538 хектара домати в България и традиции в Санданско-Петричко – а на пазара домат от 0,95 евро стига 4,50€ и влиза с три пъти завишени норми на пестициди

Ценови абсурд и рисков внос: „Топ Преса“ с остър анализ за доматите, които изместват българските фермери от собствения им пазар

В България, включително и в традиционно силни земеделски региони като Югозапада и района на Санданско-Петричкото поле, се задълбочава сериозен проблем по веригата за доставки на плодове и зеленчуци, който поставя под въпрос както икономическата логика на пазара, така и ефективността на контрола върху качеството на храните. Данни, изнесени от представители на бранша, показват тревожен ценови дисбаланс – домати, които влизат в страната на стойност между 0,95 и 1,20 евро, достигат до крайния потребител на цени около 4,50 евро. Паралелно с това се повдигат и сериозни съмнения за завишени норми на пестициди във вносната продукция.

По информация, представена от главния секретар на Национална браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Марк Цеков в ефира на Bulgaria ON AIR, българските производители са поставени в изключително неблагоприятна позиция, като на практика са изтласкани от собствения си пазар. Според него основният проблем е липсата на прозрачност във веригата на доставка и натрупването на висока добавена стойност извън производствения сектор. Това води до ситуация, в която крайната цена за потребителя многократно надвишава първоначалната стойност на вносната стока, без това да е свързано с реално подобряване на качеството.

Същевременно експерти от сектора подчертават, че контролът върху вноса и етикетирането на продукцията остава недостатъчен, което създава риск в търговската мрежа да попадат продукти със спорен произход и качество. Особено притеснителни са твърденията за до три пъти завишени нива на пестициди при част от внесените домати, които изискват категорична проверка от компетентните институции.

На този фон браншът настоява за комплексни мерки, включително създаване на взаимоспомагателен фонд, който да подпомага фермерите при кризи, осигуряване на достъп до вода, въвеждане на субсидирана заетост и най-вече реално изсветляване на веригата на доставка. Според представителите на сектора именно липсата на прозрачност е в основата на ценовите изкривявания и неравнопоставената конкуренция.

Проблемът придобива още по-широк контекст, когато се разгледа структурата на вътрешното производство. България традиционно разчита на няколко ключови района за производство на домати, като най-значимите са Пазарджишко-Пловдивското поле, Средната Дунавска равнина и Бургаската низина. Съществено значение имат също Санданско-Петричкото поле, известно с ранното производство, както и Горнотракийската низина с центрове Пловдив, Пазарджик и Хасково. Производство има и в района на средното течение на Тунджа, както и в Бургаския регион. Именно тези области традиционно осигуряват основните количества пресни домати за вътрешния пазар в периода от юли до септември.

Въпреки благоприятните природни условия, статистиката показва тревожна тенденция – през последните години площите с домати на открито са намалели значително и към 2025 година достигат едва около 538 хектара, допълнени от 325 хектара оранжерийно производство. Това свиване поставя под натиск устойчивостта на сектора и намалява възможностите за конкуренция с евтиния внос.

Исторически погледнато, България има дълбоки традиции в зеленчукопроизводството, като едно от емблематичните места е село Куртово Конаре, известно с производството на домати още от края на XIX век. Днес обаче тези традиции са подложени на сериозно изпитание от глобалния пазар и вътрешните структурни проблеми.

В заключение, ситуацията с пазара на домати в България вече не може да бъде разглеждана единствено като ценови или търговски въпрос. Става дума за системен проблем, който обединява икономически дисбаланс, липса на контрол, застрашено местно производство и потенциални рискове за здравето на потребителите. Без ясна държавна политика и реални реформи във веригата на доставки, българското земеделие рискува да остане в позиция на постоянен натиск, а потребителят – без гаранция за качество и произход на храната, която достига до трапезата му.