Пореден политически инструмент: Атака срещу България от Берлин и мълчанието за 18 000 българи

Документ разкрива нещо много по-съществено: системен опит за подмяна на реалността чрез юридическа реторика

Писмото на т. нар. Съвет на македонците в Германия до Томас Вайц не е юридически документ. То е пореден политически инструмент на Скопие срещу България

В медиите в Северна Македония бе разпространено писмо до докладчика за напредъка на тази държава Томас Вайц, изпратено от некой си Гоце Пероски – член на Зелената партия и на т. нар. съвет на македонците в Германия.

На пръв поглед това е поредна позиция в рамките на дебата за преговорната рамка на Република Северна Македония. При по-внимателен прочит обаче документът разкрива нещо много по-съществено: системен опит за подмяна на реалността чрез юридическа реторика.

Но нека започнем от фактите, които удобно отсъстват от подобни писма.

Кои са „македонците“ в Германия? Според официалната германска статистика през 2025 г. в страната живеят 18 165 лица с двойно северномакедонско и българско гражданство. Това не е просто демографска подробност. Това са хора, които при придобиването на българско гражданство са преминали през ясна правна процедура – представили са доказателства за български произход и са декларирали с нотариално заверени документи, че се самоопределят като българи.

С други думи – това са лица с юридически и формално заявена българска идентичност.

И тук идва ключовият въпрос:

Къде са тези хора в официалната статистика на Република Северна Македония?

По време на преброяването в Скопие през 2021 г., въпреки че обхващаше и диаспората, те практически не съществуват като българи. Тази липса не може да бъде обяснена със „случайност“ или „статистическа грешка“. Тя е симптом на нещо много по-дълбоко – среда, в която свободното заявяване на българска идентичност остава рисково.

Причините са добре известни: трайна официална антибългарска политическа линия, обществен натиск и стигматизация, реален страх от последствия – включително за роднини, останали в страната, или при евентуално завръщане.

В този контекст мълчанието на тези 18 000 души не е липса на идентичност. То е резултат от политически климат, който не съответства на съвременните европейски принципи.

Именно оттук трябва да започне всяко писмо от Берлин.

Юридическа реторика вместо факти

Писмото се опитва да представи преговорната рамка на ЕС като противоречаща на правото на ЕС. Това е централната теза, около която се изгражда цялата аргументация.

Проблемът е, че тя не издържа дори елементарен правен анализ.

Преговорната рамка не е източник на първично право. Тя не е договор, нито регламент, нито директива. Тя е политически акт, приет с консенсус от всички държави членки в рамките на процеса на разширяване. Опитът да бъде представена като „юридически дефектна“ не е правен аргумент, а политическа конструкция, облечена в правна терминология.

Тази стратегия не е нова. Тя следва добре познат модел, разработен в Скопие: политическият проблем се представя като правен, отговорността се прехвърля от неизпълнение на ангажименти към „несправедливи условия“, а целта е Европейският съюз да бъде поставен в ролята на арбитър срещу собствените си държави членки.

Подмяна на причинно-следствената връзка

Особено показателно е, че писмото повтаря думите за „неясни изисквания“ към Северна Македония – теза, която през последните седмици вече се използва и от Томас Вайц.

Това твърдение обаче е трудно защитимо. Европейските условия са ясно формулирани в преговорната рамка, в заключенията на Европейския съвет и в т. нар. френско предложение от 2022 г. Нещо повече – те са конкретизирани чрез измерими критерии и обвързани с реален напредък.

Следователно проблемът не е в липсата на яснота. Проблемът е в липсата на изпълнение.

Именно тук се извършва подмяната: неизпълнението се представя като „неразбиране“, а политическата отговорност – като „институционален проблем на ЕС“.

„Двустранният въпрос“, който не е такъв

Друга линия в писмото е настояването т. нар. „двустранни въпроси“ да бъдат извадени от процеса на интеграция. Това също е подвеждащо.

След като Република Северна Македония е приела преговорната рамка, ангажиментите по нея вече не са двустранни. Те са част от отношенията ù с Европейския съюз като цяло.

Следователно неизпълнението им не е спор с една държава членка. То е проблем в отношенията с всички 27.
Най-важното, което липсва

Най-същественият дефицит на писмото обаче не е юридически. Той е фактически. В него няма нито дума за хората с българска идентичност, за липсата на тяхно реално представителство, за средата, която възпира свободното самоопределение.

С други думи – писмото говори за „права“, но игнорира конкретните хора, чиито права са засегнати.

Именно тук се крие основното противоречие. Не може да се претендира за защита на европейските ценности, докато се премълчава очевидният факт, че хиляди граждани с декларирана българска идентичност не присъстват в публичния живот на собствената си държава.

Съгласно официални български данни за периода от 1 януари 2001 г. до 16 юни 2025 г. 105 221 души – граждани на Република Северна Македония – са придобили българско гражданство на основание доказан български произход, а общият брой на всички, родени в Северна Македония и притежаващи българско гражданство, надхвърля 216 000. В същото време преброяването от 2021 г. отчита едва около 20 000 лица с двойно северномакедонско и българско гражданство.

Този драстичен дисбаланс трудно може да бъде обяснен с демографски фактори и поставя въпроса дали става дума за системно изкривяване на данните или за трайна тенденция на изтласкване на лицата с българска идентичност извън страната.

Писмото на т. нар. Съвет на македонците в Германия до Томас Вайц не е юридически документ. То е пореден политически инструмент на Скопие срещу България.

То не цели изясняване на процеса, а пренареждане на отговорността – от неизпълнени ангажименти към „несправедливи условия“ и абстрактни принципи.

Но докато ясните условия и поетите ангажименти не бъдат признати, всяко подобно писмо – било то от Берлин или от Скопие – няма да бъде опит за решение, а част от самия проблем, който продължава да обрича хиляди хора с българска идентичност да живеят в сянка.

trud.bg