Ден на свободното слово или реквием за една погребана истина?

Днешният 3-ти май – Световният ден на свободата на печата – е повод, в който клишетата за „четвъртата власт“ и „демократичните ценности“ звучат по-кухо от всякога. Ние от екипа на „Топ Преса“ решихме днес да не ви залъгваме с празничен патос. Истината е горчива: в голямата част от българските медии днес няма нито истинска свобода, нито честно слово.

Трябва да бъдем самокритични – дори ние в „Топ Преса“ имаме своите слабости и битки, които водим със себе си. Но проблемът е системен. Днешните репортери сами си слагат оковите, още преди да са хванали микрофона. „Репортери без граници“ ни поставят на 71-во място, но истинските граници са вътре в нас, в страха и в „грантовата журналистика“. Дали ще взимаш пари от фондациите на Сорос, или ще получаваш субсидия от кмета на селото, за да пишеш в негов интерес – вината е една и съща. Това е гавра със словото, превръщането му в стока, в инструмент за обслужване на чужди интереси.

Историята познава моменти на истинско величие на духа. Спомняме си за Ботев и неговия вестник „Дума на българските емигранти“, където словото беше огън, платен не с грантове, а с живота на автора си. Спомняме си за американските журналисти от „Уотъргейт“, които събориха президент в името на истината. Тогава журналистиката беше мисия, а не „пиар“.

Днес пороците са маскирани под маската на неолиберализма. Тази политика, която уж прокламираше плурализъм, всъщност донесе на крилете си най-тежката медийна зависимост. Тя създаде каста от „правилни“ медии и журналисти, които не защитават обществения интерес. Отидете в парламента и ще видите репортери, които не питат за съсипаното здравеопазване, за неграмотността в образованието или за изчезващото ни национално самосъзнание. Не, те са там, за да громят името на политическия противник и да леят методична омраза по поръчка.

Свободата беше заменена от целесъобразност. Журналистиката се превърна в „индустрия на манипулацията“, където истината е просто подробност, която пречи на бюджета.

Затова днес не празнуваме. Днес скърбим за изгубената чест на професията. Боли ни, че перото, което трябваше да бъде меч срещу неправдата, се превърна в четка за лъскане на нечии имиджи. Но докато има поне един читател, който търси истината отвъд платените репортажи, ние ще продължим да се борим – със своите слабости и срещу статуквото. Защото без свободно слово няма народ, а само сбор от гласоподаватели.

От екипа на „Топ Преса“