ГОРЕЩ СБЛЪСЪК В МРЕЖАТА: Писателят Веселин Стаменов влезе в остър спор с Диана Русинова и политика Николай Попов

Неудобният въпрос „Кой плаща за безплатното доброволчество по пътищата?“ предизвика буря от емоции, трагични спомени и взаимни обвинения в профила на популярния автор.

Истинска словесна буря се разрази през последните часове в социалната мрежа Фейсбук, превръщайки профила на писателя Веселин СтаменовИстинска словесна буря се разрази през последните часове в социалната мрежа Фейсбук, превръщайки профила на писателя Веселин Стаменов в арена на тежък обществен дебат. В центъра на полемиката застанаха смисълът, финансирането и моралът зад дейността на неправителствените организации, занимаващи се с пътна безопасност. Искрата пламна, след като Стаменов публикува остър и ироничен коментар относно феномена на „частния кантонер“, визирайки конкретно популярната експертка Диана Русинова. Писателят повдигна логичния икономически въпрос как точно се финансира една толкова мащабна, денонощна и изискваща сериозен ресурс дейност, ако тя, както се твърди, е напълно безплатна.

Отговорът на Диана Русинова не закъсня и беше категоричен. Тя заяви, че не само не получава пари за труда си, но е и един от основните спонсори на своята неправителствена организация. В духа на онлайн престрелките, тя не пропусна да ужили критиците си, пожелавайки здраве на хората, които „имат мнение за всичко и пишат гръмки слова от дивана“. Стаменов обаче не отстъпи от позицията си, контрирайки, че за да бъдеш основен спонсор на каквото и да било, първо трябва да генерираш доходи отнякъде. Той посочи парадокса на това да работиш на пълен работен ден като доброволец на терен, което логично изключва възможността да практикуваш друга професия, с която да покриваш битовите си и логистични разходи.

В този момент в нажежената дискусия се включи фигура с огромна емоционална и обществена тежест – Николай Попов. Попов, който е баща на нелепо загиналата в катастрофа Сияна и настоящ лидер на политическа партия „Сияние“, застана твърдо в защита на Русинова. С болка и възмущение той попита риторично къде са държавните институции, когато се случват най-големите трагедии. Попов даде за пример скорошно тежко пътнотранспортно произшествие с петима загинали, подчертавайки, че на мястото не е имало нито един служител от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“, но Диана Русинова е била там, отново на доброволни начала.

Изправен пред безспорната трагедия на един почернен баща, Веселин Стаменов демонстрира нужното уважение, изказвайки съболезнования и съгласявайки се напълно с тезата, че държавата е абдикирала от задълженията си. Писателят обаче запази хладнокръвие и не позволи емоцията да замъгли първоначалната логика на спора. Той аргументирано отговори на Попов, че липсата на институциите не дава автоматичен отговор на чисто икономическия въпрос – кой плаща горивото и логистиката на спасителите. Според Стаменов, обществото е свикнало да ръкопляска на самоназначили се герои, без да изисква прозрачност за техния финансов гръб, напомняйки, че в реалния живот бензиностанциите не приемат плащане в добри намерения. Дискусията остави отворен един от най-болезнените въпроси на съвременното ни общество: докога трагедиите по пътищата ще бъдат заложник между спящата държава и непрозрачното доброволчество.