Пациентите са слабо информирани къде, какво и кога

Има разлика между спешна и неотложна медицинска помощ

Един от проблемите на българската (а и не само) медицинска помощ е „запушването“ й от грешно насочени/самонасочени случаи. Уточнявам – коментарът не е обвинение към пациентите, те не знаят как работи системата, нито могат да преценят.

Трябва да имаме готовност организационно през 112, през апликация за телефон или онлайн източници, а ако така не стане – и на място да триажираме пациентите (т.е. да определим спешността и неотложността) и да ги информираме къде и как да отидат.

В един пост преди малко прочетох как човек се обръща към „Спешна помощ“ в болница за отстраняване на кърлеж, след което е било поискано да заплати услугата. Което е напълно правилно (няма обвинение към пациента). Защо?

Спешната помощ се отнася само до състояния, носещи директна опасност от смърт или трайна увреда. Те се обслужват в съответните спешни отделения на болниците.

Тук са инфаркти, инсулти, тежки животозастрашаващи травми, остра хипертонична криза, тежки инфекции.

Неотложната помощ е по-ниско ниво на спешност, в което сериозно състоянието може и да стане спешно, но все още не е и вероятността за това е малка. Например висока температура, болки в зъб, влошена астма, леко до средно повишено кръвно. Разбира се, високото кръвно може и да е драматично високо, а астмата – много тежка.

Тогава състоянието от неотложно става спешно. Такива състояния на първо място се обслужват от дежурни кабинети по ДКЦ-та (поликлиники), общопрактикуващи (известни в обществото и като „домашни“) лекари.

Човек не винаги може да прецени, затова първо 112 или спешното отделение трябва да направи триаж и да насочи пациента. Не е приятно да те върнат, когато си отишъл до спешното отделение на болница, но оплакванията не са спешни. Тогава можеш или за заплатиш, или за изчакаш, ако се „смилят“ над теб, но не и да настояваш.

Описаният случай с кърлеж е неприятен, отстраняването е нужно, има и риск от инфекции (като борелиоза, летен енцефалит и пр), но нито едно от тях не е животозастрашаващо. Здравните системи никъде по света не могат да си позволят спешните отделения да се ползват като дежурни кабинети – няма нито ресурс, нито персонал за това.

Българското здравеопазване има огромен проблем с много слабото информиране и даване на насоки на пациентите къде, какво и кога.

trud.bg