ГАВРА: Сложиха „едноръки бандити“ до иконите на Кирил и Методий във Велинград!

В сърцето на Велинград, там, където десетилетия наред е пулсирал духът на българското просвещение, днес мирише не на стари книги и мастило, а на евтин алкохол и отчаяние. Докато предците ни са градили „светлината“ с лишения и лична саможертва, днешното ръководство на Образцово народно читалище „Св. св. Кирил и Методий-1905“ реши, че просвещението е твърде нерентабилна стока и е време да го замени с по-печелившата индустрия на хазартния порок. Скандален документ, излязъл на бял свят от архивите на социалните мрежи и потвърден с печата на нотариус Георги Халачев, разкрива потресаваща истина, която би трябвало да накара всеки почтен жител на Чепинското корито да наведе глава от срам. На 3 октомври 2019 година, с лека ръка и без видими угризения на съвестта, читалищното настоятелство чрез своя председател Мария Костадинова Чорбаджиева е подписало смъртната присъда на моралните устои на тази институция. В декларацията за съгласие, която се чете като криминален сценарий срещу българската култура, черно на бяло е записано, че се дава зелена светлина за преустройството на бившата кафе-сладкарница в „Игрална зала за хазартни игри“. Но гаврата не спира дотук. Читалищните дейци, които по закон би трябвало да са пазители на духовността, са поискали официална промяна на предназначението на парцела, за да бъде той вече отреден за немислимата симбиоза „за читалище и хазартна дейност“.

Този юридически Франкенщайн е директен шамар в лицето на историята. Как изобщо в едно изречение могат да съществуват думите „читалище“ и „хазарт“? Как е възможно институцията, носеща имената на равноапостолите Кирил и Методий, да се превърне в съдружник на „едноръките бандити“? Това не е просто административно решение или бизнес ход, това е акт на върховно светотатство. Велинград е град с традиции, град на борци и будители, които са давали живота си, за да има къде децата им да се научат да четат и да почитат българското слово. Днес обаче, вместо децата да влизат в сградата за уроци по пиано или народни танци, те ще минават покрай светещите реклами на казината, разположени в същата онази сграда, която носи името на създателите на нашата азбука. Това е съзнателно оскверняване на паметта на всички онези велики българи от този край, които са поставили основите на просветата. Къде е паметта за хора като учителя и общественика Никола Делиев, който е посветил живота си на духовното издигане на този регион? Какво би казал днес той, ако види как неговите наследници подписват договори за игрални автомати под същия покрив, където се съхранява културното наследство на града? Това е гавра с името на Методий Драгинов, чието име е символ на паметта и оцеляването на българщината в Чепино. Днес неговата „летопис“ е заменена от софтуера на слот машините, а ценностите, за които той е страдал, са заложени на рулетката от читалищното настоятелство.

Анализирайки внимателно документа, заверена под номер 1568 от нотариус Халачев, виждаме хладнокръвната бюрокрация на едно предателство. Мария Чорбаджиева, действайки като председател, е легитимирала превръщането на културното пространство в средище на порока. Въпросът не е само законов, макар че Законът за народните читалища ясно дефинира тяхната роля като организации за развитие на културните потребности. Въпросът е фундаментално морален. Във всяка нормална държава читалището е неприкосновена територия, храм, в който не се допускат търговци, камо ли лихвари и хазартни босове. Тук обаче, във Велинград, изглежда всичко има цена, дори и паметта на будителите. Когато читалищното настоятелство дава съгласие за „хазартна дейност“, то доброволно се отказва от статута си на будител и се превръща в обикновен наемодател на порока. Това е директно плюене върху гробовете на онези, които с доброволен труд и лични дарения са издигнали стените на ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий“. Представете си лицата на основателите от 1905 година, които са мечтали за библиотека и театрален салон, а сега получават задимени помещения с машини, програмирани да ограбват най-бедните и отчаяните. Нима това е „образователната“ функция на читалището днес – да учи хората как бързо да губят парите си за сметка на наема, който пълни читалищната каса?

Това е симптом на пълна ценностна деградация. Публикацията на Павел Александров от октомври 2020 година извади на светло тази гнойна рана, но реакцията на институциите остана заглушена от шума на джакпотите. Когато едно читалищно настоятелство се прегърне с хазартния бизнес, то губи правото си да претендира за държавни субсидии, за уважение и за място в културния живот на нацията. Това е предателство към децата на Велинград, които растат с мисълта, че културата и хазартът са двете страни на една и съща монета. Остър и безпощаден трябва да бъде коментарът към всеки, който е положил подписа си под това безумие. Мария Чорбаджиева и нейните съмишленици в настоятелството трябва да обяснят на съгражданите си как точно „игралната зала“ допринася за библиотечно-информационното обслужване или за поддържането на обичаите и традициите. Или може би новият „обичай“ във Велинград е да залагаш социалните си помощи между два репетиционни часа на хоровата формация? Гротескно е, че докато светът се бори с хазартните зависимости, едно българско читалище им отваря широко вратите си, при това с нотариално заверено „да“. Този акт е най-ниската точка в историята на велинградското просвещение. Той е символ на времето, в което живеем – време, в което всичко е за продан, дори и светините ни. Но паметта на града не може да бъде изтрита толкова лесно. Имената на онези, които превърнаха читалището в казино, ще останат записани в черната книга на Велинград, редом с тези, които са предали вярата и езика ни в миналото. Защото да предадеш културата в името на хазартния наем е точно това – модерно еничарство, при което не ти взимат детето, а му отнемат бъдещето, като му предлагат рулетка вместо книга. Велинград заслужава повече от читалищни дейци, които се държат като управители на казина. Градът трябва да си върне храма на просвещението и да изхвърли търговците от него, преди имената на Кирил и Методий окончателно да избледнеят под неоновите светлини на хазартния порок.