8 май светът отбелязва Международния ден на Червения кръст и Червения полумесец. За Кюстендил празникът е двоен, тъй като местната организация чества 141 години от своето създаване, предаде ФОКУС.

Историята на червенокръсткото движение в Кюстендил разказва в свой пост в във Facebook Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“. Тя започва на 14 февруари 1885 г. Основано под силното влияние на руския опит в областта на милосърдието, дружеството бързо обединява местния интелектуален и военен елит. Сред учредителите изпъкват имената на командира на войсковата част в града майор Келез Краузе, околийския лекар д-р Игнат Барбар и редица видни общественици. Структурата на дружеството се базира на строг устав, регламентиращ управлението, членския състав и мрежата от клонове.

Основната цел на организацията, както в мирно, така и във военно време, е предоставянето на медицинска помощ за болни и ранени войници – както в специализирани болнични заведения, така и в частни домове. Дейността на Кюстендилското дружество е неразривно свързана с най-драматичните събития в българската история:

Сръбско-българската война (1885): Още в годината на създаването си организацията сформира специализирани червенокръстки команди за първа помощ и разкрива лазарети.

Бежанските вълни (1897–1903): След Солунския атентат и Илинденско-Преображенското въстание дружеството поема моралната и материалната грижа за хилядите бежанци от Македония, осигурявайки им храна и подслон.

Световните войни: По време на Балканската (1912–1913) и Първата световна война (1915–1918) на железопътната гара в Кюстендил функционира ключов подкрепителен пункт за преминаващите и ранените войници.

През 20-те и 30-те години на ХХ век фокусът на организацията се измества към общественото здраве. През 1926 г. дружеството активно подпомага пострадалите от наводнението на река Банска, а през 1934 г. разкрива първите детски забавачници в града. Важен етап е създаването на Младежката организация през 1921 г., която се включва в международни хуманитарни акции и провежда мащабна здравно-просветна пропаганда, включително борба с туберкулозата и курсове по хигиена.

След 1944 г. организацията се трансформира в масова народна структура. През този период акцентът пада върху обучението на населението чрез курсовете „Готов за санитарна отбрана“ (ГСО), развитието на Планинската контролно-спасителна служба, водното спасяване и безвъзмездното кръводаряване. Днес БЧК – Кюстендил продължава да бъде стожер на хуманизма, подпомагайки най-уязвимите групи от обществото.