ПЕНСИОНЕРИТЕ ПОД ПРИЦЕЛ: ГОТВИ ЛИ СИСТЕМАТА НА МВР ПЪРВАТА ВЪЛНА СЪКРАЩЕНИЯ ПРИ БЮДЖЕТЕН ДЕФИЦИТ

Въпросът за оптимизацията на персонала в структурите на Министерството на вътрешните работи и по-конкретно в Гранична полиция винаги е бил чувствителна тема, която балансира между националната сигурност и фискалната дисциплина на държавата. Когато държавният бюджет е подложен на сериозен натиск поради задаващи се икономически трудности, първият инстинкт на администрацията е да потърси вътрешни резерви чрез съкращаване на разходите за персонал. В контекста на МВР най-дискутираната мярка е освобождаването на служителите, които вече са придобили и упражнили правото си на пенсия, но продължават да заемат щатни бройки. Този подход не е просто административно решение, а сложен процес, който засяга приемствеността в системата, финансовите параметри на ведомството и социалната справедливост спрямо различните поколения служители.

Правната рамка в България, и по-специално Законът за МВР в комбинация с общото трудово законодателство, дава на държавата мощен инструмент за управление на личния състав чрез прекратяване на правоотношенията при придобито право на пенсия. За разлика от други категории служители, за които законът предвижда строги процедури за подбор по критерии за квалификация и качество на работата, при работещите пенсионери ситуацията е значително по-изчистена от юридическа гледна точка. Органът по назначаване има дискреционната власт да прецени, че в условия на финансова криза е по-целесъобразно да запази на работа млад служител с потенциал за развитие, отколкото ветеран, който вече има подсигурен доход под формата на пенсия. Това превръща работещите пенсионери в най-уязвимата група, тъй като тяхното освобождаване среща най-малка юридическа съпротива и е най-лесно за аргументиране пред обществото като форма на „социално поносима“ оптимизация.

От икономическа гледна точка фокусът върху пенсионерите е лесно обясним. Ветераните в системата на Гранична полиция обикновено са на върха на своята кариерна стълбица, което означава, че те получават максимални добавки за прослужено време, високи заплати за специфичен ранг и други социални придобивки, натрупани през десетилетията. Съкращаването на един такъв щат освобождава значително по-голям ресурс в бюджета в сравнение със съкращаването на новоназначен служител. Въпреки че при освобождаването на дългогодишни кадри държавата е длъжна да изплати еднократни обезщетения в размер до двадесет брутни заплати, в дългосрочен план от една или две години икономическият ефект е положителен за хазната. Така бюджетният дефицит се превръща в катализатор на процес, който често се нарича подмладяване на системата, макар в същината си да е продиктуван от необходимостта от икономии.

Вторият по значимост аспект на тази тема е противопоставянето между ветераните и младоназначените служители. В ситуация на реални съкращения младите кадри често изпитват несигурност поради липсата на натрупан опит и авторитет. Въпреки това при бюджетна криза логиката на държавата често работи в тяхна полза, ако те са на позиции „на терен“. Гранична полиция е структура с изключително високо оперативно натоварване и държавата не може да си позволи да загуби хора, които са в разцвета на своята физическа способност да изпълняват наряди в трудни планински или гранични условия. Докато ветераните пенсионери често заемат ръководни или административни длъжности, младите служители са гръбнакът на охранителната дейност. Ето защо при липса на бюджет ударът по администрацията и по тези, които вече имат алтернативен доход, се разглежда като по-малкото зло, което ще позволи на системата да продължи да функционира на първа линия.

Трябва обаче да се отчете и рискът, който крие масовото съкращаване на пенсионираните кадри. Ветераните носят в себе си институционалната памет и специфичното „ноу-хау“, което не може да бъде преподадено в академията. В Гранична полиция познаването на терена, оперативните контакти и способността за бърза преценка в критични ситуации се трупат с години. Ако съкращенията бъдат проведени механично, само на база придобито право на пенсия, съществува опасност от създаване на вакуум в експертизата. Младоназначените служители, макар и енергични, често нямат необходимия опит да се справят със сложни случаи на нелегална миграция или трансгранична престъпност без менторството на по-старите си колеги. Този риск е причината държавата често да се колебае и да извършва тези съкращения поетапно, а не чрез шокова вълна, дори когато бюджетът е силно застрашен.

Друга уязвима група, която често остава в сянката на дебата за пенсионерите, е спомагателният персонал и служителите на трудови правоотношения. При бюджетни затруднения те са дори по-застрашени, тъй като не разполагат със статута на държавни служители по ЗМВР, който дава по-висока степен на правна защита. Когато се говори за липса на пари, първо се режат разходите за поддръжка, административно обслужване и логистика. Това индиректно поставя в риск и хората в тези сектори, независимо от тяхната възраст или стаж. В края на краищата, стратегията на държавата в условия на криза е да свие максимално периферията, за да запази ядрото на правоохранителната дейност.

В заключение може да се каже, че ако бюджетната криза наложи реални съкращения, работещите пенсионери действително ще бъдат в най-неизгодна позиция. Те са на кръстопътя между финансовата целесъобразност за държавата и правната леснота за прекратяване на договорите им. Младите служители, от друга страна, са по-защитени от икономическия интерес на системата да запази своята дългосрочна жизнеспособност и физическа активност на границата. Ветераните, които са близо до пенсия, но още не са я достигнали, се явяват най-стабилният елемент, тъй като те съчетават висока квалификация с пълна законова защита срещу произволно освобождаване. Въпреки това всяко решение за съкращения трябва да бъде внимателно претеглено, защото в сектор като сигурността всяка икономия днес може да доведе до много по-високи разходи за сигурността утре, ако границата остане без опитни кадри в момент на международно напрежение. Социалният мир в системата на МВР зависи от това доколко прозрачно и справедливо ще бъдат приложени критериите за подбор, за да не се превърне бюджетната оптимизация в самоцелно разчистване на кадри, което да демотивира тези, които остават на пост.