Гергьовден в Якоруда: християни, мюсюлмани и роми празнуват заедно Гергьовден в древна местност сред поляни и църква над градчето

На 6 май – Гергьовден – Якоруда отново се превръща в едно от най-ярките места в България, където празникът не е просто дата, а дълбоко преживяване, съчетаващо вяра, история, култура и общност. Това е момент, в който традицията събира родовете. Особено днес, когато хората са разпръснати по големите градове и на гурбет в чужбина. Затова ценностите на фолклора и културата на България не бива да се забравят – те са живата ни идентичност.

Дълбоко в сърцето на Родопа планина се намира Якоруда – град с древна история, започнала още от траките, които били планински народ. По-късно римляните изграждат важен път през прохода, свързващ Филипопол с главните пътища на Римската империя. Районът е изпъстрен с местности, пазещи спомена за съдбоносни събития. Сред тях е Богданово боище – историческо място, където през 1666 година се разгаря кръвопролитна битка.

Днес обаче центърът на празника е местността „Св. Георги“, където се е намирал старият град. Именно там местните жители – смесица от три етноса: християни, мюсюлмани и роми – празнуват заедно Гергьовден. Това съжителство се превръща в символ на общност и взаимно уважение.

Хората даряват агнета и се приготвят огромни казани, в които бабите готвят вкусни ястия. На този важен за града празник се събират цели фамилии, а празнуването продължава по пролетните поляни с български хора и звуците на зурната.

Свети Джорджи коне кове
Коне кове, Бога моли…
За фного години Джержевден

Подготовката в Якоруда започва още на 5 май. Рано сутринта момите и невестите изваждат от сандъците шарените черги, с които украсяват парапетите на домовете и площада. Градът се преобразява в празнична сцена, изпълнена с цвят и традиция.

Вечерта, преди залез слънце, облечени в традиционни носии, самодейците към Народно читалище „Светлина – 1907“ се събират пред кметството, за да пресъздадат старинния обичай „Топене на белези“, свързан с вярата в доброто, здравето и плодородието.

Белегът представлява китка от пролетни цветя, вързана с червен конец към малко шишенце. Те се поставят в глинени съдове, наречени кюпове, които се заливат с вода и започва същинската част на обичая. По-възрастните жени запяват емблематичната песен „Свети Георги“, изпълнявана само на този празник, а първородните дъщери в семейството започват да топят белезите, подредени около икона на светеца.

След това белезите се покриват с червено платно и се оставят да пренощуват под бял или червен трендафил. През това време хората се веселят на площада до късно вечерта с народни хора и празнично настроение.

На следващия ден, отново преди залез слънце, започва изваждането на белезите, но този път от най-малкото дете в семейството. То отправя пожелания към всеки човек, който получава белег – за здраве, щастие и плодородие. След това момите и невестите измиват лицата си за красота, а стопанката на дома окачва белега нависоко, за да расте късметът в къщата. С водата от шишенцето се пръска за здраве на хората, дома и животните.

Обичаят „Топене на белези“ завършва с народно увеселение на самия Гергьовден. Особено ценно е, че в Якоруда този празник се отбелязва заедно от българи мюсюлмани и християни.

Всички якорудчани се отправят към храма „Свети Георги Победоносец“ в покрайнините на града – Джерджевденската църква, която се намира на мястото на старата Якоруда, опожарена през 1666 година. Там се правят множество курбани за здраве, като агнета даряват както християни, така и мюсюлмани. След общия курбан започва общо веселие, с което всички заедно почитат празника Гергьовден.

На 6 май личен празник имат около 224 725 българи, като по-голямата част са мъже и момчета, а жените с имен ден са 58 465.

Според народните вярвания Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, които си поделят годината – от Гергьовден до Димитровден е лятната ѝ половина, а от Димитровден до Гергьовден – зимната. Свети Георги е повелител на пролетната влага и плодородието, отключва изворите, побеждава ламята и закриля полята, посевите и стадата. Той е покровител на земеделците, овчарите и войската, а на иконите е изобразяван на кон, побеждаващ злото.

Празникът е официален държавен ден и се чества от Българската армия още от създаването ѝ. С указ №1 от 1 януари 1880 година княз Александър Батенберг учредява ордена „За храброст“, а с последващ указ се постановява и официалното честване на Гергьовден.

Снимки: Ива Рашкова- интернет